Г-жа Петрова, реките от гной носят изкушения, рекет и разбити съдби

На този фон посрещнахме новината, че Цирк дьо Солей затвори – циркът като изкуство. Но България е тук – като цирк на пошлостта.

Съдийката по делото „КТБ“ Виржиния Петрова се ядоса толкова много по време на заседанието в четвъртък, че си грабна папките и си тръгна. Повод за лошото й настроение бе писмена декларация от главния обвиняем Цветан Василев, в която той иска да му бъде дадена думата, да бъде разпитан и да може да задава въпроси на свидетелите. Поисканото от него е описано в закона и е право на всеки обвиняем. Адвокатът на Василев – Константин Симеонов, поиска отвод на съдийския състав с мотива, че законът се нарушава грубо като не се дава възможност на клиента му да упражни своите права, регламетирани в Конституцията и НПК.

Колеги на съдия Петрова по други дела постановиха Василев да бъде разпитан в Белград по описания в закона ред. По делото „EVN“ бившият финансов министър Симеон Дянков, който бе обвиняем, участва в заседанията съвсем равностойно по скайп връзка от САЩ. Защо за Василев тази процедура е „забранена“ – няма обяснение. А може би има…

Да не би някои кръгове в България да се страхуват от това, което ще каже собственикът на КТБ пред съда? Напоследък бизнесмени като Васил Божков, Пламен Бобоков и Илия Златанов повдигнаха завесата на задкулисието и оттам ни се озъби Злото. Неща, за които през годините са се носили легенди и митове, се оказаха много по-брутални и отвратителни, отколкото сме предполагали. Да не би да има инструктаж Василев да бъде спрян, за да не „налее“ бензин в скандалите, които тресат властта и държавата?

В разследването и филма на „Антикорупционни фонд“, с автор Николай Стайков, се говори за фалшифициране на документи в Специализираната прокуратура, присвояване на милиони и килограми злато пак чрез Специализираната прокуратура и за жена с пистолет на кръста, която казва на жертвата да подписва всичко и да се радва, че е жива… Това е моделът, който бе приложен през 2014 г. срещу КТБ и който се прилага към различни хора и бизнеси и до днес. Васил Божков, братя Бобокови и сем. Златанови ще бъдат ограбени, влачени по арести и дела докато следите на престъпниците с власт избледнеят. Животът им понася разрушителни удари, постигнатото е взривявано, животът на близките им положен на жестоки изпитания. Всичко това преди обвинените да са осъдени, ако въобще бъдат осъдени.

Дори американската посланичка Херо Мустафа изгуби настроение за песни и се срещна с „Антикорупционния фонд“ във връзка със зашеметяващите разкрия за корупция по всички възможни върхове на видовете власт. Тя обаче препоръча борбата с корупцията да се води заедно „с правителството и правоохранителните органи“. Но нали именно те са изворът на корупция?

Споменатите по-горе предприемачи са правили бизнес в български условия, били са принуждавани да захранват веригата от преследвачи и рекетьори, за да могат да съществуват на пазара. Това ги прави в някаква степен съучастници на модела. Знаели са с каква покварена върхушка си имат работа, но вместо съпротива са избрали „мирно съвместно съществуване“. Лесно е да бъдат упрекнати, но може би нямаме понятие, какво означава да си притиснат от хора с власт и хора на закона. Алчността на върхушката обаче в един момент ги превърна в мишени, защото ламята е ненаситна – иска всичко. Тя не може да създава и управлява бизнес, но може да граби и мачка. Неслучайно дамата с пистолета на кръста е казала на Златанов-старши, че няма да му върне дори част от милионите и кашоните със злато, защото трябва да се задели от тях за „човека с каскета“, онзи „дебелия“ и прочие.

Затова опитите и успехите на бизнеса на братя Бобокови в чужбина събуждат апетити и завист, а не уважение и респект. Нещо повече, натикват ги в зандана и им крясват: Ти си богат, значи си мръсник и си пишеш със съветника на гадния президент! Смърт, смърт!

Гражданите мълчат и чакат развръзката. Тях това не ги засяга. Ще пискат, когато ги засегне. Да имаме акъла на българите, ама след това, - казват турците.

Божков има 18 обвинения. Бил престъпник, казват, но това само се предполага. И ето, че главният прокурор настоява депутатите да гласуват промени в закона и доказателствата вече да се крепят на един-двама свидетели – „кошаревски свидетели“ може би – а за осъдителна присъда да са достатъчни 2-3 странички. По-малко доказателства – повече присъди. Още по-малко доказателства – 100% присъди. Диктатура на прокуратурата. Това вече е факт. Не се отнася само за акраните на Гешев. И за кукловодите.

Това е неписаната българска конституция, която единствено е в сила. Нея изпълняват новите кърджалии и даалии.

Съдия Виржиния Петрова не трябва да бъде упреквана прибързано за изпуснатите нерви и лошо настроение, нито за резкия тон. Не знаем на какво е подложена. Има семейство, кариера, планове, мечти… Ами ако някой друг държи ключа към всичко това?  Макар, че всеки човек има избор.

Ако имаш двама господари – избери втория. Защото ако първият ти е бил достатъчен, нямаше да се съгласиш да слугуваш на още един. Това от мен.

„Какво е държава без правосъдие и справедливост? Шайка разбойници и нищо повече“. Написал го е епископ Августин Блажени в своята книга „Изповеди“ преди още прабългарите да се заселят по тия земи. Звучи вярно и красиво, но нищо повече.

Тук важи правилото на Вишински: Щом има посочен човек, ще му намерим и точка в закона.

Г-жо Петрова и въобще всички "силни", всеки има право на щастие, животът се дава веднъж и всеки е невинен до доказване на обратното. Себеуважението и уважението към другия са важни.

Да не се чудите на реките от гной, когато се спука циреят.

Д-р Димитър Попкутуев