Новогодишни мисли за псевдо „глобалния ” ни свят

Глобализмът е възможност да изучиш това, което няма да може да работиш.
Глобализмът е възможност цял живот да сравняваш чуждото с родното небе.
Глобализмът е пълни самолети с бойни баби, които прелитат да отглеждат внуците си по света.
Глобализмът е деца, които ще забравят майчиния си език.
Глобализмът е самота сред много хора, които говорят вавилонски езици.
Глобализмът е връщане веднъж или през години в Обетованата ти земя.
Глобализмът е щанс да доживееш старините си с пенсията, придобита в чужбина.
Глобализмът е плач по летищата на света.
Глобализмът е плач по квартирите на света.
Глобализмът е плач пред Стената на Плача на родния дом.
Човек не може да е е тук, и там, да е навсякъде.
Не може да е множествен.
Глобализмът е множествена склероза.
Изтриване на паметта.
Забрава.
Глобализмът е екзистенциален крах.

Недялко Славов