Високите заплати растат, ниските не мърдат

С близо 400 лв. е увеличението в добивната промишленост - от 1077 през януари на 1463 през септември, сочат данните на Българската стопанска камара. Макар и с по-малка стъпка, продължава повишението на възнагражденията на програмистите, изчислява в. "24 часа".

Средната заплата точно в информационните технологии е най-висока - 2324, което е с над 200 лв. повече в сравнение с началото на годината и близо 400 лв. повече в сравнение с третото тримесечие на миналата година. За същия период възнагражденията в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти са се вдигнали средно от 2082 на 2160 лв.

Производството на ел- и топлоенергия в последните месеци бележи лек спад по отношение на възнагражденията, но той е пренебрежим и в крайна сметка през третото тримесечие на годината става 1523 лв. срещу 1429 лв. през същото време на м.г.
 

Финансисти и застрахователи в последните месеци са с лек спад, но в сравнение с миналата година средното им възнаграждение е дръпнало напред с близо 100 лв. От 978 на 1107 лв. е скочило за година средното възнаграждение за издатели, филмопроизводители, радио- и телевизия.

На дъното остават административните дейности, при които повишението от началото на годината е едва 9 лв. - от 485 на 494 лв. В хотелиерството има лека динамика, но свързана с активизирането през летния сезон, коментира Григор Димитров, главен директор “Осигурителни отношения” в Българската стопанска камара.
 

Средното възнаграждение на един учител продължава да е 704 лв., което е над 3 пъти по-малко от заплатата на начинаещ програмист и 2 пъти по-ниско от това на застраховател, показва статистиката. В здравеопазването положението също е критично - заплащането е средно 740 лв. на месец. Повишението в културата и спорта е с около 25 лв. от началото на годината - от 623 на 650 лв. Търговията остава също сред най-зле възмездените финансово браншове - с повишението от 40 лв. за деветте месеца там средното възнаграждение е 684 лв.
 

В селското стопанство се наблюдава повишение от 510 през януари на 730 лв. през септември. Това обаче не е повод за радост, защото е резултат от съкращенията и от увеличените субсидии, обясни Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Дори след повишението средното възнаграждение в сектора продължава да е доста под средното за страната - 85% от него.
 

1 635 950 българи са в групата между 600 и 1000 лв., а над 1000 лв. - 232 892. Единици са хората в държавата, които получават между 12 000 и 15 000 лв. месечно. Става дума обаче за мениджъри, които носят отговорност за финансовите резултати на фирмата и са ангажирани с цялостната дейност. Обикновено те са и хората, които ползват служебен автомобил и редица други екстри, коментират специалистите по човешки ресурси.

Средната заплата в обществения сектор продължава да изпреварва все по-убедително тази в частния, отбелязва Григор Димитров. Докато в началото на годината разликата между тях е била 20 лв., сега е 67 лв. От януари досега месечното възнаграждение в частните фирми е скочило едва с 35 лв., докато за държавна служба - с 82. Все повече фирми в кризата се въздържат от увеличения на заплатите заради икономическата неяснота, а и заради системните удари, които търпят с вдигане на тока, данъци, такси, обясни Димитров. Част от тях минават и в сивата икономика.
 

Всеки втори от работещите в държавата живее в София, Пловдив или във Варна. 3/4 от наетите са концентрирани в 10-те най-големи града, докато тенденцията в райони като Видин, Монтана, Силистра, Ямбол, Смолян, Разград е към трайно обезлюдяване. Разликата в заплатите е най-голяма между София и Видин - с над 500 лв. средно. В повечето от градовете на страната средното възнаграждение е под 600 лв. Престижното второ място за Стара Загора, която е с 808 лв., е заради тецовете, а не заради наличието на особен бизнес климат, коментират специалистите. Във Враца пък високото средно възнаграждение се дължи на факта, че изчисленията включват и Козлодий, където плащат високо.