Желева – в Сибир!

Ама ГУЛАГ вече го няма...

Да се създаде отново. И Белене, и Ловеч! Как само ни изложи тая!

Това искаха през цялото време на „Сблъсък” , по Нова телевизия, червените Василиси прекрасни – Велислава Дърева и Татяна Буруджиева. И бяха абсолютно прави и справедливи. По сталински справедливи. И ако действието се развиваше през 1950 година, сега Румяна Желева щеше да е преминала през „справедлив” съдебен процес, обявена за шпионин и враг на народа и щеше да пътува вече в столипински вагон към Колима... Няма човек – няма проблем. Смъртоносната логика на комунистическата правда.

Началникът на кабинета на външния ни министър Желева - Димитър Кюмюрджиев и журналистът от „24 часа” Георги Милков се опитваха да обяснят, че годината е 2010 и действието се развива в държава, член на Евросъюза. Да обяснят на кого? На две жени, за които назидателният тон е форма на диалог. Които искаха Желева да бъде срината, унижена, сритана, защото не се е представила добре на събеседването в ЕП.

Милков опита да вметне едно примерче: миналата година президентът Първанов обяви в Аржентина, че България подкрепя латиностраната в спора с Англия за Фолклендските острови. Огромен гаф, за член на ЕС, опита се да каже Милков, но бе залят от децибелите на отсрещната страна. Замалко да го удавят. Друг път да си носи шнорхел...

Няколко часа преди крамолата в „Сблъсък”, Жозе Мануел Барозу, председател на Еврокомисията, изрази своята увереност в истинността на декларацията, която Желева е подала в българската комисия.
От своя страна българското правосъдно министерство обяви, че няма конфликт на интереси и потвърди тезата на правителството, че Румяна Желева е невинна. И какво от това, като вече е нарочена за "черна овца"?

Желева има за какво да бъде упреквана. Факт е, че екипът й подцени ситуацията и трябва да си получи заслуженото. Задължително, строго. За съветниците й няма никакво оправдание, че нещата не бяха проиграни или поне не личеше да е така.

Шилеровата творба „Коварство и любов” бе изпълнена от българчетата в Брюксел без втората част. Фарсмажорно, до дупка, кресчендо.

Желева – в Сибир! Слава Богу, че не са на власт тези, които обичат да наказват сурово, според собствения си критерий. Те ще се съберат на честване на битката при Жабокрек и ще ядат кебапчета с биричка за убитите двайсетина ранени германски войници, лекувани преди 65 години в местния санаториум. Ще викат „у-у-у-у” и на Бузлуджа, оглеждайки се за кокала на властта из урвите край планинския връх. А внуците им ще гледат гузно приятелите си... Това е страшното, това е конфузното, братя и сестри. Не Румяна Желева. Още доста сблъсъци ще трябва да преживеем, докато разберем тази простичка, но животоспасяваща истина.

Марин Топалов