Първанов срещу Първанов в 10 рунда

1. Именно той през 1997-2001г. вкара БСП в глух десен коловоз и по-късно като стрелочник не позволяваше движение наляво, а сега назидава Станишев за спасителен ляв завой. Първанов принуди Позитано 20 да прегърне десните идеи на Шрьодер и Тони Блеър, а сега обвинява Станишев в липсата на лява алтернатива.

Той лиши столетницата от лява идентичност, а днес търси политическа отговорност за това престъпление от други.

2. Именно Първанов, чрез мъртвородения си пластмасов проект АБВ, проповядваше края на идеологията като издигна в култ тезата си „няма ляво, няма дясно”. Днес той иска като кукувица отново да гнезди на „Позитано” 20 и дори да обединява цялото ляво пространство. Без да е социалист, без да има истински, а да се осланя само на конюктурни и користни леви възгледи.

Подобен функционер трябва да е много късоглед, за да не разбере, че отдавна е persona non grata за лявото политическо пространство в България и Европа.

3. Именно той се изживяваше като конструктор на Тройната коалиция, а по-късно безпаметно забрави за родителските си ангажименти и постфактум започна да се дистанцира и да раздава правосъдие срещу собственото си отроче.

На Първанов винаги трябва да се напомня, че е бил четвъртия основен участник в Тройната коалиция и е съотговорен за нейната политика. Той винаги е бил по-близко до НДСВ и ДПС, отколкото до БСП.

4. Именно Първанов олицетворява в най-пълен обем понятието „задкулисен политик”, а същевременно призовава Станишев за открита, прозрачна политика.

Отговорът на въпроса кой тика БСП към ГЕРБ, кой работи за Бойко Борисов- Първанов или Станишев е повече от очевиден. Хвърлете поглед върху мемоарите на Тошо Тошев, за да е ясно като бял ден, че Първанов е знаменосецът на сенчестата политика у нас, че е топлата връзка с основния опонент. Той е и този, който подари мажоритарните депутатски мандати на ГЕРБ.

Критикуваше съветниците и помощниците  на премиера Станишев, а го хваща амнезия за неговото обкръжение и спонсори, немалка част от които са подследствени или станаха обект на мокри поръчки. Наистина сенчестата политика е неговата стихия.

5. Именно той се представяше за „социалния” президент, а на практика се превърна в олигархичния президент , лицето  на едрия капитал, лицето, което по късни доби споделя трапезата на хората с големите пари.

Днес ругае несправедливата данъчна система и заменките при обиколките си за манипулиране на общинските организации, а вчера покровителстваше същите тези заменки, възпяваше предимствата на плоския данък и въобще не мислеше за вето на този закон, включително да се противопостави срещу отмяната на необлагаемия минимум.

6. Именно областите, в които имаше реални президентски пълномощия (външната политика и националната сигурност), те се превърнаха в ахилесовата пета за Първанов. Той „левият” (?!) подклаждаше милитаристична външна и военна политика. Обикна войните на други срещу Ирак и Афганистан, направи ги български и настояваше за все нови и нови военни контингенти. Превърна НАТО в свое верую, жадува за ПРО, наслаждава се на чуждите военни бази у нас.

Не друг, а той внуши приемането на престъпния закон за досиетата (за да се размие неговото „Гоце”), а сега оплаква фактическата лустрация и демонизация на хиляди честни хора, работили за сигурността и развитието на държавата.

7. Именно Първанов като президент реално блокираше българо-руските отношения, а днес се представя за техен застъпник. За сътрудническтвото с Русия той просто блъфираше, за да е угоден на други международни фактори.

Популистки говореше за голям шлем в енергетиката, изживяваше се като енергетика на Републиката, а фактически протакаше и отлагаше реализацията на големите енергийни проекти. Не си мръдна пръста да защити 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлудуй”, а днес иска референдум за АЕЦ „Белене”. Защо не го предизвика по-рано?

Не само Плевнелиев, но и Първанов при отбелязване на Трети март е забравял за Русия и за турското робство.

8. Именно той няма никакво право днес да претендира за повече демокрация, да настоява за допитване до народа по най-важните обществени проблеми. Защотото като държавен глава не посмя да инициира нито един референдум. А неговите някогашни съпартийци добре помнят, че той не изпълни конгресно решение и личен ангажимент като председател за референдум по членството в НАТО.

Не може да е демократ политическа фигура, която нееднократно е поставяла знак за равенство между фашисти и антифашисти, която почита короната и десните екстремисти.

9. Именно Първанов страстно наложи апаратните игри на "Позитано" 20, а днес обвинява Станишев, че е превърнал централата в машината за конгреси. Губейки равновесие бившият иска да лиши делегатите от правото им на избор.

Не е нормално Първанов да хули Станишев, че е изолирал БСП, когато тя е основна опозиционна сила, а нейният председател е шеф на европейското социалдемократическо семейство. Защо ли бившият председател забравя за 4-те години „успешно” водене на столетницата, когато през 2001г. я доведе от 58 до 48 депутати и минус 155хил. гласоподаватели?

В крайна сметка кой е виновен сега БСП да изглежда като супермаркет или мол, в който може да си напазарувате всичко: и леви обезценени стоки, и десни такива с изтекъл срок на годност?

10. Първанов „стреля” по Станишев с бойни патрони, когато го иронизира като слаб лидер и неравностоен опонент на Бойко Борисов. И това го заявява „героят” от 4 февруари 1997г.! Малодушният и контролиран председател, който с бездействието и страха си доведе на власт десницата и блокира своевременното формиране на второ по-широко правителство на Демократичната левица.

Именно Първанов никога няма да разбере разликата между лидер, от една страна, и президент или председател, от друга страна. Вторите се избират, а първият се признава от обществото за водач. Лидерът не се самоопределя, не се самоизтъква, а обществото го въздига. Президенти и председатели- колкто искаш, но лидерите са единици. Политическата биография на Първанов съвсем не го прави лидер.

Х    Х    Х

Множеството правописни и граматически политически грешки не дават никакво право на Георги Първанов да гради съвременната лява политическа азбука на България. Когато си подвластен единствено на собственото си его и не зачиташ обективни обстоятелства, тогава ставаш обществено безполезен.

Трябва да си без елементарна политическа култура, за да се стремиш да отстраниш Станишев в момент, когато той има реален шанс да стане редовен председател на ПЕС. Това би бил сериозен атестат за БСП, за България.

Според ПП „Българската левица” левите сили у нас с Първанов са обречени на колоборации, на безпринципни политики и на размиване на лявата алтернатива. Без Първанов Обединената левица ще бъде много по-убедителна, целенасочена и резултатна в голямото противоборство с десницата.

Иван Генов,

Председател на ПП "Българска левица"