Ултиматуми и капитулация: Путин иска „мир“ по руски – а това значи още кръв

Украинският президент и германският канцлер Фридрих Мерц проведоха „спешна среща“ в Берлин.

Зеленски посочи, че „най-големите и най-силни руски сили в момента са съсредоточени на Курската фронтова линия, с цел да изтласкат нашите войски от района на Курск и да подготвят офанзива срещу Суми“.

По думите му, правителството в Киев е предприело стъпки, за да попречи на Русия да осъществи широкомащабни атаки в зоната, която граничи с руската Курска област – район, където украинските сили извършиха изненадващо настъпление миналия август с помощта на дронове и тежко западно въоръжение.

Германският канцлер, назначен наскоро, прие Зеленски в Берлин, като се очаква да обяви нови планове за подпомагане на Украйна. Мерц приветства Зеленски с военни почести пред сградата на канцлерството в германската столица.

Според говорителя на правителството Щефан Корнелиус, визитата се фокусира върху продължаването на германската подкрепа за Украйна, както и върху усилията за постигане на прекратяване на огъня в конфликта, който продължава вече три години. Берлин е един от основните съюзници на Киев, а Мерц, който пое поста миналия месец, е обещал да поддържа тази линия.

Германия може да предостави дългобойни ракети и да финансира украинска отбрана

Съществуват информации, че Мерц ще обяви доставката на оръжейни системи с по-голям обсег, като ракетите Taurus, след като в понеделник заяви, че вече няма ограничения за обсега на германските оръжия, изпращани в подкрепа на Украйна. По-късно обаче германското правителство уточни, че тези ограничения са били премахнати по-рано.

Очаква се Мерц да предложи на Зеленски многомилиарден пакет, включващ допълнителни средства за противовъздушна отбрана, нови оръжия и финансова помощ, с която Украйна да закупи американско военно оборудване. Не е ясно дали пакетът ще бъде допълнение към вече договорените 3 милиарда евро помощ от март, гласувани от предходното правителство.

Очаква се също така Германия да приеме дългосрочен подход в подкрепата за Украйна. Това вероятно ще включва доставяне на технически компоненти, необходими за изграждането и поддръжката на украинско дългобойно въоръжение – включително ракети и крилати ракети. По този начин Киев ще може по-ефективно да се защитава, без Берлин да бъде обвинен, че подтиква към война – нещо, което би направило подкрепата за Украйна по-приемлива за германската общественост, където има опасения от въвличане на страната в по-широк конфликт.

По думите на Зеленски, през последните два дни украинските сили са изтласкали руските войски с около 4 км назад. Русия наскоро е превзела четири гранични села и напредва от седмици към фронтовата линия в Донецка област, близо до град Костянтиновка.

Русия предлага „мир“ срещу големи отстъпки от Запада

Руският президент Владимир Путин твърди, че е готов да сложи край на пълномащабната война срещу Украйна – но само ако Западът приеме редица мащабни отстъпки, включително прекратяване на разширяването на НАТО и вдигане на санкциите.

„Путин е готов за мир, но не на всяка цена“, заявява пред агенция Ройтерс високопоставен руски източник, запознат с позицията на Кремъл. Според трима анонимни руски източника, условията включват:

- писмен ангажимент от основните западни сили да не разширяват НАТО на изток, с което на практика се изключва членство за Украйна, Грузия, Молдова и други бивши съветски републики;
- украински неутралитет;
- вдигане на ключови западни санкции;
- решение за замразените руски държавни активи;
- защита за рускоговорящите в Украйна.

Ако не получи споразумение при тези условия, Путин ще се стреми да докаже чрез военна ескалация, че отказът от офертата му ще доведе до „по-болезнен“ изход, твърди първият източник.

Киев: Русия няма право на вето върху украинския избор

Украйна последователно отхвърля идеята, че Москва трябва да има право на вето върху нейните стремежи към членство в НАТО. Въпреки че правителството в Киев не е коментирало конкретния доклад, позицията му е ясна: страната иска правно обвързващи гаранции за сигурност с механизми за прилагане.

Представители на НАТО също отказват да коментират, но пактът неведнъж е заявявал, че няма да изостави политиката на „отворени врати“ под натиск от Русия.

Повече територия, по-малко компромиси

Според втори руски източник, Путин е затвърдил позицията си по отношение на териториалните отстъпки. Кремъл вече не е склонен да се изтегли от нито един от четирите украински региона, които счита за част от Руската федерация: Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон.

През юни 2023 г. публично обявените условия на Путин включваха Украйна да се откаже от НАТО и да се изтегли от всички руски окупирани територии. В момента Русия контролира по-голямата част от Луганск, над 70% от Донецк, както и части от Запорожие и Херсон. Освен това държи малки части от Харковска и Сумска области и заплашва райони от Днипропетровска област.

Русия търси „мир“ чрез диктат на ултиматуми

Представяната от Москва „готовност за мир“ е всичко друго, но не и проява на добра воля. Русия иска не просто да диктува бъдещето на Украйна, а да пренапише основите на европейската сигурност: да изтрие правото на суверенни държави да избират собствения си път и да получи в замяна награда за агресията си.

Русия не предлага мир – тя предлага подчинение. И ако не го получи, заплашва с още насилие. Това не е мир, а рекет. Истинският път към деескалация минава през изтегляне на руските войски от окупираните територии, признаване на украинския суверенитет и връщане към принципите на международното право. Без това, всякакви разговори за „споразумение“ са просто параван за нова форма на империализъм.

ФрогНюз