Синодът – от зарята до политиката и жълтиците
По тази логика трябва да бъде раглеждано и решението на архимандрит Дионисий да поръча заря и военен оркестър в нощта на Христовото възкресение. Неговото обяснение е, че се възстановява отколешна традиция, забранена при социализма и забравена по време на прехода. Естествено е Дионисий да има аргументи, иначе предизвикателството не би получило одобрение от съответните инстанции в БПЦ. Но изненадващият трясък и военните маршове в сюблимния момент на Христовото възкръсване смутиха много миряни и духовници. Не закъсняха и реакциите. Ако идеята за смесването на светски ритуали с църковни в съзнанието на архимандрит Дионисий е синоним на реформа, то очевидно немалко хора не я възприемат по този начин. Революционните актове не са присъщи за църквата. Общественото слисване го показва.
Но и това не е най-важното. Други неща смущават повече, макар че се полагат големи усилия да останат скрити. И до ден днешен от Светия синод не дават обяснение, каква роля е отредена на несменяемия ректор на скандалния Библиотекарски институт Стоян Денчев, който по време на най-светлите християнски празници се изтъпанва досами патриарха в храма „Св. Ал. Невски”. Дори да е член на настоятелството или негов председател, присъствието му до главата на БПЦ, е смущаващо и дори компрометиращо.
Все пак Денчев е бил вице президент на Мултигруп и депутат от ДПС, а съмненията за връзки с някогашната ДС продължават и до днес. Института на Денчев нашумя с масовото, но неясно финансиране на проекти по линия на Фонда за научни изследвания. Също и с присъствието на редица скандални и провалени висши ченгета, които в библиотекарския се накичват с научни степени. И точно Денчев да бъде натрапван на обществото с неизменното си присъствие до патриарха е най-малкото странно. За да пришиеш към библиотекознанието темата за националната сигурност и да се лепнеш за главата на БПЦ се искат ловкост и хитрост, каквито Денчев очевидно притежава. Но не той е виновен за смущаващата гледка, а Синодът. Дори да е полезен с нещо, какъвто аргумент несъмнено би се изтъкнал, дискретността би била по-подходяща като модел на поведение. Скандално е защо висшият клир е безмълвен. Или пък със запушена уста...
В този ред на мисли е удачно да се споменат и пътуванията на патриарх Неофит до Москва с частния самолет на шефа на ЛУКойл Валенин Златев. При това в компанията на зам.-председателя на АБВ и бивш вътрешен министър Румен Петков. Аргументите, че Петков, Златев и други помагат да се осигурят средства от Русия за ремонта на храм-паметника „Св. Ал. Невски” са параван за други неща. Според запонати става дума за търсене на покрепа за реализиране трети президентски мандат на лидера на АБВ, бивш лидер на БСП и член на БКП Георги Първанов. То е агент на ДС Гоце... Няма да чуете признание в тази посока, но всеки, който се интересува от политика, знае за какво става дума. На 9 и 10 март 2016 г. именно Румен Петков, заедно с Валентин Златев и Симеон Сакскобургготски са провели среща с един от сътрудниците на руския президент Владимир Путин. Разговорът е бил за Първанов и щанието му да се върне на „Дондуков”. Обсъждани са били и начините как Бойко Борисов да бъде спечелен за „каузата”. За радост на повечето българи и за съжаление на лобистите нивото на руския представител на Кремъл е било достатъчен знак, че Путин не се вълнува от идеята.
И ако за политиците е ясно, че ще използват всичко за постигане на целите си, то името на БПЦ няма място в подобни сделки.
Другаде са проблемите на БПЦ и те няма да се решат в частни самолети и партийно обкръжение, каквито и обещания да се дават от палитиите и бизнеса. Не те ще напълнят манастирите, в които едва оцеляват около 150 монаси и монахини. В Румъния те са около 3000, а в Сърбия (с население около 8 млн) около 700. У нас 200 църкви се обслужват от 10-12 свещеника, което е крайно недостатъчно и дори абсурдно. Което от своя страна прави възможно нашествието на ислямисти, които привличат към исляма хиляди цигани.
Всякакви секти също шетат необезпокоявани. Затова е непростимо БПЦ да се занимава с политика и съмнителни реформи, вместо да се грижи за миряните и тяхното привличане към християнските ценности. Доскоро разколът тегнеше над БПЦ, но по-страшен е разколът в съзнанието и действията на някои от висшите духовници. Политиците са хора, чието поведение е насочено преди всичко към властта. За тях няма нищо по-желано от господството над другите. Хората, обладани от властта, имат непреодолимо желание да подчиняват сърцата и душите на тези около тях. Църквите, които преживяват криза, често се оказват място, в което политиците задоволят своите амбиции.
Във Второто послание към коритяните апостол Павел предупреждава за лъжеапостолите и описва парализирането на църквата и нейните ръководители, попаднали под влиянието на хора от властта: „Вие търпите, когато ви поробват, когато обират някого, когато превъзнасят някого, когато ви удрят в лицето”.
Христос ни учи, че мотив за поведението на християнина никога не трябва да е привличане на внимание към себе си и стремеж към власт. Патриарх Неофит е почтен човек и не бива да бъде подвеждан било от политици, било от властници или служители от висшия клир.
Смисълът на църковното просвещение е благодатното преобразяване на човека и ноговото общуване с Бог и Неговата Църква. Това очакваме от БПЦ и Светия Синод. Политика и власт у нас са синоним на пари и задкулисие. Замесването на църквата с тях е дяволска работа, па макар да става дума за позлатяване на едни кубета...
Николай Капитанов
(Готови сме да публикуваме и други мнения по темата.)
Моля, подкрепете ни.
