Игор Федик специално за Фрог: Руската пропаганда - от „Ще победим Украйна за 2 дни“ до призива ”Да не се боим да умрем”

Дейността на руската пропаганда през последната година може да бъде условно разделена на няколко етапа. Всеки от тях се характеризира с отделен наратив.

Първият етап: «Украйна за два дни». Февруари - средата на март.

Още в навечерието на нахлуването, руската пропаганда се опитваше да наложи мнението, че Украйна няма никакви шансове във война против «втората армия в света». «Ние само ще повдигнем вежди и на Украйна всичко ще й стане ясно. Ще превземем Киев!», казваше на 22 февруари един от главните пропагандни рупори на Москва - журналистът Владимир Соловьов. «Ние разбираме, че в гореща война Украйна ще я победим за два дни. Какво толкова има да й побеждаваш на нея? Господи, та това е Украйна!» - възкликваше в телевизионното студио през миналия февруари главната редакторка на RT (Russia Today) и Sputnik Маргарита Симонян.

Няколко дни след началото на интервенцията в Русия вече раздаваха награди за участие в нея, а пропагандата продължаваше да тръби за скорошна победа. «Украинската армия няма шансове, капитулацията е въпрос на време, само въпрос на време, и дори не става дума за месеци» - пишеше руският военен журналист Евгений Поддубни.

Но в началото на март, когато украинската армия започна да топи руските военни колони, а «да превземем Киев за няколко дни» така и не се случи, риториката на руската пропаганда започна да се променя. Вместо възпяване на силата на руската армия, започнаха да се появяват съобщения за силата и потенциала на украинската военна съпротива. «Обстановката е напрегната, никой не храни илюзии, противникът е сериозен: западни инструктори са го обучавали 8 години… Украинските власти са се готвили за отбрана на столицата. По Днепър са изградени сериозни отбранителни рубежи, невъзможно е да бъдат превзети от раз» - писа руският т.нар. военен кореспондент Александър Коц.

Освен това в първите седмици на войната усилията на московската пропаганда бяха насочени и към оправдаване на руската военна агрессия. Главно послание бе тезата, че «спецоперацията» е превантивно мероприятие с цел самозащита – видите ли, Украйна е планирала да си върне по военен път окупираните територии на Донецка и Луганска области, а също така Крим.

Втори етап. Първите «жестове на добра воля» и изменението на целите на «спецоперацията». Средата на март – средата на май.

Към средата на март в Кремъл разбраха, че Украйна не може да бъде превзета от раз и, че тя е много по-силна, отколкото са очаквали. А на 30 март руският министър на отбраната Сергей Шойгу вече заявяваше, че неговите подопечни «са изпълнили всички свои задачи на Киевското и Черниговското направления и сега провеждат там планово прегрупиране на силите». Така в Кремъл се опитваха да обяснят провала на операцията по превземането на Киев – първото сериозно поражение на руските войски в тази война. Малко по-късно говорителят на руския президент Дмитрий Песков нарече оттеглянето на руските войски от Киевска и от Черниговска области «жест на добра воля». След това пропагандата получи нови директиви: сега цел на т.нар. специална военна операция стана «освобождаването» на Донбас.

В Русия също така започнаха да говорят, че страната им не воюва само срещу Украйна, но и срещу Запада. «Спецоперацията трябва да сложи край на безогледното разширяване и курса на пълна доминация на САЩ и останалите западни държави на международната сцена» - казваше в средата на април шефът на руската дипломация Срегей Лавров.

При това, независимо от очевидността на това, че «спецоперацията» по «денацификацията» на Украйна все повече се затягаше, а проблемите на руските военни се увеличаваха, в Кремъл продължаваха да уверяват, че всичко върви по план. «Всички набелязани планове се изпълняват. Резултатът ще бъде постигнат – по този въпрос няма никакви съмнения» - заричаше се Путин на 9 май.

Трети етап. «Ние воюваме с НАТО» и ядрените заплахи. Средата на май – средата на септември.

Въпреки уверенията на Кремъл, че неговата «спецоперация» все така е под контрол, реалното положение на руската армия бе много по-различно. Затова руската пропаганда имаше сложната задача как да обясни нарастващите проблеми на фронта. И тук на помощ й дойде увеличаващата се военна помощ за Украйна от страна на Запада. Така главно оправдание за буксуването на руската «спецоперация» стана тезата, че Русия не воюва с Украйна, а със Запада. «Украинската армия е натренирана от Запада, който помага на Киев с оръжие… Ние не воюваме с Украйна, а с НАТО на територията на Украйна… НАТО е силен противник, от когото може и мъничко да се загуби… Русия нямаше избор, Западът й наложи тази война, а ударът на Путин от 24 февруари бе превантивен» - говореше по това време руският агитпроп. В този период Москва продължаваше да разпространява и фантастичните истории за «американските биолаборатории в Украйна» и за реализацията на някакви планове за създаване на украинско ядрено оръжие под ръководството на САЩ. Освен това, разбирайки, че ситуацията на фронта не се развива според плановете на Кремъл, там започнаха да прибягват и до ядрения шантаж.

