Поетът Валери Станков и истината за ”Кючек на 19 февруари”

Вижте и известното му стихотворение:

КЮЧЕК НА 19 ФЕВРУАРИ

Очите ви са сини като вис,
застинала над тих, безлюден остров.
И ти Васил. Но само че – Азис.
И той Васил. Но само че – Апостол.

Докато той с кама и револвер
надигаше народа към Балкана,
ти вписа в халваджийския тефтер
какво за липосукция остана.

Той с три маслини просто прекали.
И от народа си поиска прошка.
А ти ветрееш рокли и поли.
Къде ли нямаш обеци? И брошка?

И зиме, лете – в зной, във студ и пек –
извиваш трели, кръшно гънеш ханша.
Раздрусваш ти кючек подир кючек
с нелепите певачици от бранша.

С корсет пристягаш блажния корем.
Народецът ти ръкопляска мило.
Забравихме ли русия перчем,
развял се върху страшното бесило?

Докато теб те викаха на бис,
край София се случи нещо просто –
Бог си прибра в изцъклената вис
последния останал жив Апостол.

Валери Станков