Да подкрепим Стефка Костадинова срещу вятърните мелници край Зимния дворец

 

  Властта обаче се прави, че не вижда реализацията на злодейския план. До Стефка се изправиха други невероятни звезди на родния спорт като Албена Денкова и Евгения Раданова. До тях, сигурен съм, ще се наредят и други славни български спортисти. Те, които са спечелили десетки битки срещу силни съперници, в тази кауза са обречени на неуспех. Този път срещу тях ще се изправи непобедимата триглава ламя власт-политика-бизнес. Каточе ли у нас все още не са се родили юнаците, които могат да и резнат вратлетата на тази пущина, която затрива всичко живо по пътя си. Прав е един мой познат, който казва, че т.нар. елит действа като неутронна бомба: унищожава хората, а запазва сградите и предметите. За кого, питам се, но май хората от държавната и партийна върхушка вярват, че са вечни... Но това е друга тема.
Странно прозвучаха признанията на Костадинова, че от няколко месеца чака да бъде приета от премиера Сергей Станишев, с когото да поговорят за българския спорт, за неговите проблеми и болки.
В същото време бившата царска депутатка е Петя Божикова е оставена да дерибейства в Зимния дворец, както си иска. В качеството си на шеф на дружеството „Академика 2000” тя определя каква да е съдбата на спортното съоръжение, с което я свързва единствено личен и партиен бизнес. Едва ли тази женица знае, че когато залата се вдигаше, спортисти и служители от всички столични дружества работиха безвъзмездно и с труда си дадоха своя дял да я има уникалната сграда днес. Припомнянето на подобни неща обаче за хора като Божикова и партийните й наставници, спуснали я на поста, е ретроградно упражнение с мирис на нафталин.
Божикова обаче не е сама. Наивно е да се мисли, че столичната община и кметът Бойко Борисов не са видяли какво се случва в тази част на Студентски град. Ресорните замове на о.р. генерала, архитектите, отделите по строителствата и градоустройствения план на столицата отлично знаят за строителните попълзновения към уникалния спортен обект. Борисов е и в комитета за издигане кандидатурата на София за домакин на Зимни олимпийски игри. Този факт само подсилва усещането за абсурдна ситуация. Президент, премиер и куп още партийни и държавни величия охотно се включват в хора, възхваляващ всяка инициатива за спортни домакинства. Но само пред камерите и микрофоните. То не бяха изцепки, че ще се строи зашеметяваща зала за невероятните ни волейболисти. Когато Албена и Максим превзеха за втори път световния връх отново чухме щедри обещания и лозунги. Практиката да се говорят и организират всякакви акции под патронажа на влиятелни политици се превърна в грипна епидемия, която не подмина и участниците ни в конкурса на Евровизия Стоян Янкулов-Стунджи и Елица Тодорова. Толкова нелепи и фалшиви са всички подобни пеарски напъни на властниците, че за тяхна изненада постъпката на златната българска скачачка може да повлече след себе си народното недоволство срещу безразборното и агресивно строителство не само в София. Както е казал любимият на голяма част от управляващите Маркс „количествените натрупвания водят до качествени изменения”. За да разберат докъде са докарали народа и страната си, могат да разлистят и „наброските” на друг свой учител – Владимир Илич по въпроса за революционната ситуация. Ако са изгорили трескаво на 10 ноември 1989 г. томовете му, ще им припомня, че става дума за това, че „управляващите не могат да управляват по новому, а управляваните не желаят да бъдат управлявани по старому”. Т.е. като няма прокуратура, разследващи органи, отговорни институции, политици и властници, които да покажат воля за защита на закона, защо това да не сторят спортистите. След тях поне хората ще тръгнат с радост и доверие, на каквото елита се е радва само в сънищата си. Тази битка ще е трудна, неравна дори, и обречена най-вероятно. Но не е ли време да заявим, че не подкрепяме и се разграничаваме като общество от зулумите на политици и властници, готови да съсипят и мъничката ни национална гордост – спорта, заради личното си обогатяване. Това не е бизнес, а грабеж.
„Фрогнюз” застава до спортистите ни в тази битка. Както и друг път сме казвали на самозванците по горните етажи: „като не искате да чуете гласът на народа, че слушате гласът на жабата!”.
Читателю, не бързай да си лягаш след ракийката. Седни пред компютъра и се включи в благородната мисия. Нека изтръгнем Зимния дворец от лапите на ламята. Нали там се пързалят децата и внуците ни, там се вихрят и технокупоните, там ехти музиката на рокбанди от цял свят, там бе фееричният спектакъл върху лед на Албена и Максим. Да не оставяме Стефка, Албена, Евгения и другите сами срещу вятърните мелници.
А големците да спрат за малко фотосесиите със спортистите ни и да ги изслушат. И да направят поне веднъж каквото им повелява закона, а не интереса