Адв. Рангелов пред Фрог: Антикорупционният закон няма да проработи. Корупцията нависоко е видима, но недоказуема

Адвокат Рангелов, не минава и ден, в който главният прокурор Иван Гешев  да не се появява в публичното пространство, но не за да ни говори за обвинения срещу предполагаеми престъпници. Това нормално ли е? 

Публичните изяви на г-н Гешев изобщо не са тема на прокуратурата. 

Но нали тя трябва единствено да повдига и да поддържа обвинения? 

Да, както и да упражнява надзор за законност. Това, което виждаме, си го обяснявам с реакция на главния прокурор. Явно се чувства преследван от всички страни и иска да покаже, че това не го притеснява. Той си има също публичен сектор извън законово предвидените му правомощия, в който е някакъв фактор. 

Ако от вас зависеше, вие бихте ли му дали наградата “Джовани Фалконе”?

Ако ставаше дума за истинската награда “Джовани Фалконе” , в никакъв случай. Не виждам в нито един момент Иван Гешев да е поел такива рискове. Тук изобщо не става дума за този вид мафия, с която се е сблъскал съдия Фалконе. Даже донякъде това е компрометиране на паметта на този човек. 

Но с този пиар Гешев е напът да си изкара 7-годишния мандат. 

Да, така е. Но не пиарът е причината. Тя се корени в самото законодателство и начина, по който се избират членовете на ВСС. Именно това е пречка той да не бъде отстранен на този етап. Сега има предложение през ЗСВ да се намали броя на хората, които могат да го избират и този брой да е същият, който може евентуално да го отстрани. 

Ще сработи ли този механизъм?

Тук се търси краткосрочен ефект за конкретния човек. Но принципно това не е добро решение. Защото изборът на председателите на върховни съдилища и главния прокурор трябва да е доста по-стабилен. И ако погледнем в оптимистична перспектива, че все пак в един момент ВСС ще се състои от различни хора по манталитет, професионализъм и чувство за независимост, няма да е добре с обикновено мнозинство да се правят такива промени.

Кой от двата предложени законопроекта за борба с корупцията - този на МС и ПП, има най-голям шанс да бъде приет в народното събрание?

 В една определена част двата законопроекта са доста близки, да не кажа и идентични. Не може, обаче да се пропусне обстоятелството, че те стъпват и на сега действащия закон за противодействие на корупцията  и отнемане на незаконно придобитото имущество. Ако се приеме закон, той ще е четвърти Антикорупционен закон. В исторически план през последните 30 години няма материя, която да е регулирана толкова често с отделни закони. През 2005 г. имаме един закон - така наречения закон “Петканов”. Той беше сравнително най-ясен, защото ставаше дума само за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. През 2012 г. приеха друг закон, с който на отнемане подлежеше всяко незаконно придобито имущество. През 2018 г. бе приет третия закон, който действа до момента и който ще продължи да действа, дори да се приеме някой от новите законопроекти. 

Как така? 

Реално той ще продължи да действа в съществената си част, касаещ механизма на отнемане на имуществото. 

Защото тази процедура остава в новите законопроекти ли?

Тя остава. Всъщност целият шум около това законодателство е свързано с възможността да се провежда разследване на лица, заемащи висши публични длъжности.  Това е сърцевината - разследването. Защото се приема, че прокуратурата сега не действа ефективно по отношение на евентуални престъпления срещу  хора от високите етажи на властта. 

Като един от най-опитните юрист в България, има ли нещо, което ви смущава в предложените законопроекти? 

Прави ми впечатление, че много първосигнално  проличава известна заинтересованост -  съответно на МС, чрез министерство на правосъдието и на “Продължаваме промяната”. В законопроекта на МС, основателно според мен, от кръга на лицата, които могат да бъдат разследвани, са изключени президентът и вицепрезидентът. Изключени са също така и съдиите от КС. Т. е не са предвидени да бъдат разследвани по този ред. А в законопроекта на ПП - президентът, вицепрезидентът и съдиите от КС могат да бъдат разследвани. 

