Адв. Веселина Кирилова първо пред Фрог: Либийският собственик спечели ключово дело по казуса ”БАДР”

ООН и редица международни институции и корабни регистри следят казуса и очакват развитието по него, защото виждат административни актове и официални документи, издадени от българската държава, чрез морските държавни органи, които в крайна сметка се оказват не до там авторитетни.

Това каза пред Фрог Нюз  адвокат Веселина Кирилова, която е един от защитниците на интереси на дружеството корабособственик  малтийската компания „Либиан Навигейтър Лимитед“. Тя поясни, че собственикът на това малтийско дружество е либийската държавна компания GNMTC, което е  и причината моторният танкер "БАДР" да плава под  либийски флаг.

Ето какво още разкри експертът по морско право пред екипа ни:

Адв. Кирилова, темата за либийският танкер „БАДР“, който се прочу у нас през зимата на 2018 г. днес е особено актуална, но като че ли няма яснота какво всъщност се случва с този казус. До къде са съдебните битки? Научихме, че съвсем скоро се е произнесъл Бургаския съд по едно от делата. Може ли да ни кажете колко съдебни дела се водят и какво е развитието им?

В момента по казуса „БАДР“ в България има официално 7 съдебни производства, някои са в Административен съд, други са в Окръжен и Апелативен съд Бургас. Това решение, което е най-новото, то всъщност е изключително важно и от съществено значение за разрешаване на цялата сага, защото предметът на делото по това решение е самото постановление за възлагане на кораба, с което приключва публичната продан. То е издадено незаконно на 30 август 2018 г. от частен съдебен изпълните Тотко Колев. 

Именно с това решение, което е от 30 юни 2020 г., което е окончателно и е влязло в сила, окръжен съд постанови нищожност на постановлението за възлагане. То е нищожно по ред причини – множество са нарушенията, множество са проблемите по самата процедура по публичната продан, която е незаконосъобразна, поради спряното изпълнение, поради факта, че „Булгаргеомин“ са всъщност привиден кредитор и няма доказано вземане към „Либиян Навигейтър“, което е малтийското дружество собственик.

Реално процедурата не е спазена и са нарушени множество закони и по цялата линия на издаването, да не говорим, че е издадена и на основата на едно определение на съда, представено пред частния съдебен изпълнител, с фалшив съдебен печат за влязло в сила. На това се основава и постановлението. Вече почти две години, след като започнахме това дело имаме окончателно решение, което прогласява нищожност, която е очевидна в случая, въпреки че се надявахме и на съдебната справедливост и разума.

Подробности за сагата с либийският моторен танкер „БАДР“ може да видите ТУК, ТУК, ТУК и ТУК.

Днес премиерът Бойко Борсов потвърди, че корабът е на котва в Бургас и дори каза, че лично се е разпоредил да бъде пазен от „Гранична полиция“. Това така ли е? 

Да, корабът е в бургаското пристанище, но не съм наясно дали това е по разпореждане на премиера, но със сигурност е по нашето искане за арест на кораба, защото ние поискахме съдът да обезпечи нашият иск за собственост, който е заведен в България. „Арест“ означава нещо като задържане на кораба, обезпечителна мярката, която предвижда корабът да не напуска държавата до изясняване на въпроса със собствеността и връщането му. Де факто, задържането на кораба тук е въз основа на съдебно решение и обезпечителна заповед. Дали премиерът се е разпореждал за нещо допълнително, нямаме информация.

Какво следва сега, след това решение на съда? То означава ли, че либийската компания ще може да прибере кораба си.

Много се надяваме това да се случи, защото в решението си съдът казва, че  българското дружество „Булгаргеомин“ следва да възстанови предходното положение и да върне това което е било получено без основание. Дали ще го върне е друг въпрос, защото през всичките тези години, корабът беше фиктивно прехвърлян и продаван поне два пъти. Чисто формално има някакви документи, до които все още ние нямаме достъп, в които претендира за собственик едно израелско дружество. Така че, не сме наясно точно дали ще бъде изпълнено съдебното решени по възстановяване на предходното положение. Ще предприемем мерки за подаване до морска администрация, към прокуратура и т.н. и ще направим опит да възстановим владението върху кораба, защото собствеността очевидно вече е решена. Самото съдебно решение казва, че постановлението „не е имало вещнопрехвърлителен ефект“, а това на прост език означава, че няма как да е прехвърлило правото на собственост на друго лице.

Има нещо коте е неясно до момента – има ли нещо на този танкер? Той има някакъв товар или е само самият плавателен съд?

Ние нямаме достъп до танкера от ноември 2018 г. А от декември 2018 г., когато насилствено бе сменен екипажа там изобщо нямаме достъп до борда, изобщо не знаем какво има в кораба, не знаем кои са хората на него, кой е в екипажа. Нямаме никаква представа и не ни е даден достъп, макар че искахме многократно.

