Манол Глишев: Аман от Радев и Копейкин

Добре, вече на цяла България ѝ е ясно. Част от българските политици искат да извадят страната ни от Европейския съюз и НАТО. Иска да я вкарат в руската сфера на влияние. Не искат демокрация, не искат парламент, не искат свободни медии. Искат авторитаризъм, твърда ръка, единоначалие, а прокуратура и полиция да размахват нагайка над всеки несъгласен. За тази цел хора като Радев, Копейкин, Нинова и примерно Трифонов ще правят всичко. Даже и смешното, даже и глупавото, даже и самоунизителното. Те ще служат на руското посолство и ще се правят, че не знаят в какви съюзи членува България.

Ще ни лъжат, че се боят от така наречената джендър-идеология, че пазят българския лев и че милеят за суверенитета и мира.

В мирно време това можеше и да мине за легитимно. Но сега вече е нетърпимо. Радев уж трябваше да е президент на всички български граждани, дори и на тези, които все пак не сме гласували за него. Само че се оля. Оля се, както даже и Велислава Дърева не се е оливала. "Оля се повече, отколкото беше възможно дори за Волен Сидеров.".

Поведението на този путинист вече не е просто предателско, то е направо истерично. Да си излезеш от Народното събрание преди химна и клетвата на новото все пак легално издигнато правителство – това вече не е само злобна постъпка, то е и обида към нацията. Простащина е. А уж се очакваше само Борисовите хора да са способни на простащини.

Затова, без повече претенции за изтънчен език: аман от съветски фатмаци. БНА трябваше отдавна да е приключила съществуването си. Варшавски договор няма. Ние сме част от източния фланг на НАТО и недалеч от нас се води война. Така че президентът би трябвало да си наляга парцалите, както е по силата на Конституцията, а не да си надскача правомощията и сянката. Не за друго, ами защото от високо се пада болезнено.

Дали Радев ще бъде предложен за предсрочно сваляне пред Народното събрание? Може би не. Българите, за съжаление, сме търпеливи хора, а и всеки следващ президент ще е по-слаб от сегашния проруски резидент, така че може би народните представители ще удържат поне формална троха от достойнството на държавния глава. Не че сегашният заслужава такива жестове, но държавата не започва и не свършва с него. Той, впрочем, винаги може да бъде съден за поведението си: веднъж свърши ли мандатът, свършва и безнаказаността. Може точно от това се бои оперетният латиноамерикански генерал от спешената авиация?

Колкото до Копейкин – е, видяхме и неговия опит да събере автобусите с лумпенпролетариат. Жертвите на социалната несправедливост в България не са малко, но и не са мобилни, когато руското лоби не задели навреме достатъчен бюджет за рейсове до София.

Знаете ли, вече не вярвам в заплахите как „Из“… „Възраждане“ щяла да стане първа политическа сила. Явно няма да е днес. Въпреки цялото пънене и пъчене, въпреки диктаторските стойки и сериозната московска подкрепа, диващината у нас все пак си има предели. И те са горе-долу достигнати. Крясъците в Народното събрание ще продължат, но междувременно динамичната фронтова обстановка на няколкостотин километра от нас прави русофилството все по-неизгодна политическа авантюра. Контраофанзивата започна. Част от бойните действия се водят вече директно на предвоенната руска територия. Колко време още ще смеят да нахалстват путинските елементи в нашето Народно събрание?

Скъпи съграждани, не се успокоявайте предварително. Предстоят изпитания. Но президентската „република“, сиреч неосъветската диктатура се отлага. Съвсем скоро ще е очевидно за всички колко несъстоятелни са били изхвърлянията на Радев и Копейкин.

И ми се ще да им задам един въпрос, макар и риторически: другари, това вашето струваше ли си риска от съд и затвор?

За FrogNews:

Манол Глишев