Авторът на "Последен валс": Днешните протести нямат нужда от песни, а от концентрация

Сред тях са и „сините химни" от началото на прехода - „Вдигни очи", „Последен валс", „Времето е наше", „Развод", „Утре започва от днес".

Александър Петров, когото наричат „гуруто на българското текстописане" беше един от интелектуалците, които в началото на седмицата изпратиха отворено писмо до президента заради протестите в страната.


"Много отдавна знаем, че времето не е наше. Очаквахме да се случи нещо, което все не се случва. Разводът все още не е осъществен, последният валс не е изтанцуван. И да вдигнем очи - доста мрачна е картината, а утре не започва от днес. Изобщо тези песни, които радвам се, че и днес звучат, но бих предпочел те да са забравени, да са в историята, да носят само онази романтична атмосфера, която беше в първите години на прехода. Когато събраха един милион хора на Орлов мост - едно удоволствие да видиш токова много хора, които пеят песен, чиито думи си написал ти. Може би го е изпитвал може би само великият Мик Джагър в Копакабана на концерта в Рио, но бих предпочел наистина последният валс да е изтанцуван, времето да е наше наистина и разводът да е окончателен без право на обжалване, без друга инстанция", разсъждава поетът.


Според Петров нещата вече не опират до това да се създаде една песен. Въпреки това той препоръчва една песен на Весо Кокала за днешните събития - „Срещу вятъра".

Но по-скоро ми се струва, че тези площадни в момента протести те нямат нужда от песен. Те имат нужда от една концентрация - да не се разпилява енергията на всички тези великолепни, чудесни хора, които излизат всяка вечер, извеждат децата си. Единственото, което мога да им пожелая и да ги призова е да не губят енергията, с която тръгнаха. Защото ми се струва, че енергията малко започва да се разпилява, а точно това като че ли чакат онези, срещу които София протестира и не само София - България.