Почина Дик Чейни – архитектът на войната в Ирак и „сивият кардинал“ на Белия дом

Според семейството му, Чейни е издъхнал в понеделник вечер от усложнения, свързани с пневмония и сърдечно заболяване.

„Десетилетия наред Дик Чейни служеше на нашата нация – като началник на кабинета на Белия дом, конгресмен от Уайоминг, министър на отбраната и вицепрезидент на САЩ“, се казва в изявлението. „Той беше велик и добър човек, който учеше децата и внуците си да обичат страната си и да живеят с кураж, чест и доброта – и с любов към риболова.“

Служил при двамата президенти Буш, Чейни бе не просто част от екипа, а често силата зад трона. Като министър на отбраната по време на войната в Персийския залив и по-късно като вицепрезидент, той наложи собствена стратегическа линия, като редица ключови решения носеха повече неговия отпечатък, отколкото този на президента.

Десетилетия живя със сериозно сърдечно заболяване и преживя две трансплантации на сърце. Въпреки това остана непреклонен защитник на извънредните мерки за наблюдение и задържане, въведени след атентатите от 11 септември.

След края на мандата си се превърна в мишена на Доналд Тръмп – особено след като дъщеря му Лиз стана един от най-гласовитите му критици и разобличители за опита да оспори изборите през 2020 г. и ролята му в щурма на Капитолия.

„В 246-годишната история на нашата нация никога не е имало по-голяма заплаха за републиката от Доналд Тръмп“, заяви Чейни в клип в подкрепа на дъщеря си. „Той се опита да открадне изборите с лъжи и насилие. Той е страхливец.“

Миналата година изненада мнозина, като обяви, че би гласувал за Камала Харис срещу Тръмп.

Оцелял след пет инфаркта, Чейни често казваше, че „живее на управлението под наем“. „Всяка сутрин се събуждам с усмивка и съм благодарен за подаръка на още един ден“.

Параноята му стигаше до крайност – дори деактивира безжичната функция на собствения си дефибрилатор, страхувайки се, че може да бъде атакуван дистанционно. Под негово влияние вицепрезидентският пост се превърна от церемониална роля в център на реална власт – мрежа от канали за влияние върху Ирак, борбата с тероризма, енергийната стратегия и президентските правомощия.

С характерната си полуусмивка – „усмивката на циник“, както я наричаха критиците му – Чейни често се шегуваше с имиджа си на „злия гений в ъгъла“. „Аз ли съм този, който излиза от дупката си? Приятен начин да се работи“, казваше с ирония.

Твърд поддръжник на войната в Ирак, той така и не се отрече от нея. Убеден, че атаките от 11 септември са свързани с режима на Саддам Хюсеин – теза, която не бе доказана – Чейни вярваше, че американските войски ще бъдат посрещнати като освободители. През 2005 г. обяви, че бунтът „е в края си“, когато вече над 1600 американци бяха загинали.

За поддръжниците си беше символ на решителност в несигурни времена. За критиците – архитект на една от най-противоречивите епохи в американската външна политика.

С времето влиянието му отслабна. Съдилищата ограничиха опитите му да разшири президентските правомощия, а позициите му към Иран и Северна Корея срещнаха съпротива дори в Белия дом.

След атентатите от 2001 г. Чейни често работеше от тайни локации, за да се гарантира, че при евентуален удар един от двамата – той или президентът – ще оцелее. В деня на атаките агентите на Сикрет сървис буквално го изнесоха от Овалния кабинет – сцена, която по-късно разказваше със сухо чувство за хумор.

Още от началото на управлението на Буш двамата имаха неформално споразумение: Чейни, макар и втори по ранг, имаше почти президентска власт. „Той е устроен така, че да бъде крайният №2 – изключително сдържан и безкрайно лоялен“, казва приятелят му от детинство Дейв Грибин.

Тайнствеността и стремежът му към контрол му спечелиха репутацията на макиавелист. През 2006 г. по време на лов случайно простреля свой приятел – инцидент, който сам нарече „един от най-лошите дни в живота си“.

Когато Джордж У. Буш започна президентската си кампания, се обърна към Чейни – вашингтонски ветеран, оттеглил се в нефтения бизнес. Чейни оглави екипа за избор на вицепрезидент, но в крайна сметка сам зае поста.

Той пое управлението на прехода още преди резултатите от изборите през 2000 г. да са официални и помогна администрацията да стартира гладко след драматичната съдебна битка във Флорида.

Шегите, че Чейни е „истинският президент“, се разпространяваха широко – и Буш често ги посрещаше с усмивка. Към края на втория мандат обаче властта постепенно се върна в ръцете на президента.

След оттеглянето си Чейни се установи в Джаксън Хол, недалеч от дома на дъщеря си Лиз, която през 2016 г. спечели мястото му в Конгреса. Фамилията Чейни отново попадна в обектива на Тръмп – този път като символ на старата републиканска гвардия.

Дик Чейни си отиде, оставяйки след себе си съпругата си, дъщерите си Лиз и Мери – и наследство, което ще остане противоречиво, но безспорно влиятелно в американската история.