СДС гони ченгетата от себе си, но ченгеджийският дух си остава

Елизабет Дафинова

На фона на голямата българска трагедия, предшестваща и последвала оповестяването на доклада на Европейската комисия, течеше и една друга драма, останала малко в страни и в сянка - е ли лидерът на СДС Пламен Юруков сътрудничил на бившите или сегашните тайни служби или не е.

Всичко започна след изключването на Яне Янев от ПГ на ОДС. Само че изгонването му изглежда беше само поводът за започване на войната срещу Юруков, а действителните причини май са се кореняли в конференцията на СДС, която се провежда тези дни. (Навремето в часовете по история ни учеха, че за избухването на всяка война има причини и повод, и те обикновено са съвсем различни неща - причините са дъброки, завоалирани и трупани дълги години, а поводът е видимо, рязко или предизвикателно действие, постъпка, акт.)

И така - започна се с обвинения, че Юруков е контрабандист, мафиот, свързан с трибуквени групировки. След това започнаха да се вадят „докзателства", че е измамник, злоупотребил с пари по САПАРД - зер такова обвинение е много модно и ефектно в последно време. Най-накрая му „извадиха" досието - агент Сотир. Първоначално според добре отиграния сценарий от последните 18 години го закарфичиха към бившата ДС. Но нещо не се получи съвсем - не му намериха подходящ отдел, водещият му офицер, някой си Гребенаров, който по една случайност се оказа общински съветник от ГЕРБ в Бургас, нещо зашикалкави при даването на обяснения. Затова се премина към план „Б" - сътрудник на съвеременните тайни служби, клепал Иван Доктора, Ники Пилето, Майкъл Капустин, конкуренцията демек - все хубави хора от криминалните (и светските) хроники на вестниците, с цветисти, запомнящи се прякори. Като не можаха да го вкарат в калъпа на мафиотите, за малко да му нахлузят ореол на „боец на тихия фронт", в случая срещу криминалната престъпност.

Другото нещо, което направи впечатление, е, че досието на Сотир се появи в пощенските кутии на депутатите по същия мистериозен начин, по който навремето в тях „кацна" компроматът срещу Богомил Бонев. Тогава така и никой не разбара и ме можа да обясни как свитъкът листове, размножаани на циклостил, достигна до кутиите на всички народни представители.

Цялата тази кампания докара много нерви и отне доста време на Пламен Юруков, докато тичаше да си вади нужните му докоменти, че машините, с които работи, са нови, а не пребоядисани стари, че няма проблеми със САПАРД, че няма досие, дори удостоверение от ДАНС си взе. Хубавото беше, че спретнатото по всички ченгеджийски правила активно мероприятие, му осигури покани и достъп до всички медии, така че гласът му и обясненията му се чуха навсякъде.

Какви са версиите? Едната - подмолни интриги на закостенели апаратчици, които не искат СДС да се променя, защото на тях име е уютно в една малка, вечно опозиционна партия, но с гарантирано присъствие на политическата сцена. Втората - изпреварващ ПР на самия Юруков, та като дойдат изборите догодина да няма бели полета в биогарафията му, нерешени въпроси и потенцилни възможности за клевети и компромати.

Казват, че Пламен Юруков се появил в СДС от нищото. Донякъде е така, но той все пак навлезе в политиката от бизнеса. Веднага пролича, че има модерно, прагматично мислене, различаващо се доста от догмите на застинлите в 90-те години сини партийни функцинери - същите, които избутха на партийния връх доста ограничената като политик Надежда Михайлова, а след нея сякаш останалия извън времето Петър Стоянов. Същите, които искат „дисидетският" период на СДС никога да не свършва и ако може да лежат на антикомунистическата кълка, докато се пенсионират от политиката.  За тях Пламен Юруков беше и си остана чуждо тяло - и в поколенчески, и в манталитетен контекст. Апаратът на СДС е застинал и затънал в синьото блато, и за нищо на света не иска да допусне някой да хвърли камък в него. Макар че и децата знаят, че за да „роди" бисер мидата, в нея трябва да попадне песъчинка, иначе ще си стои куха и празна.

Кой подхвърля на Яне разни „документи", които той охотно размахва из медиите? Някои предполагат, че това са бивши или настоящи ченгета, первърнали търговията с компромати в своя втора професия и които не за първи път снабдяват водача на РЗС с нужната му „информация", за да привлече общественото внимание върху себе си и партийката си и да предизвика поредния безполезен скандал в държавата. Други пък смятат, че „материалите" са дадени на Лудото Яне от един бивш седесар, в последствие банкер, а по настоящем медиен собественик и ПР специлист - Любомир Павлов. Казват, че именно той се бил заел с ПР-а на Пламен Юруков. Самият лидер на СДС в предаването „Панорама" на БНТ сравни атаката срещу него за агентурно минало с пръкналата се червена членска книжка на Стефан Софиянски преди години. Нека да си спомним, че тогава Софиянски и Павлов бяха много гъсти, компроматът с книжката изписа веждите му, вместо да му избоде очите, и той безапелационно спечели първия си кметски мандат в София. Друга подробност е, че компроматът с членската книжка беше даден на вестник „24 часа", с който тогава много общо имаше Петьо Блъсков. Компроматната атака срещу Юруков пак започна от вестник, който до скоро беше собственост на Блъсков - „Монитор". Подходите или почеркът, както се казва, и при едния случай, и при другия, много си приличат и не изключват възможността да са дело на едно и също лице, което на всичкото отгоре не се е развило особено от 1995 г. насам и не е научило много.