Как си обяснявате това разминаване, то е доста фрапиращо?

По мое разбиране това е направено, защото президентът,  вицепрезидентът и КС по някакъв начин засегнаха политическите ръководители на партията - вносител на този законопроект, а именно ПП. 

Това ли е причина да се твърди, че предложения закон от ПП има опасност да се превърне в бухалка по отношение на въпросните лица? 

Разбира се - това е и целта. От уредбата на т. нар.  “разследващите инспектори” си личи, че вносителите на този закон не са наясно как функционира едно разследване. Надеждата е да може да се контролира тази комисия. Ще отворя една скоба,  че ако се приеме този закон, комисиите ще са две - по отнемане на незаконно имущество и по разследване. Безспорно е, че кръгът лица, за които сега се счита, че неоснователно не ги разследва прокуратурата, ще  бъдат поставени в положение на известни притеснения и ограничения. Изключително е важно да спомена, че образуването на досъдебно производство, привличането на дадено лице като обвиняем, все пак трябва да става през прокуратурата. 

А как ще се процедира с богатството му? 

 Предвидено е да се действа както досега, а именно -  при привличането на дадено лице като обвиняем, веднага да  му се налагат  запори и възбрани върху сметки, недвижими имоти, автомобили. Тук няма промяна. Предвижда се, ако прокурор откаже да образува досъдебно производство, решението му да може да се обжалва пред съда.

Обжалването пред съда е важен момент.  И в двата предложени законопроекта ли е предвидена такава възможност?

Да. Но е много трудно съдът да направи категорична преценка от първото такова искане. Все още не ми е ясно откъде ще дойдат тези разследващи. В закона е предвидено те да се обучават. Самият аз съм се занимавал с разследване и съм убеден, че човек започва истински да разбира същината на разследването едва след седмата година от работата си. Години опит са необходими, за да бъдеш истински разпитвач, да можеш да оценяваш кой факт те води в правилната посока на разследването. Това не става за година - две. Не става и за четири - пет. Затова, ако разследващите не са достатъчно опитни, има сериозна опасност първоначалната им работа да не е толкова юридически издържана и стойностна.  И хипотетично при обжалване, съдът би открил празноти. “Виновният” обаче ще е пострадал така или иначе още със самия факт, че срещу него се водят някакви действия. В този процес, както знаем, винаги се включва и медийната машина, която е безпощадна. И още преди съдът да се е произнесъл, широката публика вече ще си е казала: “Ето го злодеят”.  Предупреждавам за това от позицията ми на  човек с голяма практиката, защото зная как функционира машината. 

Не ви ли се струва позитивна възможността шефът на бъдещата Комисия да се сменя всяка година на ротационен принцип от хората в ръководството? 

В законопроекта на МС, при избора на ръководство на Антикорупционната комисия, се показва стремеж за по-голяма независимост. Защото им избор от НС, назначаване от президент. Има и  избор на двама представители от ВКС и ВАС. Но точно тази част от предложението не ми изглежда удачна.

Защо? 

Странно изглежда възможността съдии да стават членове на тази Комисия, защото в обсега на разследваните лица влизат и съдии. 

Искате да кажете, че на тях ще им се налага да разследват “свои” хора, така ли?

Тази Комисия е инструмент на изпълнителната власт. Включването на представители на съдебната власт по един толкова сериозен и авторитетен начин - да бъдат избирани от общо събрание на съответните съдилища, води до едно недопустимо ангажиране на съдебната власт в орган на изпълнителната власт.  Това го няма в друг орган. Струва ми се, че макар и мотивът да е “независимост”, не е добро решение.  А що се отнася до ротацията - да,  тя създава впечатление на по-голяма независимост и необвързаност. 

Кой от двата законопроекта има по-голям шанс да бъде приет? 

Най-вероятно е да бъде микс от двата. 

Да приемам, че вече е приет Антикорупционния закон. Вярвате ли, че най-после България ще има осъден за корупция представител на върхушката? 

