Чавдар Николов пред Фрог: За нас свободата е шестица от тотото. Нима не бяхме тръгнали по същия Путински коловоз?

Това заяви карикатуристът Чавдар Николов в интервю за ФрогНюз.

Ето и целият материал:

Господин Николов какво виждате в действията на руската журналистка Марина Овсянникова?

Видях това, което видяха всички. Русия не е съвсем загинала, все още има хора, които могат да се борят и да се противопоставят. Има лъч надежда. Вижте как, когато Борисов си отиде, у нас веднага се появи възможността и други наши колеги карикатуристи да се чувстват свободни, да громят с удоволствие сега премиера. Преди не си го позволяваха. Лъч надежда има и той ще дойде неизменно. Русия ще се промени.

Какво означава подобен акт за един журналист в Русия?

Предполагам, че това ще има последствия. Тя веднага беше глобена, но за това, че нерегламентирано показва някакъв клип. Сега за самия акт в телевизията я грозят някъде около 15 г. затвор по новия закон за споменаването на думата “война”. Тук в България някои може би са имали предварителна информация, че могат да бъдат съдени за споменаването на тази дума, както бившият министър на отбраната Стефан Янев. Така че той за всеки случай го избягва, защото знаем, че апетитите на Русия никога не свършват.

България се опитва да има доста балансирана позиция. Споменахте бившия министър на отбраната. Сякаш у нас има доста странни настроения. Вие как си ги обяснявате и как си обяснявате криворазбрания плурализъм и присъствието на рупори на руската пропаганда в национален ефир.

Може би неправилно я наричаме “руска пропаганда”. Не бих искал да ме възприемат като русофоб. Но задължително съм путинофоб. Трябва да се разграничи това. Не може да говориш за Русия, Руско-Турската Освободителна война и изведнъж това да го преписваш и на Путин… Откъде-накъде? Нищо общо няма. Толкова вода е изтекла…

Това е голямата заблуда и големият ни проблем. С Русия имаме съвсем нормални отношения. Обичам руската литература, руснаците, които мислят като мен. Мислят, че трябва да живеят в демокрация, да имат възможност за избор. Путин се опитва в момента да натика Русия във времето преди Съветския съюз. В 21 век хората получават информация от всяко кътче на света и да се опитваш да затвориш страната си в капана на някакъв царизъм… Няма какво да се лъжем - Путин е диктатор. И няма как да преписваме на Русия диктатора Путин.

Той унищожава тази Русия, която ние обичаме.

В родния национален ефир обаче упорито се тиражират тезите на Кремъл. Това циркулира в общественото пространство и родното съзнание. Има много българи, които вярват на това - видяхме възходът на партия “Възраждане”, чийто лидер е с прякор на руска монета. Сякаш някой много умело борави с тази любов към Русия, която ние имаме като народ. Защо?

Прякорът на партийния лидер на “Възраждане” е съществен принос. Той върви низходящо. По времето на Стефан Стамболов хората, пристрастни към Кремълската теза и интереси, са били наричани “рубладжии”. Нещата в момента са още по-евтини. Обърнаха се на копейки.

Не мисля, че непременно са платени, за да защитават такива абсурдни тези. Ленин е казал - има и полезни идиоти…. Но смесването на Русия и Путин е неправилно и е тъжно. Показва, че ние за съжаление нямаме възможност да направим един много лек и прост анализ.

Споменахте, че в България журналистите вече някак се чувстват много по-свободни да критикуват правителството, но само допреди няколко месеца това не беше съвсем така. И Вие сте го изпитал на собствен гръб. Може ли в България да има изобщо толкова ярки фигури като Марина Овсянникова? Склонни ли сме като гилдия да се борим за ценности? На мен ми прави впечатление, че журналистиката у нас е беззъба в по-голямата си част.

Разбира се, че може. Журналистиката, която е избрала да служи на обществото я има, но тя не е в централните медии. Тя е в TV1, в “Евроком”, във вашия сайт FrogNews… Четох за момичето, което излезе с плакат, че досега не се е занимавала с политика, че те били изненадани, вървят опровержения… Няма значение. Тя е направила нещо, което е значимо. В един такъв режим, в който те грозят най-малко 15 години затвор, ти си позволяваш да реагираш и да отстояваш правото си да кажеш какво мислиш. Това е чудесно.

Нима тук не изхвърчаха журналисти като Миролюба Бенатова и Генка Шикерова от националните телевизии? Аз също имах проблеми в национална телевизия и то благодарение на Борисов. Нима не бяхме тръгнали по същия Путински коловоз? Може би затова хората, които с удоволствие защитават Кремълските тези, не са били толкова кресливи по времето на малкия епигон на Путин тук - Бойко Борисов. Нима някои не платиха със своето благоденствие и неудобството да работят в по-маргинализирани медии?

Точно това е проблемът. Качествената журналистика в България е по-скоро ниша. Масовият зрител не може да се информира от националните медии както е по учебник. Защо?

Масовият зрител въобще не се замисля за тези неща. Баба Пенка от село Горно Нанадолнище не я интересува свободата на словото. Тя не може да направи връзката между това, че да живее добре значи да получава добра информация за това дали живее добре. Връзката е пряка, но не се осъзнава. Баба Пенка и дядо Иван не мислят първо за себе си и за народа, а чакат някой като Путин, като Борисов да се погрижи за тях, да им даде хляб, пенсия и прочее. За това нещо се воюва, искат се жертви, иска се да нарушиш поне комфорта си.

Само така става. Няма друг наин. Правото хората да бъдат уважавани, информирани, да живеят достойно, да получават достойни пенсии са свързани. Не могат да съществуват отделно.

Сами ли сме виновни за съдбата си?

Ние вече се държим така, че хора като Левски и Ботев изглеждат като небългари, ако ние сме българи. Ако те са българи, то значи ние не сме. Така се получава. Не сме готови на саможертва, не ни движи идея някаква. Всеки гледа собственият си корем. Не я разбираме тази демокрация. 45-те години май не ни стигат.

По това време имаше едни, бих казал лични прояви на несъгласие и бунт. Нямаше масова съпротива, дори на културно ниво. От страх се съобразявахме с неправдата, не правехме нищо. У нас има много малко примери, индивидуално и доста меко мина всичко.

Свободата ни е шестица от тотото. Получихме я даром. И сега изведнъж станахме най-свободни да бъдем прасета, да пречим на другия, да му влизаме в пространството, да говорим за нелепици. Решихме с гордост да отстояваме тази свобода. Ние сме потомци на Ботев и Левски и няма да се ваксинираме, тровят ни. А по времето тоталитаризма някой да е казал нещо? Не. Но сега имаме свобода и можем да сме свободни в едно ниско и несъществено за нас като общество ниво.

Свободни, но заложници на собственото си тесногръдие…

Да, нещо такова.

Интервю на Джесика Вълчева