Информационната мъгла, биволът и птичките

Отлежават и трупат лихви, раздават ги под формата на кредити, извършват се операции с тях. Революционното искане отправи Съюзът на издателите в България към министър Симеон Дянков.

Сигурен съм, че 13-те главни редактори, които са подписали искането, знаят за кои банки иде реч. Но не ги съобщават. Искат Дянков сам да обяви „приятелския банков кръг”. Защото да те изберат за банка на властта, се иска нещо повече от добри показатели. Спомнете си преди две години как Станишев се вживя в ролята на „спасителя в ръжта” за Първа инвестиционна банка. То не бяха плонжове, парични инжекции и прочие защити, които биха впечатлили дори Веско Топалов и Вишванатан Ананд в претендентския шампионски сблъсък...

Тогава повечето медии мълчаха, радвайки се на неочакваните рекламни постъпления от ПИБ, която искаше да покаже самочувствие и мускули в сюблимния момент. Пък и защо да си развалят отношенията с властта.

Нещо очевидно се е променило през последните месеци, щом се стига до това питане. (Дано то да не е под влияние на банки, изпаднали в състояние на ревност, или да е по-скоро услуга, отколкото принципно, каквито съмнения основателно се зараждат.) Както и да е, ще научим кои са били близки до предишната, и кои – до сегашната власт, както и кои са от „постоянното присъствие”. Дянков по някакъв начин ще аргументира избора на кабинета. Дали ще ни хареса или не, какво значение има. Възможно е точно тази информация да послужи и за раздяла с един-двама министри, което също е мотив за питане. Ще узнаем скоро какви са били целите.

По време на една от широкомащабните си пресконференции неотдавна президентът Първанов поиска да се отворят икономическите досиета. Това по кореспондира с очакванта публичност около някои банки и начините им на действие през годините. Клакьорите край него си изпотрошиха ръцете да му ръкопляскат: мале, мале какъв смелчага! Десетина дни по-късно Frognews.bg се отзова на Първановия призив и публикува държания под ключ години наред доклад „Добрев” за ограбването и фалирането на банковата система у нас по времето на ЖанВиденовото управление. Вътре се споменават банки, министри, финансисти и партийни централи, които са изсмукали като прахосмукачки спестяванията на хиляди българи. С чували са изнесени от страната над 2,5 тона доларови банкноти, пише в доклада, както и още доста золуми. Е, публикувахме го. Читателите ни се скъсаха да коментират и да се ядосват на пладнешките айдуци, някои от които и до днес разхождат скъпите си патъци из коридорите на властта. И какво от това? От „Дондуков” 2 обаче не се чу ни вопъл, ни стон. От „Позитано” 20 - също. Тодор Вълчев като шеф на БНБ раздавал лицензи на килограм. Държавни пари текли към частни банки, а оттам към фирми на политици и властници. Някой свише направлявал паричните потоци. Реакция обаче няма. Тишина. А иначе Георги Първанов и соцфункционери всяка година позират с букети на гроба на Кольо Добрев в Гоце Делчев. Колко удобен е героят, когато е мъртъв... Което за пореден път показа, че политиците са най-запалените лицемери.
Сегашното искане на 13 главни редактори е просто изваждане на парче от действителността от гъстата информационна българска мъгла. Пред нея исландските вулкани и техните облаци от пепел са като едни чираци. През нашата мъгла и лазарен лъч не можеш да прокараш. Камо ли да осветиш трудовия делник на по-първите хора в държавата.

Например. Защо шефката на парламента Цецка Цачева е пътувала до Виена с правителствения „Фалкон” преди няколко седмици, придружавана от две свои сътруднички. Бре, че елитна компания! Сашо Диков се опита да стигне до отговора, но бе сразен от логиката на Цачева: „Трябва да съответстваме на нивото”. Или нещо от този сорт. В Плевенско за такова нещо казват: „на гол г..з – френско здрасти”. Още няколко такива изпълнения и култовия пернишки Голф двойка ще избледнее като знамето на ЕС пред селска община.

