Калигула не е жертва. И Бойко не е

След това изпълнение някои каки, стрини, лели и вуйни са получили влага – в очите и други места (Внушението е от адв. Мондешки в разговора му с Янева и Ченалова.). Идеята е да се почувстваме като семейството в повестта „Злочеста Кръстинка”, което било изоставено от бащата Лулчо. Ред сълзи, рез сополи... Клетите ние, без ГЕРБ сме кръгли сирачета...

За три дни персонажите от управлението смениха костюмите и маските няколко пъти. Преди първия тур на изборите бяха нахакани моми и момци – оживели плакати от бригадирското движение. Пред нас са блеснали житата...

Картината в неделя вечерта бе като след порой в центъра на София: намръщени, гневни лица, излъчващи упрек към избирателите, тези дребни скапани душици, позволили си отклонение от правилната линия. Бойко в глуха защита, Цачева с пешкир в ръка.

В понеделник: Без нас – апокалипсис. Полковник Бил Килгор: „Най-обичам миризмата на напалм рано сутрин”. Дойде ред на заплахите, а бъдещето бе описано като горяща гора в Сакар.

Във вторник: Румито (Румяна Бъчварова) се изпусна: Получихме наказателен вот. Цецка се нацупи. Лидерите на т.нар. Реформаторски блок играят бодряци – дават рамо на Цачева. Използваха толкова клишета, колкото дори Кунева не знае. Стана ясно: няма да дадат властта без кръв.

Сряда... Борисов се появи преобразен при Цветанка Ризова. Лицето и погледът трябваше да излъчват покаяние и смирение. Крал Лир... Христос към Голгота. Скитникът евреин. Нещо такова. Смяна на тона, мимиките и жестовете. Не му се получи.

Четвъртък: Всички говорят за Тръмп. Павлова и Горанов „откровеничат”: Ние правим всичко по силите си. Правим дори повече. Дори признаваме референдума, защото обичаме народа. Ние сме старателни, честни, смели, готини, некорумпирани и не сме се женили за властта... Има ли корабче в окото?... И за лъготенето се иска талант, не само за краденето.

Дихотомия, би казал Ницше. В България обаче трагедията не се превръща във висше изкуство. Заради бутафорните герои.

Има ли шансове Борисов?

Да, има.

Положението е следното: голямата част от населението иска промени. Не на думи, а радикални, сега, веднага. На никой не му се чака, животът изтича.

Вариант I:

Двойката на ГЕРБ печели изборите. Още в понеделник Борисов сменя поне трима министри: Владислав Горанов, Петър Москов, Румяна Бъчварова и Божидар Лукарски са подходящи и няма да питат защо.  Освен това ще се спази квотния принцип.  

ДАНС, Икономическа полиция, ГДБОП, НАП и Министерство на финансите започват реална проверка на целия бизнес на Пеевски и семейството му. Ако депутатът бъде задържан – прекрасно. И справедливо, най-сетне.

Същите институции подхващат и политици на прехода. Ако между тях са Георги Първанов и Ахмед Доган – никой няма да се разсърди, освен те самите. 

Главният прокурор подава оставка: по съответния законов ред чрез ВСС.

Висшият съдебен съвет подава оставка.

Борисов разпорежда да спре разграбването на активите на КТБ.

Прокуратурата вкарва делото за КТБ в съда.

Прокуратурата започва разследане на квесторите и синдиците на КТБ. 

Започва връщане (реабилитиране) на доказаните професионалисти в МВР и службите.

Прозрачност и контрол върху обществените поръчки.

Стопиране на дерибействането на кадри на ГЕРБ в страната и толериране на партийните фирми.

Като свърши тази нелека, но задължителна работа, Борисов подава оставка на кабинета. Новият президент насрочва предсрочни парламентарни избори по новите правила, заявени от българите в референдума. Свиква Велико народно събрание за промяна на Конституцията.

Вариант II:

ГЕРБ губи президентския пост. Борисов и правителството подават оставка. Оттам нататък започва процедурата, предвидена в Конституцията.

Насрочват се предсрочни избори. Който й да ги спечели, ще трябва да управлява в коалиция. Ако тя е като тази зад кабинета „Орешарски” – протести, сваляне, камъни и дърве и пак на избори. И така, докато ни дойде акълът и сътворим нещо, което признава върховенството на закона и обществения интерес.

Казват, че ще струва скъпо. Че ще настъпи криза. Щяла да се наруши и „стабилността”. Абсолютни глупости.

Ще се случи обаче нещо друго, което сега се премълчава. Политиците ще бъдат принудени да се съобразяват с гражданите. От това го е страх Борисов и всички останали. Гражданският контрол означава край или поне силно ограничаване на мафията, кражбите, лъжите, измамите, сделките под масата, корупцията, организираната и неорганизираната престъпност, рекета и шантажа на институции и политико-олигархични кръгове. Означава още спокойствие по градове и села,  прозрачност в икономиката, повече справедливост, законност, демокрация, свобода, по-добър живот и прочие благини. Сега благините са само за елита от статуквото – шайка алчни наглеци. Време е за преразпределение.  Има два пътя: чрез избори и чрез кръв. Тогава ще се изпълнят и условията от Вариант I. Наистина ще се изпълнят. Трети път няма.

Освен това всички могат да броят и знаят, че Борисов и ГЕРБ управляват седма година. С една година прекъсване, през която управляваше Пеевски, което си е пак същото. По-добре да си спестим лицемерието.

И не ронете сълзи за клетия Калигула, заклан в двореца си. Той не е жертва – сатрап е.

Борис Петков