Игор Федик специално за Фрог: Украйна – разрушителят на руските военни митове за непобедимата Червена армия

Като резултат около нея се оформиха много митове, вселяващи страх и уважение у потенциалните й противници. И тази представа щеше да си остане такава, ако не бе започнала путинската «спецоперация» в Украйна, която показа че руската военна машина съвсем не е такава, каквато я представяше пропагандата на Москва.

Войнта на Русия срещу Украйна започна да развенчава много от руските военни митове. Най-очевидните от тях са тези за непобедимостта на руската армия и за високите морални качества и традиции на руските офицери. Първят от тях се разби в тоталната съпротива на украинския народ. А вторият разрушиха самите руски офицери, които продължават да унищожават монотонно украинската гражданска инфраструктура, жилищни сгради, да убиват мирно население. Това ги храктеризира не като военни,а като истински международни терористи.

Що се отнася до първия мит, то според него руската армия е съвременна военна машина, умееща да воюва с нови методи, с прилагането на модерни военни стратегии и тактики, владееща свръхсъвременно оръжие, с което така се хвалеше Путин, и с което ни плашеха «военните експерти» от екраните на руските телевизии. Реалността се оказа съвсем друга. Армията, за която говореха, че може да стигне до Лвов за няколко дни, вече повече от две седмици не може да сломи съпротивата на украинските въоръжени сили. Нещо повече, в руската армия отбелязват голям брой унищожена военна техника и личен състав, сред който има и висши офицерски чинове, а също и много пленници и дезертьори и падане на бойния дух. Това всъщност е резултат на факта, че преди нахлуването в Русия не прецениха правилно не само възможностите на Украйна за съпротива, но и своите собствени възможности. Следователно „втората по сила армия в света“ (както нерядко я наричаха) се оказа неспособна да води бойни действия срещу равен по възможности противник, макар и по-слаб технически и количествено. За тези две седмици руската армия не можа да унищожи украинските комуникации и други системи за електронно управление. Предполагаше се, че Русия ще поддържа своето настъпление с кибератаки, на тази заплаха не се материализира. Руските Военно-космически сили, въпреки че имат над 10 пъти повече самолети от украинските ВВС, не успяха да установят контрол над въздушното пространство на Украйна. Вместо това те загубиха немалко от своите най-нови самолети Су-34, Су-35, Су-30СМ, а също така вертолети като Ка-52.

Още едни проблем за руската армия се оказа логистиката. Резерви, тил, комуникационни възможности – всичко това при нея функционира много неефективно. Както се оказа, куцат и нейните стратегия и тактика. Руската армия настъпваше от всички страни, без да поддържа каквато и да било линия на фронта, свързаност и цялост. Нейните челни подразделения се откъснаха от тила. Освен това те настъпваха в много плътни колони, дори спираха машина до машина, в резултат на което имаше много изгоряла техника. На сложните участъци вместо отстъпление и прегрупиране, тяхното командване взе решение да раздробява съединенията на малки групи и чрез тях да се прониква в градовете. Така тези малки групи станаха лесна плячка както за военните, така и за силите от териториалната отбраната на Украйна. Всички руски войници влязоха в Украйна без телефони, защото тяхното командване не искаше те да пращат обратно в Русия фото и видео материали за това, което се случва в действителност. В резултат, войниците, разхвърляни по украинските гори и поля, нямат възможност да определят своето местоположение, а роднините и близките им в Русия нямат никаква връзка с тях. Очевидно не е имало никакви планове за това какво да се прави и къде да се дислоцират войниците, ако Киев, Харков и другите големи градове устоят. И руското командване не можа да измисли нищо по-добро от това да продължи да бомбардира тези градове и да изпраща отново и отново на щурм всичко, което все още може някак си да воюва. Но резултатът е един и същ: Руската армия продължава да понася загуби и в техника, в личен състав.

Като цяло войната срещу Украйна показа, че съвременната руска армия не отличава по нищо от тази, която тъпо пращаше на заколение своите войници и по време на Втората световна война, и по време на войната в Афганистан, и в двете Чеченски войни. Цялата сила и мощ на руската армия, както и преди, се състои в голям брой обработено от пропагандата пушечно месо, което военното командване и държавното ръководство са готови да пращат на заколение. Оказва се, че и до сега не е загубила актуалност фразата, приписвана на почитания в Русия маршал Жуков – «Жените ще народят още».

Сега за втория мит. Както се говори в руската военна литература, император Петър Първи, създавайки редовна армия, отразил във Воинския устав своето разбиране за офицерската чест. «Офицерът е благодорен защитник на Отечеството, името му е честно, званието – най-високо. Честта включва неговото вътрешно достойнство, вярност, доблест, душевно благородство, чиста съвест, почит и уважение. Тя е главната скъпоценност на офицера, негов свещен дълг е да я пази чиста и безупречна. Честта пази достойнството на офицерското звание, задължава да се извършват отлични постъпки, велики дела, военни подвизи» - казва той.

Но на съвременните руски офицери понятията «чест», «благородство» и «отлични постъпки» са им съвсем чужди. Те са покорни, безволни и неинициативни служители, които без ни най-малко угризение на съвестта могат да издават заповеди за обстрел с крилати и балистични ракети на гражданска инфраструктура, да разстрелват «зелените» коридори за евакуация на мирното население и медицинските машини, да разполгат огневи позиции в училища и детски градини, да използват като прикрити жилищни сгради и гражданското население. Нещо повече, руските офицери лично вземат непосредствено участие в авиационните удари срещу мирни украински градове. Изхождайки от това, украинският министър на отбраната Алексей Резников даде много точна характеристика на сегашните руски офицери и на цялата Путинова армия. «Руските кафири (неверници) се изплашиха от позорното поражение и започнаха да извършват престъпления против човечността. Те обстрелват болници, убиват жени и деца. Това вече не е армия, това са обикновени страхливци и терористи» - отбеляза министърът.

Като цяло, както и да завърши започнатата от Русия война против Украйна, едва ли някой ще продължи да вярва в споменатите по-горе митове за руската армия. Нещо повече – тази война ще развенчае още немалко митове не само за руската армия, но и за самата Русия.

Игор Федик