Защо Вашингтон не успя да сложи край на войната между Русия и Украйна

Вместо това, до 2022 г., повечето европейски политици, дипломати и коментатори разчитаха на погрешно предположение. А именно, ако Кремъл публично декларира мирни намерения към Киев, това означава, че могат и трябва да се водят преговори – с цел смекчаване на целите и поведението на Русия в Украйна.

Тази фалшива аксиома игнорира факта, че през 2014 г. Путин просто избра да извърши ненасилствено превземане на Украйна, вместо незабавно да започне военна кампания срещу Киев. Когато Русия анексира Крим и тайно нахлу в Източна Украйна преди 11 години, самата война не беше от полза за кремълския лидер и неговото обкръжение.

Путин избра да подкопае украинската държава с помощта на руски агенти и колаборационисти, използвайки малка сила, вместо да окупира насилствено по-голямата част от територията на Украйна, използвайки десетки хиляди редовни руски войски.

През последните три години ролята на военната интервенция в Украйна се промени за режима на Путин. Както и как Европа разбира мотивите и поведението на Москва.

От една страна, самата война придоби стабилизираща функция за руската политическа система. Последното, между другото, разчита на все по-екстремистична идеология, милитаризирана икономика и мобилизирано общество.

От друга страна, на фона на мрачните събития, на които сме свидетели от 2022 г. насам, повечето европейски политици, дипломати и експерти имат по-малко илюзии, отколкото преди 10 години, относно предполагаемото миролюбие на Путин.

Междувременно, във Вашингтон, напротив, до януари 2025 г. общо взето адекватното възприятие за стратегията на Москва беше заменено от ескапистичен подход към руско-украинската война. Степента на политическа наивност, морално безразличие и дипломатически аматьоризъм на новата американска администрация през първите ѝ четири месеца на власт е изумителна.

Дори на фона на отклоненията, възникнали по време на първия президентски мандат на Тръмп през 2017-2021 г., неадекватността на изявленията и действията на Белия дом в контекста на войната между Русия и Украйна през последните месеци изпрати шокови вълни в цяла Европа и отвъд нея.

Човек би могъл да подозира, че неотдавнашните зигзагообразни движения, демонстрирани от Съединените американски щати, са причинени не само от стратегически инфантилизъм, но и от политическо уважение и дори лични симпатии към Путин от страна на администрацията на Тръмп.

Четири месеца американска совалкова дипломация и опити за посредничество доведоха само до незначителни резултати. Резултатите от двучасовия разговор на Тръмп с Путин миналата седмица също бяха оскъдни. Разбира се, след телефонния разговор и двамата президенти обявиха преговорите за успешни...

Заслужава да се отбележи обаче, че не сме видели никакви осезаеми последици освен размяната на военнопленници, интензивните тристранни преговори между Вашингтон, Москва и Киев и директните контакти между президентите на Съединените щати и Русия.

Путин ясно заяви, че няма прекратяване на огъня в момента и няма да има такова в близко бъдеще. Тръмп обяви, че трябва да има директни преговори между Русия и Украйна – сякаш двете страни не са преговаряли помежду си в различни формати повече от единадесет години.

В устния си коментар след телефонния разговор в понеделник, Путин на практика два пъти се заяжда с Украйна, Съединените щати и целия Запад.

Първо, терминът, който Русия наскоро въведе и който Путин използва, за да опише основната цел на предстоящите преговори, е „меморандум“.

Всеки, който е запознат с историята на постсъветските руско-украински отношения, знае, че преди повече от 30 години в столицата на Унгария вече е имало исторически „меморандум“ по въпросите на сигурността, подписан от Москва и Киев (както и Вашингтон и Лондон).

Говорим за скандалния „Меморандум за гаранции за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядрени оръжия“, подписан през декември 1994 г. от Украйна и три държави депозитари.

В Будапещенския меморандум Москва, в замяна на съгласието на Киев да предаде всичките си ядрени бойни глави на Русия, гарантира, че няма да атакува Украйна.

Вашингтон и Лондон също увериха Киев, че зачитат границите и суверенитета на Украйна. И сега, след като Москва демонстративно потъпква буквата и духа на Будапещенския меморандум в продължение на единадесет години, Кремъл предлага да се подпише още един руско-украински „меморандум“.

Второ, в коментарите си след разговора с Тръмп, Путин не изключи, че бъдещи преговори с Киев биха могли да доведат до прекратяване на огъня. Руският президент обаче добави, че дори „ако бъдат постигнати подходящи споразумения“, „евентуално прекратяване на огъня“ би било само „за определено време“. Тоест, дори ако преговорите са успешни, примирието ще бъде само временно.

Това предупреждение от кремълския лидер е вид признание: военната икономика и мобилизацията на населението на Русия са напреднали толкова далеч, че не могат лесно да бъдат спрени. Москва вече не е в състояние внезапно да спре военните действия.

Какво ще се случи със стотиците хиляди наборници, мащабното производство на оръжия, рутинните войнствени действия и интензивните кампании за подбуждане към омраза срещу Украйна в много сфери на руския обществен живот (образование, медии, култура и др.), ако внезапно настъпи стабилен мир?

Тези и подобни сигнали от Москва ни позволяват да направим само едно заключение: за да сложи край на руско-украинската война, Русия трябва да претърпи унизително поражение на бойното поле.

Друг урок от миналото е, че военните поражения на Русия доведоха до либерализация в страната. Например, Великите реформи след Кримската война от 1854–1856 г. или въвеждането на полуконституционализъм след Руско-японската война от 1904–1905 г. А провалът на съветската армия в Афганистан през 1979–1989 г. се превърна в един от факторите, определили появата на гласността и началото на перестройката в СССР.

Руският империализъм не може да бъде неутрализиран чрез преговори, компромиси или отстъпки. Напротив, подобни подходи само допринасят за факта, че външнополитическият авантюризъм на Москва и военната ескалация по границите на Русия се увеличават.

Един ден Кремъл ще сложи край на експанзионистичните войни и геноцидния терор на Русия срещу цивилното население в Украйна и други страни. За да се случи това обаче, руският народ първо трябва да повярва, че подобно поведение не може да доведе до победа, ще предизвика вътрешна криза и ще бъде решително наказано.

Д-р Андреас Умланд, анализатор в Стокхолмския център за източноевропейски изследвания (SCEEUS)