Последният ден на Диктатора! Стилът а ла „проста кърджалийска п..ка“ си отива

Тълпата издига диктатора, а народът го сваля.

Диктаторите управляват яхнали тигри и се страхуват да слязат от тях. Но  тигрите започват да огладняват…, - е казал един умен политик.

Аугусто Пиночет, почетен член на клуба на диктаторите: Историята свидетелства, че диктаторите винаги завършват зле.

На 11 юли ще гласуваме. Свободни ли сте да го направите, както диктува вашето разбиране и желание? Направете го! Не е страшно, а от гласът ви зависи, как ще живеете от понеделник нататък. Как всички ще живеем – най-вече децата ни.

Днес Борисов ще се опитва да ви омайва за последно. Нека направим така, че наистина да е за последно.

***

Откъс от книгата на Огнян Стефанов „Интервю с Диктатор“.

Какъв е Диктатора в неформални разговори и обстановка – важен детайл от неговия профил.

Фрапантен пример в тази посока е изтеклия запис между Диктатора и вице-премиерът Томислав Дончев.

Ето част от него за онагледяване на темата: „…Не.. не, не…. Писмено не. (пауза) …Ъъ, Цвета… (пауза) Не само… Просто Цвета да каже „Аз съм проста кърджалийска путка и не мога да правя разлика между „масово изтребление” и „геноцид“… Съобразете се с мойта простотия… И така… тя (…) …Това не е спешно да ме търсите. Спешно е, спешно… това е… Просто казвате, че е проста жената и си карате… Когат си прост е лесно… Аз сутринта три пъти, нали, му обяснявах, понеже съм прост и не знам английски, всъщност, не съм разбрал това, което ми е казвал правилно и съм ги наебал с двеста – тези чужденци, премиери… и сега като усетиха, че съм им го вкарал, аз съм се оправил, а те са затънали, …и се обаждат да ми кажат защо съм… и викам – ей, не е със лошо, прост съм, на мене английския ми е лош, всъщност…(не се разбира) …какви пари искате, мама му да еба… Язък, еее, ама то… То се набута вече у дупарата… и си се такова… И си се върти даже и си такова… Сутринта имах същия случай, и Влади Горанов беха, Сотир, Гешев… по телефона… и се смеят тихо, а аз с такова удоволствие им обяснявам на колегата немец, …баварец, че вследствие моята простотия всичко се е случило… И после една (…) унгарец, или колегата поляк, (…) накрая Гешев вика – „Абе, аз обичам да се правим на луд, ама вие, господин премиер, май се правите много успешно”. Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен. …Аз съм като тея старите трактори – какво му сипеш, той си пърпори и си върви… (пауза).“

Разговор между Първия и негово вице. Приятели ме предупреждават, че засегнати в тези записи могат да ме съдят. Добре, тъкмо ще се поиска експертиза на вещи лица и ще се установи дали записите са автентични или фалшиви. Но аз говоря за съдържанието и „тайната дипломация“ на това управление. „Набутва“ го на свои европейски колеги и после се оправдава с това, че е прост и не знае чужд език. Международните действия на Бай Ганьо се простираха до чешкия историк и политик в България Константин Иречек, докато днес Диктатора плува в международни води като пираня в аквариум с нищо неподозиращи златни рибки…

Не бързайте с оценките. Спомнете си думите на Иисус по повод обвинената жена в прелюбодейство: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея“. Лесно е да съдиш другите. Аз не го съдя и нямам това право. Но показвам негови черти и пътя, който е извървял. Диктаторът не се създава сам – ние го отглеждаме. Първо му даваме доверието си, после мълчанието си, накрая страха ни за собственото оцеляване. Дори лека гузност да се прокрадне в съзнанието ви, ще означава, че съм прав. Аз изпитвам такава, защото съм подкрепял някога този човек, когато вярвах, че е тръгнал на поход срещу мафията и корупцията. Беше в далечната вече 2009-та, когато бе арестуван Алексей Петров, бившата барета, свързван с организираната престъпност, но също и със структури на тайните служби. После нещата се развиха по познатия за посткомунистически управления начин. Ударени бяха първо наблюдаващия прокурор, след това и съдията по делото „Октопод“ и когато делото бе прехвърлено в Специализирания съд – Петров бе оправдан.

Оттогава внимавам. Не подценявам. Не забравям. Все още не съм се научил да прощавам. И не, не съм в хармония с християнските ценности. Поне с някои от тях, защото в някои случаи вярвам на „Око за око, зъб за зъб“. Времето не лекува, само отлага. Болката, раните, горчивината остават. Не вярвам на хора, които по Великден и Рождество се правят на светци, навели глави и запалили по няколко свещи, а през останалото време нарушават божиите заповеди по няколко пъти на ден. А най-много не вярвам на висшия клир, мазни игумени и попчета, целуващи ръка на Диктатора за отпуснати пари за някой строеж или ремонт. Нима не знаят, че ги купува с народна пара? Но лукавия се е промъкнал в душиците им и ги подканя да превиват снага пред благодетеля…