Г-н Генчев, режисьорино, филмирай партизаните и 9IX, 1944-а, пожали Караджата!

И като стана дума за първите двама велики българи и как Генчев пресъздаде техния живот или епизоди от живота им тръпки ни побиват какво го чака Стефан Караджа.

Генчев обяви, че скоро започва събиране на дарения за новия си проект.  

Съвсем логично възниква тревожният въпрос: Как да спасим Караджата от киноматографичния капан, който му се готви? Той може да е бил страшилище за турци и да е въртял камата смъртоносно, рамо до рамо с Апостола в Белград, но пред „таланта“ и камерата на Генчев ще е безпомощен…

И възниква идея: Вместо Стефан Караджа, Максим Генчев да филмира събитията по 9 септември 1944 г. или партизанското движение преди тази дата. Очевидно той има топло отношение към темата. Пък и сведенията за въпросните епизоди от историята ни са повече, така, че ще може да разгърне целия си творчески потенциал. Освен това всеки може да сравни отношението на някои българи към съветската армия и комунизма, изразено в десетки паметници и булеварди само в София, докато уличката на името на Караджата е свряна срамежливо между Столичната галерия и Сатиричния театър…

Това е тема за Генчев...

Нека неуморният Генчев да подхване Девети септември. Време е.

Девети септември ми купи палтенце
И каза: Честито, честито, момченце!
Девети септември ми купи сандалки.
-Да припкат - заръча - краченцата малки!
А после ми сложи в ръката геврече
-Хапни си! - Девети септември ми рече.
...
Накрая, дечица, каква изненада!
И знаменце даде ми той за парада.
Изтичах при баба, разказах й всичко.
А баба въздъхна: -Ех, внуче, добричко.
Такъв е, такъв ни е празникът - харен.
И всеки го среща сега благодарен.
Той дава на всинца дрешки, закуски
и розово слага по детските бузки.
А старият дядо, засмян, се обади:
Девети септември и младост ни даде."

Цветан Ангелов

Е, Караджата не е бил поет, затова, когато в едно от сраженията с турската потера е ранен, някои четници са изплашени и предлагат да отстъпят: „Войводо, те (турците) са много, ще ни избият…“ На което Стефан Караджа отвръща простичко: „Една кръв ни остана, и една земя да я попие!“

Бил е на 28 години...

За този епизод разказват по-късно оцелели четници.

Войводата не трябва да бъде главен герой в планирания от Генчев филм. Не кампания за дарения, а кампания за спасяването на Караджата трябва да има. Макар че той, също като Дякона и Ботев, са личности, на които никакви кинематографични експерименти не могат да навредят. Както не са навредили писанията на тогавашни български "патриоти" в уж български вестници, че били разбойници, размирници, престъпници и всякакви други дивотии. Имало е и българи доброволци да воюват срещу четите и дори са рязали глави на четници за пари и да се докарат на властта. На тези същите внуците и правнуците днес може да са в парламента, управници и известни политици, които ни говорят за паметта на героите и за национални интереси.

Затова се моля и надявам Караджата да бъде оставен на мира. Животът сам ще покаже кога и кой да се заеме с делото му.

Огнян Стефанов