Свободата на Ботев - пламък, след който няма пепел

Казват, че свободата е смисълът на Ботевата поезия. Бих добавил, че тя е и пламък, след който няма пепел.

Непозната материя, от която думите стават майка, песен, самота, рана, любов. Поезията на Ботев е възвисяваща – звездите ѝ обсипват свода небесен, но и отчайваща – след нея започва оня Балкан, където още никой не е стигнал.

Там броди само Войводата на поезията.

Николай Милчев