«В сегашното противопоставяне със Запада на карта е поставено практически всичко, Русия няма да има друг шанс... В случай на поражение – което е невъзможно – ще се случи окончателно загубване на имперските принципи и традиции, првръщане, с големи загуби, в обикновена регионална държава. В най-лошия вариант – гражданска война и ядерн конфликт със Запада с взаимно унищожение на западната и източната европейски цивилизации» - поясняват в своя статия руските пропагандисти Андрей Илницки и Андрей Школников.

Подобни заплахи идваха и от самия Кремъл. «Идеята да бъде наказана страната, притежаваща най-големия ядрен потенциал, е сама по себе си абсурдна. И създава потенциална угроза за съществуването на човечеството» - заявяваше бившият руски президент Дмитрий Медведев.

Четвърти етап. «Трудните решения» и «неготовността за грандиозни войни». Средата на септември – края на ноември.

Есента донесе на Украйна редица съществени успехи на фронта, а авторитетът на руската армия падна още по-ниско. През септември Русия загуби контрола над Харковска област, а в началото на ноември – и всички райони на Херсонска област на десния бряг на р. Днепър, заедно с областния център. И в двата случая руското военно командване предложи отстъплението да бъде смятано за «прегрупиране». А пропагандата се опитваше да увери руското общество, че като цяло обстановката на фронта е «стабилизирана», а изтеглянето на войските е «трудно решение, необходимо за да бъде съхранено главното – животът на военнослужещите и боеспособността на войсковите групировки».

Въпреки това руснаците приеха пораженията доста болезнено. Затова пред агитпропа стоеше задачата да смекчи картината на пораженията в Херсонска и Харковска области, а също така по всякакъв начин да отдели тези провали от образа на Путин-победителя. За целта те използваха традиционната за Русия стратегия «царят е добър, но болярите са лоши». В съвременните реалности тя се тарнсформира в «главнокомандващият е добър, но генералите са лоши».

Заедно с това пропагандата започна постепенно да признава неприятната за Русия истина. В едно от изданията на своето ток-шоу Олга Скабеева няколко пъти нарече «спецоперацията» «война» и се оплака как никой не е знаел, че Украйна ще бъде подкрепена от толкова много държави. «Никой не се е готвил за такава война. Никой не е разчитал на такава голяма война, световна. Никой не е предполагал, че всичките 50 страни «ще се разпишат» в полза на Украйна. И армията ни не е голяма, не е разчетена за такива грандиозни войни» - оплака се тя. Дори риториката на Владимир Соловьов стана доста неуверена. «Някак си ми е тревожно... Разбира се, иска ми се нашите само да мачкат, да настъпват, но в живота не е така».

Пети етап: «Новата Отечествена война» и призивите да не се боим от смъртта. След края на ноември.

На този етап, след редица болезнени поражения, липса на съществени успехи на фронта, а също така след като Украйна започна да получава от Запада все по-тежко въоръжение, в Кремъл проумяха, че без привеждането на войната в ранг «отечествена» и въвличането в нея на цялото руско население, поражението ще дойде много бързо. «Укронацистите и Западна Европа са преки наследници на тези, с които са воювали с Русия. Сътветно войната с тях е новата Отечествена» - заяви Дмитрий Медведев.
А агитпропът започна да говори за общата вина и отговорност на руското общество за войната. "Да предположим, че нещо се случи и нашата страна не успее да удържи победа. Тогава трябва да изхождаме от това, че претенции ще бъдат предявени към всеки, без изключение... Дали е помагач на путинския режим или само случаен минувач – не е важно, виновни ще бъдем всички» - заяви Олга Скабеева.

Появи се и още една интересна тенденция: пропагандата започна да призовава руснаците да не се боят от смъртта. Тя започна да ги подготвя за по-нататъшните неутешителни новини от хронта и за това, че възможно да се наложи да се «умира за Родината и царя». Тонът за такива разговори, както обичайно, задава Маргарита Симонян: «Смъртта е неизбежна, всички ни очаква смърт. И въобще не е сигурно, че е по-добре да се умре като немощен човек от някаква тежка болест, отколкото за правилното и важно дело». А православният олигарх Константин Малофеев предложи по патриотичния канал «Царьград» следния критерий за определяне на това кой е патриот: «Готов ли си да умреш или не. Ако не – ти въобще не си патриот... А ако си готов, значи си патриот».

Като цяло, за година война руската пропаганда измина голям и труден път: от натрапчива надменност, високомерие и издевателско самоизтъкване до жонглиране с приоритетните задачи на т. нар. специална военна операция, фактическото признаване на поражението и упадъчни настроения даже у най-опитните рупори на Кремъл. Очевидно е, че с увеличаването на боеспособността на украинската армия и на единството на Запада в подкрепа на Украйна с всички необходими средства, а също така с нарастването на проблемите не само на руските военни, но и на самата Русия, руската пропаганда, макар и продължавайки да си върши работата, едва ли ще се върне към риториката от февруари 2022 г.

Игор Федик