Несъвместими ли са правото и моралът в българската Темида?

Арх. Георги Янев

През последните години често ме измъчва въпросът: Докъде е стигнал моралът и къде е догмата в територия България? За пореден път изпаднах в стрес, след като прочетох тази седмица във Frgnews.bg интервю с Иван Владимиров. Той е един от хората задържан и обвинен за искане на подкуп от 50 хил. лв. лично от мен, за да ми бъде одобрен проект. Вярно е, че Владимиров проговаря пред медия за пръв път, разкрива интересни подробности по делото, но големият ужас е, че след скандалните разкрития, които направих пред МВР и обществото, се стигна до този цирк, сътворен от прокуратурата и съда. Затова ме мъчи темата за морала и догмата в тази територия.

Те са наложени и одобрени във формат на пълна неуправляемост и неконтролируемост, гарантирана от системата, създадена от тези, на които им е угодно всичко да бъде по този начин. Този хаос налага всеки честен опит и стремеж на Гражданина и Човека да бъдат пречупени и омърсени.

Пиша тези редове за нещо, което е повече от ясно. В нормална страна (не визирам територия България), двама заловени с реално белязани банкноти и перфектни СРС-та са осъдени по странен формат, а би трябвало отдавна да лежат в затвора, и да си признаят за всички други афери, използвайки служебното си положение в администрацията.

Но какво се случва реално? Чиновниците не били злоупотребили, а даже началникът им (Директорът на Фонд Републиканска Пътна Мрежа, популярен като Батко) бе изпратен с благодарности от премиера на РБ, в оставка, за добре свършената работа. Коя работа – не стана ясно? Вероятно за явното крадене и поднасяне на други да лапат, или за добре присвоени пари, предоставени на нечии обръчи? Проблемът е, че доста обръчи се появиха през последните 8 години. Обикновеният човек много се чуди какво вече му се поднася, въпреки че към всеки трябва да се прилага безпристрастно законът във всички ситуации. Ала уви, у нас това не се случва.

Как иначе да си обясним несъизмеримите присъди на Темида по делото „Лилов – Владимиров”? С Иван Владимиров аз съм се виждал един единствен път, а той отнася 5 г. ефективно. Лилов, човекът който ме изнудваше няколко месеца, искаше рушвет и накрая взе реално пачките от ръцете ми, се спасява с една година условно. Това просто си е абсурден театър, и ако на магистратите им харесва такова нещо, то хората и европейците, които ни гледат подозрително искат друг тип постановки. Правораздаване, като българското в европейска държава не може да се случи. Вече френското посолство ни дърпаше ушите за случая „Борилски”, защо сега пак ОЛАФ трябва да прави свои разследвания за да установи как магистратите са скърпили присъдите на Лилов и Владимиров.

Вече съм убеден, че страхът е производно състояние на подлостта. Лично наблюдение: двама хванати в реално престъпление започват да се петнят помежду си за да се измъкнат. Въпрос? Къде е вярата в нравствените принципи тогава? Обществото не е смътна абстракция, и нищо сторено срещу него, не бива да остава ненаказано. Тогава къде е гражданското общество?

 Мълчи?

Защо?

 Ако е от апатия, значи не сме това, за което се определяме.