Игор Федик специално за Фрог: Кой всъщност има нужда от денацификация – Украйна или Русия?

Какво всъщност представлява нацизма? Това е политическо тоталитарно движение, възникнало в Германия след Първата световна война. То се основава на идеите за германски експанзионизъм и реваншизъм, вождизъм, екстремен национализъм, ксенофобия, антисемитизъм и превъзходство на «арийската раса». Практиката на националсоциализма е насочена към установяването на тотален партиен контрол над всички сфери на обществения живот и осъществяването на планомерен терор срещу другомислещите. В нацистка Германия са забранени опозиционните вестници и публичните събирания, извършвани са масови арести. И, разбира се – репресии срещу евреите. На външнополитически терен нацистите се стремят да разрушат съществуващия международен ред и да минат към въоръжена експанзия. По време на Втората световна война хитлеристка Германия не спазва нормите на международното право, избива мирно население в окупираните страни, извършва геноцид срещу евреи и цигани.

В съвременна Украйна нацистката идеология е забранена със закон. От 2015 г. в страната действа Закон за осъждане на националсоциалистическия режим и забрана на пропагандата на неговата символика. Тези десни и крайнодесни украински партии, които руската пропаганда често нарича фашистки или нацистки, нямат особена популярност. На последните президентски избори през 2019 г. общият кандидат на украинските националистически партии взе едва 1,6% от гласовете. А победителят Владимир Зеленски, който взе 74%, има еврейски произход. Неговият предшественик Петро Порошенко – също. По време на неговото президентство в продължение на три години премиер на Украйна бе Владимир Гройсман, който също произхожда от еврейско семейство. А на парламентарния вот през 2019 г. коалицията на националистическите и десни партии получи 2,15% от гласовете, като въобще не можа да влезе във Върховната Рада. Немалко представители на еврейската общност се вляха в редиците на украинските въоръжени сили през 2014 г., когато се водеха боевете с руската армия и подкрепяните от нея сепаратисти в Донбас. Едва ли тези евреи биха тръгнали да защитават с оръжие в ръка страна, управлявана от нацистки режим.

Затова всички опити на руската пропаганда да изобрази украинската власт като режим на нацисти са просто измислица, призвана да оправдае военната агресия на Русия срещу една съседна държава.
В същото време, ако погледнем към процесите в днешна Русия и към поведението на путинския режим спрямо Украйна, можем да видим, че те са сходни с описаните по-горе определение за нацизма и нацистки практики. Така например в съвременна Русия напълно се пренбрегват нормите на международното право и базовите конституционни норми. В стрната няма независима законодателна и съдебна власт. Политическият живот е профанация и имитация, маскираща фактическото наличие на еднопартийна система. Истинските опозиционери са или в затвора или са емигрирали в чужбина. Ежедневният живот на обществото е пропит от милитаризъм, всичко е под контрола на мощна наказателно-репресивна машина. Властта в Москва не се гнуси да използва методите на НКВД и КГБ – провокации, терор, убийство на враговете както в самата Русия, така и в чужбина.
Другомислието и свободата на словото в Русия са пресичани още в зародиш. Медиите са напълно заменени от държавната пропаганда, за която от 2014 г. насам централна тема е Украйна. Всички руски държавни телевизионни канали последователно и в течение на дълго време създават от Украйна образ на врага, дехуманизират украинците в очите на руското население, лепят етикети, пропагандират стереотипно възприемане на украинския народ, поощряват и оправдават военната агресия и престъпленията срещу него.

Тези настроения в руското общество естествено се отразяват върху поведението на Русия по време на нейната «спецоперация» в Украйна. Всъщност, става дума за пълномащабна война, която бе осъдена от Генералната асамблея на ООН. Украинската територия вече три седмици непрекъснато е подложена на ракетно-бомбени удари, включително с използването на забранени от Женевската конвенция запалителни и термобарични бомби и касетъчни боеприпаси. При това цел на ударите често пъти са жилищни сгради, училища, детски градини, болници, църкви. Руските военни унищожават гражданска инфраструктура, убиват мирни жители, разполагат огневи позиции в жилищни постройки. Това означава, че са им абсолютно чужди нормите на международното хуманитарно право.

Резултатът е, че по данни на ООН от началото на руската «спецоперация» вече са загинали над 600 граждански лица, сред тях и 90 деца. Ранените са над 1100. В ООН смятат, че реалните числа може да бъдат и още по-страшни. Например само в Мариупол, който практически е разрушен, по днани на местния градски съвет, до вечерта на 14 март има 2357 загинали.

Руските военни не само унищожават украинските градове, но и пречат на евакуацията на мирното население и на доставката на хуманитарна помощ. Дори когато се постигне договорка за прекратяване на огъня, руснаците нерядко обстрелват т. нар. зелени коридори. На териториите, които са успели да окупират, руските войски вземат местните жители за заложници. Освен това руснаците отвличат украински активисти и представители на местните власти, както това стана с кметовете на Днепрорудно и Мелитопол и председателя на Мелитополския районен съвет.

Опирайки се на здравия разум, е трудно да си обясним защо руските военни завзеха Чернобилската и Запорожката атомни електроцентрали. За пръв път в историята на мирната атомна енергетика окупаторите влязоха на територията на атомни централи, използвайки ги като военни бази. Дори не можем да си помислим какво би се случило, ако отломки от боеприпаси или ракети повредят инфраструктурата на действащата Запорожка АЕЦ, която има шест 1000-мегаватови реактори плюс хранилище за отработеното ядрено гориво.

Освен всичко друго Русия обстреля с ракети телевизионната кула в Киев, разположена край Бабий Яр – мемориалът на жертвите на Холокоста от времето на Втората световна война. Това отново повдига въпроса: Кои тогава са нацистите?

Въпреки всички гореизброени факти, мнозинството руснаци подкрепят действията на своя президент и в частност неговата «спецоперация» в Украйна. Такива са 67% от запитаните в проучване на фонда «Обществено мнение». Подкрепата бива изразявана както индивидуално, така и с колективни обръщения или различни флашбомб прояви, по време на които главен символ е латинската буква «Z“, използвана от руските войски за обозначаване на тяхната военна техника в Украйна. Пропагандата продължава да прославя Путин, правилността и мъдростта на неговото решение да нападне Украйна. Чуват се заплахи, че Русия няма да спре само с Украйна.

Така че освобождаването от нацизма всъщност е нужно не на Украйна, а на Русия, която е много болна от него. С Русия трябва да се случи това, което стана с нацистка Германия. Руският нацизъм-путинизъм трябва да бъде осъден като „престъпление срещу мира и човечността“ – точно така, както след края на Втората световна война германският националсоциализъм бе осъден от Нюрнбергския трибунал. А самата Русия трябва да понесе цялата тежест на отговорността за това, което извърши в Украйна, Грузия, Сирия и в други държави. Няма друг начин за излекуването й от тази болест.

Игор Федик