Какво се случи на извънредната конференция на СДС във Велико Търново?

Очевидно идеята да се поиска още сега оставката на Юруков, защото е ченге, въпреки че форумът не е отчетно-изборен, засега пропадна. Следващата възможност за това ще бъде през септември на друга конференция. На тази делегатите, както беше обявено в предварителния дневен ред, направиха промени в устава, които би трябвало да отворят и демократизират СДС. И както Юруков обясни - всички длъжности да са изборни, да няма доживотно запазени места, да се разделят партийните от административните фунции (и функционери), защото вече всички разбраха, че партийците поради партийния си егоизъм пречат на администрацията да си върши работата. Реално погледнато, това са стъпки в правилна посока, ако една партия наистина се кани да управлява държавата.

Какво друго обаче приеха сините делегати? Че сътрудници на бившата ДС, както и на съвременните служби за сигурност, не могат да членуват в СДС.

Като изключим частта за бившата ДС, решението е много глупаво. Защото съвременните служби за сигурност, включително и криминалната полиция, служат на демократична България, а не на онази комунистическа държава, която седесарите толкова ненавиждат. Освен това, ако, дай Боже, СДС дойде на власт, ще се окаже, че собствените му членове по никакъв начин няма да искат да сътрудничат на слежбите, които се грижат за сигурността и суверенитета на държавата, която СДС управлява, за да не бъдат изключени от управляващата партия. Абсурдно и прадоксално! Но това показва поне три неща. Първо, че голяма част от ръководството и членовете на СДС продължават да се изживяват като опозиционери. Те просто не могат да мислят по друг начин - вторачили са се в тройната коалиция, доминирана според тях от комунистите, и не искат да имат нищо общо с „комунистическите" тайни служби. На тях и през ум не им минава, че в тези служби работят стотици хора, които са деполитизирани и наистина искат добре да свършат работата си, включително да се справят и с криминалния контингет и битовата престъпност, които най-много тормозят гражданите на България. Същите тези хора ще работят и ако СДС дойде на власт. Едва ли синята метла ще изхвърли на улицата професионалистите така безобразно като преди, защото вече не остана с кого да бъдат заменени. Второ, именно поради ченгесарската истерия и параноя, които бяха раздухани до неузнаваемост през изминалите години, сега полицията няма никакви информатори от подземния свят и това до голяма степен предопределя слабите й резултати, за които и Еврокомисията ни критикува също, освен за несправянето с корупцията по всички етажи на властта. И трето - това тъпо решение кореспондира със септемврийската конференция. Дотогава някои функцинери и апаратчици ще донесат вода от девет дерата, за пореден път няма да се погнусят от помощта на иначе така омразните ченгета,  за да докажат „агентурното" минало на лидера Пламен Юруков и той да бъде сменен. С някой стар изпитан кадър, вече свикнал с комфорта на парламента и облагите, които предоставя политиката в България, като Йордан Бакалов или някой млад, но послушен и изпълнителен експерт, като Мартин Димитров. Вероятно не е случайно, че въпросното предложение за отрязване от СДС на сътрудниците на сегашните служби, идва именно от ветерана Александър Йорданов. Може би той вижда себе си на лидерския пост, като най-заслужил, пък и проверен.

Някой очевидно няма нищо против СДС да бъде вечна опозиция, но и вечно присъствие в парламента и на политическата сцена.

Не е изключена и трета версия - че в опитите да бъде компрометиран и отстранен лидерът на СДС Пламен Юруков има и външна намеса. От партия, наскоро приета в ЕНП, чийто водач иска да окупира, узурпира, анексира, превземе, присвои дясното пространство в българската политика. (Нека не забравяме, че именно неформалният лидер на ГЕРБ на партийно събрание в края на миналата година първи нарече Юруков „контрабандист".) На него не са му нужни силни или поне разумни съперници - и без това Костов достатъчно му играе по нервите. Със сигурност Бойко Борисов има инетрес в дясното пространство да останат колкото е възможно по-малко играчи, особено такива със собствени разбирания, на които държат, а и избирателите лесно разпознават. Колкото по-обезличено е дясното, толкова повече на неговия фон столичният кмет ще бъде възприеман във и вън от страната като автентичен десен политик. В края на краищата нали и на Бойко Борисов ще му трябва ясна идентификация за предстоящите парламентарни избори - единият гол рейтинг едва ли вече ще му е достатъчен. А пък Юруков категорично отказа да му продаде марката СДС и не положи формацията в краката му, както това сториха редица десни люспи. Вместо това Юруков обяви, че СДС ще се яви сам на изборите и ако управлява в коалиция с други десни партии, ще държи на равнопоставеността, няма да приема подчинение и команди.