Русия публикува архивите от катинския кошмар

Новината съобщи елетронното издание на KievPost. Оповестяването на документите е станало със заповед на руския президент Дмитрий Медведев. Досиетата са били разсекретени още през 1990, но до момента достъп до тях са имали само изследователи и експерти. Документите вече са публикувани на сайта Rosarkhiv.ru.

На 10-ти април беше предвидено Качински и семейства на жертви от клането в Катин да присъстват днес на възпоменателна церемония за 70-ата годишнина от избиването на 22 хил. полски офицери и интелектуалци през 1940 г. от съветски агенти в Катинската гора, близо до Смоленск. Половин век Съветският съюз винеше за престъплението нацистките войски, които разкриха масовите гробове през 1943 година.

Едва през 1990 година Михаил Горбачов призна, че НКВД, предшественикът на КГБ, е отговорен за убийствата, извършени по заповед на Сталин през април 1940. Въпреки това отказът на Русия да обяви Катин за военно престъпление продължава да гневи Полша, а съветските документи за клането остават засекретени. Сегашната визита на Качински бе предшествана от скандали. Полският президент е известен със своята непримирима позиция по отношение на Русия и за всичките години на този пост е направил само едно посещение. Визитата дори не може да се определи като официална, тъй като Качински посети гробището в Катин, без да стигне до Москва и без да проведе срещи с държавните ръководители.

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са били полски офицери. Немците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 година. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия от Международния червен кръст. В нея участва и българският патолог доц. Марко Марков, който потвърждава твърденията за масовото убийство на поляците. След окупацията на България от Червената армия, доцент Марков е осъден на смърт от трети състав на т.нар. народен съд, поради „служба на Германия или на съюзниците ѝ“. Действителните причини и мотиви за присъдата са, че чрез нея се цели посредством физическото елиминиране на доц. Марков да се затрие важен свидетел на престъпленията извършени от болшевиките в Катинската гора.

През 1944 г. съветите си връщат обратно Катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за около 15 000–18 000 поляци, някои оценки стигат и 25 000. Едва през 1990 Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, и потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Оценките са, че труповете са близо 25 700. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 година от части на НКВД.

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици - „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са: общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, трима едри земевладелци, 1 принц, 43 чиновници, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от сто писатели и журналисти и над двеста пилоти. Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 7000 души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохов, комендант на главната квартира на НКВД Лубянка.