”Движение 21”: Продажбата на ЧЕЗ - пример за съдружие на управляващите с неформална власт

Придобиването на активите на ЧЕЗ в България от сравнително малка и слабоизвестна компания е поредната проява на непрозрачно преразпределение на собственост, случващо се в ущърб на обществения интерес, при активната роля на държавата или услужливата пасивност на държавните институции. Поредната част от верига процеси, за които нееднократно обръщаме внимание, потвърждава функционирането на особен модел на отношения в българската икономика, политика и държавно управление. Така започва декларацията на НИС на "Движение 21"  с лидер Татяна Дончева.

Вижте останалата част на позицията:

"...Както многократно вече сме заявявали, картелизацията на политическата система и преплитането на бизнеса с политиката достигат екстремни степени, немислими за страна от Европейския съюз. Публичната власт вече е овладяна до такава степен от мафията, че възпрепятства ефективното функциониране на демократичната правова държава и на пазарната икономика.

В страната ни на практика е невъзможно да съществува и да се развива значимо предприятие – било то в индустрията, в банковата сфера, в туризма, в услугите, в електронните или печатни медии и в много други сектори, без по подходящ начин да бъде спечелено благоволението на висши представители на формалната и неформална власт. Налице са достатъчно примери, говорещи че управляващите държавата са или в съдружие, или в подчинение на мощен център на неформална власт. В тази връзка можем да припомним бързата продажба на Общинска банка, опитът за незаконно придобиване на ЕМКО и Дунарит, продажбата на Дипломатическия клуб, на телевизия BiT и много други. Извършвани по сходна схема, в полза „неясен субект“, имащ интереси идентични на властовия център, олицетворяван от Делян Пеевски. С основание може да се заключи, че под ръководството на Бойко Борисов, изпълнителната, законодателна и съдебна власт са впрегнати да обслужват интересите на групата Доган-Пеевски-Борисов. Няма друго обяснение за държавното съдействие за разпределянето на активите на фалираната Корпоративна търговска банка в полза на същата група, за придобиването на Общинска банка.

Следва да обърнем внимание и на допълнителни детайли около бизнеса на ЧЕЗ в България, може би частично обясняващи мотивите за продажба: назначението по време на първия кабинет на Борисов на лицето Димитър Стефанов (Митко Каратиста), известен с близост до Румен Николов – „Пашата“, като „местен улеснител“ на бизнеса на групата, по думите на официални представители на чешкия концерн; предизвиканите в годините редица публични скандали; отнемането на лицензи; проверките на прокуратурата за злоупотреби.

Пряко следствие от функционирането на този корупционен политико-икономически модел е неспособността на страната да привлича стратегически индустриални инвеститори, несправедливото разпределение на данъчната тежест и на икономическия растеж, дефицити в редица публични сектори, увеличаването на неравенствата и на социалното напрежение, изолацията от Еврозоната и Шенгенското пространство.

Случаят с продажбата на електроразпределително дружество е особено сериозен, тъй като засяга естествен монопол и обекти от критичната енергийна инфраструктура на страната, със значение за националната сигурност. Абсолютно недопустимо е висши представители на правителството да твърдят, че властта няма как да се намесва в сделката, че не се извършва по българското законодателство и други подобаващи на дилетанти аргументи, оправдаващи пасивността. Оставката на министъра на енергетиката няма как да следва от подобни аргументи, нито може да служи за димна завеса, прикриваща съпричастността на държавата към сделката.

Настояваме компетентните държавни органи за защита на националната сигурност и за регулиране на дейностите в енергетиката внимателно да проучат всички елементи на сделката и да осигурят защитата на обществения интерес и националната сигурност, в това число необходимата прозрачност около дружествата притежавани и управлявани от семейство Върбакови и техните роднини – в кои сфери развиват дейност, в колко и в какви обществени поръчки са участвали и как са реализирали съответните проекти, особено в областта на енергетиката, енергийната инфраструктура, строителството, енергийната ефективност.

Поддържаме заявената си по-рано позиция против приватизация на естествени монополи и на дейности/обекти от критичната инфраструктура. Изправени сме пред нови и все по-интензивни рискове за критичната енергийна инфраструктура, произтичащи от международния тероризъм и организирана престъпност, в това число киберзаплахи. В условия на публично-частно партньорство, все повече нарастват отговорностите на публичния сектор за гарантирането на сигурността на инфраструктурата, а в частния сектор тенденцията е нарасналите разходи за преодоляване на рисковете да се прехвърлят преимуществено в тежест на крайния потребител. В такъв контекст, смятаме за целесъобразно българската държава да придобие отново контрола върху операторите и обектите на критичната енергийна инфраструктура.

Повече от очевидно е,  че правителството на ГЕРБ и присъдружните му партии, включително удобната им парламентарна опозиция, не са в състояние да осигурят на страната стабилно демократично управление, върховенство на закона, независими и отговорни държавни институции, ефективна борба с корупцията и премахване контрола на мафията върху държавата. Затова ще продължаваме да работим за отстраняване на днешното правителство, за предсрочни парламентарни избори и за разбиване на картела, контролиращ политическия, икономическия и обществения живот в България."