Теодор Цеков, Прага
С наведена глава и твърде бавни крачки плеймейкърът на България последен се изнася от стадиона в квартал "Жижков" към автобуса, който довечера ще откара 19-годишните национали за обратния полет. Атанас Зехиров няма сили, още по-малко пък желание да коментира третата поредна и последна загуба на Евро 2008 - 0:4 от Испания. Склонява буквално на стъпалата, съзнавайки колко големи надежди му възлагаха.
Още преди европейското треньорът Михаил Мадански знаеше, че халфът е на физическия си предел заради достигането на ЦСКА до финала на републиканското първенство набор 1989 през юни (абсолютен фаворит за титлата, в последния мач "червените" бяха гроги и загубиха от "Нафтекс"). Миналия понеделник срещу Унгария (0:1) Зехиров стана грешник, пропускайки най-чистата ситуация сам срещу вратаря. След класическата загуба от Германия, в която средната ни линия беше преминавана на галоп, Мадански призна пред Frognews.bg, че Атанас е изстискан и с нарушена подготовка за европейското, но без алтернатива в сърцето на игровата схема. Затова не се лиши от него дори за минута и в последния мач.
"Не искам да говоря колко съм уморен, защото ще прозвучи като оправдание - отвръща Зехиров. - Истина е, че нямах достатъчно сили, защото по време на републиканското трябваше да се боря с леки контузии, не успях да проведа нормална подготовка за европейското. Каквото да обясняваме сега, резултатът с Испания показва, че в този момент това са ни възможностите. Можем по-добре, но тук не успяхме да разкрием потенциала си."
Играта на българите куцаше навсякъде, но повечето проблеми лъсваха в средната линия. Не успяваха да сглобят атаки, предаваха лесно контрола над топката, следваха остри пробиви основно през фланговете на нашата отбрана и задъханите централни защитници в крайна сметка поддаваха. Такава беше картинката и при осемте допуснати попадения. Противниците изглеждаха по-бързи, по-силни, по-научени и обиграни. Картинката се подобри видимо през втората част на мача с Испания, когато Мадански пусна Иван Цачев от "Левски" до Зехиров, но дори с човек повече 16 минути нашите не стигнаха до почетен гол.
"Трудно ми е да преценя кой от всички фактори наклони везните. Очевидно нашите съперници стояха по-добре тактически, но според мен на по-ранен етап е започнало обучението им. Ние не успяхме да вържем игра, бяхме много разпокъсани. Струва ми се, че нямахме нужното самочувствие, но е много трудно да намерим баланса между подценяване и надценяване на способностите си, след като досега сме играли на такъв форум. Получихме няколко урока и ако успеем да си извадим изводите, това неуспешно участие ще ни бъде от полза", допълва Зехиров.
Като пост, от който в голяма стехен зависи сърдечният ритъм на отбора, неговите грешки се набиваха на очи по-често от тези на бековете, крилата или нападателите. Тази в средата на първото полувреме срещу Унгария остава като емблематична. "За мен този пропуск ще остане най-ясният и болезнен спомен от европейското. Продължавам да си мисля, че ако бях изравнил, цялото първенство можеше да ни тръгне по различен начин и щяхме да се класираме за световното", завършва халфът, който се оказа ненужен в "Левски" след назначаването на холандеца Ян Деркс за шеф на детско-юношеската школа и в резултат премина в редиците на вечния съперник.