Кой има достъп?

Достъп на борда имат в момента екипажа, за който подозираме, че е назначен от новопредставящото се за собственик израелско дружество и органите на „Морска администрация“ и „Гранична полиция“.

Преди седмица друг експерт по морско право - адв. Владимир Владимиров коментира, че са налице редица пропуски от страна на „Морска администрация“ и други институции. В хода на делата, които се водят, има ли установени такива пропуски? Българските институции допринесли ли са със свое действие или бездействие да се задълбочи този казус?

Ние считаме, че българските органи, ангажирани с казуса имаха възможност да подходят по по-разумен и по-внимателен начин. Трябваше да  направят по-задълбочен анализ при този казус. Да има 4 висящи административни дела за действия и бездействия на администрацията по казуса. Според нас има пропуски. Има издадени актове, които преценяваме като незаконосъобразни. На първа инстанция Административен съд София обяви за разрешението за отплаване на кораба, издадено от „Морска администрация“ – Бургас на 21 декември 2018 г., че това разрешение не е следвало да бъде издавано и е нарушен закона при това отплаване и не е следвало да бъде направено.

Като специалист по морските дела, да ви попитам имали ли основание всички тези действия да бъдат определени като пиратски и има ли още опасност държавата ни да бъде определена за пиратска държава?

Това е, може би, доста пресилено казано с цел ефект и създаване на някаква връзка със Сомалия и други такива пиратски действие, но международният авторитет на България е засегнат очевидно. И то международно-морският облик на държавата е засегнат. И Международната морска администрация, и ООН, към която тя принадлежи, са наясно с казуса и го следят отблизо, както и класификационните дружества из целия свят са наясно, корабните  регистри в целия свят, също.  Особено корабните регистри, които са замесени в случая, а това са Панама, Камерун, Либерия, Белиз и Израел. Това са морски държави, с много известен авторитет в морското право, които виждайки казуса и занимавайки се с него, де факто, виждат едни административни актове и официални документи, издадени от българската държава, чрез морските държавни органи, които в крайна сметка се оказват не до там авторитетни.

Какъв е вашият коментар за обръщането на общественото внимание към казуса отново, но провокирано не от съдебните битки, а от публикуването от страна на прокуратурата на чатове между един бизнесмен – Пламен Бобоков. Стана известно, че той има свой бизнес интерес в Либия и твърди, че се опитва по някакъв начин да ангажира президентство, министър председател и въобще управляващите в България със сериозността на казуса с либийския танкер „БАДР“ за взаимоотношенията между двете държави?  

Не познаваме г-н Бобоков и нямаме никакъв контакт с него или с неговия бизнес изначално, но ако е вярно, че той има интереси в Либия, като всеки един индустриалец, търговец и бизнесмен би следвало да се интересува какво отношение ще има  либийската държава към България на чисто дипломатическо ниво. Може би, това е породило у него инициатива и да се интересува от казуса, защото той вдига много голям скандал и наруши до някаква степен и комуникацията, и дипломатическите взаимоотношения, както и нажежи обстановката между двете държави. Може би, поради тази причина, той е претърпял някакви негативи в своя бизнес, но той не се е обръщал към нас за информация. Очевидно се е обръщал към държавните институции за такава. Не можем да кажем какъв е бил неговия интерес, категорично.

Това, което се вижда в част от публикуваната кореспонденция и стана ясно от думите му е, че той алармира, че е застрашен авторитета на държавата ни и дипломатическите отношения между България и Либия?  Това по-скоро моля да коментират, до колко е звучи в кръга на нормалните взаимоотношения при такива случаи.

Да, това е факт, че са застрашен авторитета на България и дипломатическите отношения между нея и Либия. До колкото другото – смятам, че комуникацията с държавните институции следва да е по официален път. Има писмен вид на комуникацията с административните органи, както и устен в определени случаи и те са уредени в закони. Така че начина за връзка с институциите е друг.

Какво очаквате да се случи по казуса с „БАДР“ в бъдеще?

Най-интересното ще бъде дали „Морска администрация“ в България и Бургас ще се съобразят с решението на бургаският съд и ще съдействат на „Либиян Навигейтър“ корабът да бъде обратно върнат на неговия истински собственик. Това е следващата стъпка, която ще е интересна за обществото според нас.

В какъв срок това трябва да стане ясно?

14 дневен е срокът за произнасяне на административния орган. Още днес ще изпратим решението на съда с нашето искане за съдействие и ще чакаме техният отговор. Надяваме се до края на месеца да има яснота.

Интервю на Диана Йонкова