Андрей Жеков се показа най-сдържан в националния волейболен тим и парира прекалените възторзи от бронза на Евро 2009. При пристигането в правителствената зона на аерогарата нашият разпределител се дистанцира от оценки за героизъм, уникалност, шампионско посрещане и закани за следващи медали.
„Посрещането е много приятно, но усещането не е като за шампиони, защото станахме трети – успокои топката Андрей. - Хубаво е, че завършихме с победа, но щеше да е по-добре един финал. Аз със сигурност предпочитах да играя финал, дори с цената да го загубя. Бях убеден, че имахме сили да спечелим златото, макар класирането да сочи, че не сме най-добрите. За съжаление полуфиналът с Полша беше единственият ден, в който не приличахме на себе си.”
Плеймейкърът отхвърли изводи, че се е преродил под ръководството на треньора Силвано Пранди: „Просто се стремя да бъда по-спокоен и по-концентриран. Дали си оставяме титлата за следващ път никой не може да каже. Разликата спрямо Световното първенство през 2006 е, че тогава никой не очакваше да завършим трети, а сега усещахме на какво сме способни. Затова може би има известно съжаление, но трябва да гледаме позитивно”.
Най-въодушевен от отбора е Матей Казийски: „Този медал си е за нас, защото го изстрадахме. Аз лично съм страшно доволен, мисля че няма за какво да съжаляваме. Отивайки с идея да се задържим на първенството максимално дълго, ние останахме до края и си тръгнахме с медал. Няма защо да сме разочаровани, тъй като за този отбор това класиране е успешно. Истина е, че имахме възможност да постигнем нещо повече, но в полуфинала поляците ни надиграха, заслужено отидоха на финал и спечелвайки титлата срещу Франция показаха, че не са случайно там. Аз от самото начало вярвах, че работата със Силвано Пранди ще даде резултати, но в същото време бях убеден, че ще ни трябва повече време да влезем в новата система и да заиграем на наистина високо ниво. Честно казано съм изумен, че постигнахме това толкова бързо, защото очаквах да има по-дълга пауза”.
Казийски гледа оптимистично към СП 2010 в Италия, където конкуренцията ще се засили от могъщата Бразилия, САЩ и Куба: „Трябва пак да се подготвим добре, да играем мачовете със същите хъс и желание и да се върнем с титлата. Ще са нужни още малко опит, още повече съсредоточеност и малко късмет. Не ние, а бразилците трябва да се притесняват дали ще играят успешно срещу нас. Въпросът е, че както можем да играем успешно с Бразилия, така сме показали колебливост срещу по-слаби противници. Затова ни трябва повече постоянство”.
Спортният министър Свилен Нейков се снима с отбора и отправи прочувствен поздрав: „Обичаме ви, прегръщаме ви, горди сме с този медал, който чакаме толкова години. Пожелаваме ви да сте здрави, да запазите този отбор, да създадем условия за пълноценна подготовка и да се представим достойно на Олимпийските игри. А първата задача е догодина на Световното първенство в Италия да се окичим с още по-хубав цвят на медала”.
Шефът на БФВ Данчо Лазаров закрепи летвата на медал от СП и насочи фокуса към злато от Евро 2011: „Доволен съм, защото дълго ни убягваха призовите места на ЕП. С 3-4 изключения силните отбори са съсредоточени в Европа и шампионатите винаги са били трудни. В полуфинала прегряхме двигателите, голямо пренавиване имаше у момчетата и мачът тръгна лошо. Наистина Полша е преодолим отбор, но излезе по-устойчив от нас. Все пак може да се каже, че счупихме каръка и вече гледаме към европейската титла. Можем да постигнем повече на Световното догодина, но най-важно е да вземем медал. Безспорно много висока оценка за Пранди, за куража му. Той не наследи готов отбор, а сътвори промяна и изгради селекция, способна да се конкурира с най-добрите. Не успя веднага, но постепенно напипа най-точната формула и начин на подготовка, което показва, че изборът да заложим на него е бил правилен и отборът върви в точната посока”.
Капитанът Владо Николов постави генерално добра оценка: „Сигурен съм, че бяхме подготвени да победим и Полша в полуфинала, но имаше напрежение и малко късмет не стигна, а и противникът направи извънредно нисък процент грешки. Все пак не отидохме като фаворити в Турция и предвид 26-те години без медал от такъв шампионат трябва да сме доволни. Тежеше ни, че трябваше да постигнем резултат, който да осмисли цялата ни работа през годината. Защото работихме много, а в Световната лига регистрирахме най-слабо преставяне, откакто България участва в този турнир. Спечелената световна квалификация във Варна ни даде глътка въздух и самочувствие и в крайна сметка свършихме добра работа. На Европейското ключов беше първият мач със Сърбия, защото при неуспех можеше от психологически причини да загубим и следващия с Италия. За мен персонално най-тежък беше мачът с Холандия, един по-слаб от нас отбор, който игра прекрасно и ни затрудни максимално. В крайна сметка постигнахме 6 победи и медал, а това е начинът за добиване на самочувствие, увереност и занапред да не се получава прегаряне”.
Друг от лидерите в тима – Теодор Салпаров, допълни: „Всички медали са ни скъпи, защото са от големи форуми. За съжаление изпуснахме голям шанс за повече от бронз, не мога да кажа защо срещу Полша за втори път не успяваме да покажем нашата игра. Да се надяваме, че на следващия форум ще прескочим това трето място и ще спечелим сребро или злато. Аз лично се надявам да играем финал на Световното”.
24-годишният дебютант Виктор Йосифов, който спечели приза за най-добър блокировач на Евро 2009 и заслужи 1-годишен договор с италианския Рома, допълни: „Мисля, че бяхме най-добрият отбор, жалко че не победихме Полша. Дай Боже в Италия да се изкачим едно място нагоре. За начало с едно, после с още едно”.
Архитектът на успеха Силвано Пранди обобщи: „Съжалявам за загубата от Полша, но те са много силен отбор. Направихме добър шампионат и като цяло не трябва да съжаляваме. Не че нямам емоции, но опитвам да ги сдържам в себе си, за да запазя равновесието на отбора. Преди да оглавя националния познавах потенциала на отбора и знаех, че ще работя с добри играчи, това беше голям стимул да се захвана с работата. В началото на моята кариера аз работих с български треньори и още тогава имам симпатии към тази страна, наистина съм щастлив да водя националния отбор на България”.