Не, не вярвам. Две са причините този закон да се обсъжда толкова много и да се експонира като изключително важен. Първата е, че Брюксел, респективно ЕК настоява да се подобри нашето антикорупционно законодателство. И ние отговаряме веднага на това тяхно искане. Там не ги интересува ефикасността. Втората причина е да се създаде вариант за заобикаляне на прокуратурата. 

Наричат го байпас. 

Съгласен съм с вас. Това е един законодателен байпас, насочен срещу  държавното обвинение. Моето предвиждане е, че този закон няма да проработи.

Защо, адвокат Рангелов? 

Въвеждането на ведомствени разследващи по начало не е добър законодателен подход. Навремето бях голям противник относно стартирането на т. нар. “митническо разследване”. Не може всяко ведомство да има свое разследване. Убеден съм, че трябва да има общо разследване, за да се  работи по еднакви стандарти и практика.  Явно, че законодателите не си дават сметка, че накрая всичко ще стигне до прокуратурата. Опитът тя да се заобиколи е неудачен. 

Какъв резултат виждате тогава от този закон?

Той ще допринесе за артикулиране в публичното пространство на тези от рода на: “Виждате ли - започнали сме да разследваме лицето Х”.  Винаги ще се намерят надъхани хора, които обаче не са отдалечени от емоцията. Голям противник съм на разследване чрез медиите. По студията се разказва кой е виновен, кой не, какво е направил. Раздават се присъди от екрана. Това уврежда обществената среда, в която съдът работи.  А съдът се състои от хора. При цялата  изолираност и самотност на професията, те все пак общуват със свои близки, приятели. Наред с всички факти по делото, в закона е казано, че съдията решава по вътрешно убеждение. Неизменно то се формира и от външно влияние. Вярно е, че фактите се пречупват през вътрешния морал и съвест, но така или иначе се влияе. Но да се върна към Антикорупционния закон - той е половинчато решение. В Брюксел въпросът ще се реши. Но тук е важно да се разследват хора по високите етажи на властта, които действително са извършили престъпления. В някои текстове си личи, че има влияние на адвокати, които се занимават с търговско право. Не се познава същността на корупцията. 

Какво е корупция? 

Облага. В законопроекта на ПП са се опитали да дадат много подробна дефиниция на това какво представлява облага. И въпреки това те пак не са обхванати. Защото при всички случаи, когато се преследва корупция, тя може да бъде само умишлено престъпление. Често ти може да си получил облага, към която не си се стремил. Има благодарни хора за нещо, към което ти не си се стремил. И това също е слабост в законодателството. В проекта на ПП са положени много усилия по защита на лицата, които подават сигнали. Опитали са се дори да ги извадят от кръга на лицата, които могат да носят отговорност за клевета и набедяване. Но в крайна сметка тези лица няма как да бъдат защитени. Иначе бихме се превърнали в общество, което се занимава само с доноси. 

Антикорупционно законодателство има, политиците също заявят воля за борба с корупцията. Защо резултатът за реална борба с корупцията е кръгла нула?

 
 Защото това е един утвърден начин за облагодетелстване в продължение на целия преход. Ако смятаме, че сме приключили с прехода, това продължава и в този момент. А ние май не сме приключили. Няма как това явление да се изкорени от хората, които виждат корупцията на другите, но не виждат собствените си корупционни действия. Как ще се внесе законопроект и ще се преборят с корупцията хора, които са част от тази корупция?! Схемата на корупцията вече е неуловима на най-високите етажи на властта. Очевидна е, но същевременно трудно доказуема. 

Като експерт ли гледате на проблема с корупцията или емоционално се ядосвате като всички българи?

 
Гледам повече като експерт. Емоционално много бих искал да се сложи край на това явление. То е най-тежката болест за всеки публичен организъм . Но не съм оптимист, че ще се справим. 

Много корумпирана държава ли сме?

Да, на всички нива. Почти всеки служител на държавна и общинска работа се стреми тази позиция да я осребрява извън заплатата, която получава. 

Интервю на Катя Илиева