Става дума за елементарна прозрачност, която уж щеше да е водеща в действията на институциите след изборите лани. Имах възможността, в разговор с г-жа Цачева миналото лято, да споделя, че мъглата и измислените тайни около властта дразни най-много хората. Тя се съгласи и щедро предрече, че ще се вземат мерки. Е, взеха се. И мерки, и теглилки.
Били сме в криза, трябвало да затягаме коланите, да се режат харчове и пр. Министър Дянков все повече заприличва на чичо Скруч в опита си да спести някой и друг лев, а обществото продължава да тъне в информационна мъгла. Нито един сайт на министерство и агенция не публикува месечни отчети за командировките, например. Няма данни и за ремонтните работи, за заплати, както и за други разходи, които не са секретни. Прозрачността, скъпи (в буквалния смисъл) чиновници, не е дребнавост, а уважение към данъкоплатците и избирателите. Пошумя се по Нова година около смяната на дограмата на Народното събрание от фирма, близка до депутатката Искра Федосова. Слух в кулоарите пък я настани в кооперация, собственост на същата фирма от ремонта, но после нещата се заметоха. Защо? Получи се нещо като обясненията на Сергей Станишев, че щял да поживее 3-4 месеца под наем в апартаментче от 200 и кусур квадрата на негов приятел, докато онзи бил в чужбина. Минаха 9 месеца оттогава, а Станишев все още си е в същата кооперация в Бояна и никой не го пита какво става, да не би случайно същият приятел вече да му го е подарил или продал? В смисъл с какви пари плаща наем, издържа се, ходи на сауна и басейн с видни съпартийци и пр. Това, скъпи (буквалния смисъл) другари, не е любопитство и надничане в личния живот. Около публичните личности е така и на който не му харесва си избира друга кариера.

Няма яснота за обществените поръчки, за подписаните договори, за разговорите с Москва за АЕЦ – Белене и газа, за незапочващите ремонти на пътищата в цялата страна.

За какво се наляха милиони в сайтове, като в тях можеш да видиш главно фотосесии на министри у нас и в чужбина. Онлайн изданията са се превърнали в PR територии за прогресивните идеи на съответните началници.

А въпросите са много. Колко ни струва Правителственият авиотряд 28? Колко пари харчи Националната служба за охрана? Наказват ли се служителите на НСО, които бръмчат по пътищата като ракети и хвърлят в ужас дори свикналите с всякакви ужаси български шофьори? Къде са анализите на нашите служби, външни и вътрешни, за обстановката по света и у нас. Не говоря за секретните доклади, а за популярни текстове, каквито в демократичния свят са традиция. Знае ли някой в момента какво се случва в Ирак и защо наши фирми не правят бизнес там, както пламенно ни убеждаваха не един и двама политици. Защо армията ни трябва да се ореже до 15-20 хиляди щика? Защо дипломатическата ни мисия в Лондон не приюти двайсетте ученици, останали на летището немили-недраги, а поддържаше с тях само телефонна връзка?

Ей такива простички на пръв поглед неща у нас потъват в информационната мъгла. За да изкопчат нещо, журналистите трябва по десет пъти да питат някой чиновник за информация, докато той се държи с тях като колонизатор с туземци.
Гърбът на Бойко Борисов е широк. Зад него са намерили убежище, като в планински заслон, доста невзрачни, но амбициозни екземпляри. От време на време излизат на светло, правят няколко пируета, вдигат малко пушилка, цитират патетично вожда, след което се шмугват отново на сянка. Потъват в мъглата. Там, където не се вижда какво точно вършат. Приличат на онези малки повратливи птички, които живеят край едрите африкански биволи, чоплят услужливо ушите и гърбовете им и се хранят - знаете с какво. Появят ли се обаче лъвове – изчезват за секунди. Дават ги по Animal Planet, ако не сте разбрали.

Марин Котов