Алилуя, алилуя, дреме ми на... полицейската карта

Добре дошли на борда на продъненото българско корито! Не знам дали някой въобще се е съмнявал, че споменатите добре облечени бизнесмени са в топли отношения със службите. Само че никой не го е казвал на глас. Е, сега се изрече. И какво от това? Така е по цял свят – колко филми сме изгледали. Помните ли „Агент под прикритие” с Колин Фарел? Значи сте наясно.

Има обаче някои съществени разлики.

В повечето случаи у нас споменатите лица са ставали сътрудници не за да прецакат престъпния свят, а за да си уредят спокойствието чрез съответната ламинирана карта с печат и подпис. Паказват картата и си вършат контрабандната работа на спокойствие. Никой не ги закача, никой не ги преследва и търси. Не им се налага да живеят в горски и планински лагери като отрядите на колумбийската мафия. Никакви несгоди. Живеят си в къщи-прогимназии, имат си охрана, заграждат си частни улици, държат си сметките в Швейцария и се усмихват тънко на писанията в медиите, че били издирвани от МВР, прокуратурата и съда. Ламинираното правоъгълниче с трикольор по средата обаче струва пари. Те обаче не са проблем за хора с милиони. А и кой милиционер, трансформирал се през демокрацията в полицай, ще откаже „хонорар” за такава „дребна” услуга. В България да си купиш диплома за висше образование, да станеш доцент или професор, да се снабдиш с паспорт или шофьорска книжка, да получиш сертификат, че си избран за „най-известен мъж/жена” или „световна личност на годината”, да те накичат с орден или да те произведат академик в някоя руска академия е въпрос на пари и връзки. Примери няма да давам, защото все пак това е статия, а не трилогия... Та думата ми е, че повечето от споменатите сътрудници са станали такива, защото те са искали, а не защото службите са работили неуморно за внедряване на хора в сенчестия бизнес, литературно казано.

И вербовката у нас не е като по света. Тук ъндърграунда вербува за свои нужди хора от съдебната система, прокуратурата, изпълнителната власт, държавните агенции, митниците и дори в културата, а не обратно. Мафията си има бардове и у нас, както е в Русия и някога в САЩ, случаят с Франк Синатра, например. Вече си имаме прототип на Йосиф Кобзон, макар и не в лоното на патриотичната естрада...

Така че новина няма. Мафията у нас вербува за свои нужди хора в службите и политиката. Това са особеностите на българската вербовка по време на преход. Малък детайл, но с големи последствия.

В медицината съществува термин debridement, който означава отстраняване на мъртва или заразена тъкан при гнойни рани и изгаряния. С метален инструмент, приличащ на нож, се остъргва кнойната рана и мъртвата кожа, за да може на нейно място да се възстанови здрава. Мисля, че правителството и сегашното МВР са се заели именно с debridement. Процес труден и неприятен и за двете страни – и за болния, и лекуващия. За да се стигне до живо месо и чиста кръв трябва ножа да се натиска здраво и мръсната, сбръчкана и вонлива кожа да се остърже до дъно. Вече се чуват писъци, че делото не е хуманно. А не е такова, защото застрашава мръсните люспи от епидермиса на властта и сенчестия бизнес. В смисъл, че някакъв арестант не бил просто арестант и бандит, а политически колос, хвърлен в Моабит да речем. И не ставало дума за мафиотска мрежа и структури, а за Коминтерна на недосегаемите. „На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда...” Сетихте ли се? Новият Коминтерн включва мафиоти на прикритие в службите, политици с малки, но гръмогласни партии, фашизоидни медии, предани (купени) прокурори, съдии, следователи, адвокати, неправителствени организации и „приятели” в различни области на обществения живот. Всъщност някой знае ли с какви пари е живял Георги Димитров в Германия? Откъде са идвали средствата на нелегалите, като не са имали и ден трудов стаж? Както и да е – това са коминтерновски работи, чиито тайни архивите на КГБ още пазят като свещения Граал...

Заради развилнялата се престъпност, кризата, безработицата, мизерните заплати, фалшивото здравеопазване, ужасните пътища, рушветите и подкупите от години е популярен изразът „живеем в някакъв ад”. Сигурно, но и адът е различен за всеки, както ни светва Данте в класическата си творба. Наказанието, според него, съответства на извършения грях. Тайфуни подмятат като хартийки душите на сладострастниците. Симунистите, които преживе са търгували и разбогатявали, продавайки светите неща, горят, пъхнати в дупки с главата надолу. Душите на ласкателите и блюдолизците са навряни в лайна. Така им се напомня непрекъснато, какво са изговаряли преживе... (Пиарите и журналистите да се замислят.)
Какво ли ни чака нас, дето си траем и си затваряме очите пред зулумите на политическия елит и неговите протежета? Какво ще ни предложи Дантевия репертоар за бездействието и бездушието, с което се опитваме да се изолираме от мафиотската действителност, известна повече като „демократичен преход”? Дали вместо да разчитаме на обществената преса и контрол, за да тръгнат нещата, не се опитваме с едно фалшиво алилуя да се измъкнем от предверието на ада, в което сме повече от 20 години?

Само че алилуя винаги е имала двойно значение: за спасение и за настъпващ край. Остава сами да изберем, кой смисъл да вложим.
Алилуя за България.
Алилуя за политиците.
Алилуя за мафията.
Алилуя за президента.
Алилуя за предишната власт.
Алилуя за новата.
Алилуя за бъдещето ни.
Алилуя, алилуя, дреме ми на... картата за сътрудник на МВР.
Това е един добър финал по темата.

Севт ІІІ
Тракийски цар

P.S. Тия християнски мании с алилуята не ги разбирам. Ние като езичници вярвахме повече на чалгаджийчета като Орфей, Музей и Тамирис. Виждаш ги, можеш да ги пипнеш, да ги шляпнеш по задника... Е, само когато виното е повечко... Нямаше Евровизия по наше време, нямаше го и Миро... Но да не се отплесвам. Да си призная, напоследък съм притеснен, сън не ме лови, нощите в НИМ ми се струват безкрайни. Докато бях цар, ако някой откраднеше коня или жената на свой съсед или приятел, го набучвахме на кол или му режехме ташаците. Нямаше адвокати, които да пречат на справедливия процес. А ако някой открадне цял билюк, бастиса ниви и леярни... Малеее! Жив го оглозгвам. А сега се оказва, че точно такива ставали сътрудници и офицери от стражата. Не я разбирам тази работа и не я одобрявам. Наследници сте ми, мили сте ми, но сте се осрали и ми идва да си сменя гражданството с римско или гръцко. Бойко І да се хваща в ръце, че срамът е голям. Повярвайте бе, хора...