А. Гълъбов: Влизаме в турбулентна зона

Интервю на Ренета Попова

- На какво се дължи голямото разминаване в резултатите на социологическите резултати и тези от изборите за Европейски парламент? Очернена ли е професията социолог в България?

- Това не е и няма връзка със социологията. Колегите, за които става въпрос, винаги са насочвали усилията си към формиране, а не изследване на общественото мнение, а има съществена разлика между двете. Тези неща са ясни и многократно са коментирани в професионална среда, но изглежда, че това не дава резултат. Време е да се сложат ясни правила. Социологическата асоциация прие преди повече от 10 г. етичен кодекс и общи изисквания за това как трябва да се публикуват данни, какво задължително трябва да влиза в тях, когато става въпрос за предизборен период. За съжаление изглежда, че професионалната общност няма възможност да наложи подобни стандарти на частните социологически агенции. Причините в същественото разминаване в прогнозите не е в липсата на възможност за измерване на процесите. Могат да бъдат измерени, стига някой да се опита да разбере какво наистина си мислят хората, а не да им обясни какво трябва да си мислят. Аз предупредих, че става дума за картелно споразумение, което няма нищо общо дори с правилата на маркетинговите агенции, да не говорим за социологическо изследване. И този картел не е възникнал сега, той съществува повече от 20 години, но не е в една и съща конфигурация.

- Как резултатите от евровота ще променят политическата картина в страната?

- Резултатите вече влияят върху вътрешнополитическата обстановка, като в началото това беше чрез много ясната заявка на ГЕРБ, че са нужни незабавни предсрочни избори, заявката на ДПС, че ще търси предоговаряне на условията за подкрепа на правителството и сегашното мнозинство, и отказът на БСП да приеме, че е необходимо да направи много сериозни промени в собственото си ръководство. Изборните резултати вече влияят, за съжаление не в посока изработване на ясна перспектива как България ще планира собствените си усилия през следващите години в Европейския съюз, а повече във вътрешнополитически план по отношение на разпределението на властта.

- Вашите усещания и прогнози за предсрочни парламентарни избори до края на годината какви са? Очевидно, че вотът на недоверие няма да доведе до оставка?

- Опасявам се, че сегашните партии, които подкрепят правителството, ще направят всичко възможно да отклонят темата за предсрочни избори и ще тласнат страната в период на политическа несигурност. Влизаме в турбулентна зона и трябва да е ясно, че колкото по-дълго време се мимикрира стабилност и се запазва властта на всяка цена, толкова по-сериозни ще са щетите и цената, която ще трябва да платят българските граждани. Този вот на недоверие няма да доведе до оставка на правителството. Същественият въпрос е, че оцеляването му ще зависи от пазарлък, параметрите на който започват вече да се очертават. Имам предвид изявлението на г-н Местан и последвалата паническа реакция на г-н Станишев. За пореден път ще бъдем свидетели на политически пазарлък, но това не означава, че правителството се ползва с необходимото обществено доверие.

- Какъв е вашият коментар за казуса 15/15 в листата на БСП?

- Това е диагноза, както и да бъде интерпретирано – като грешка или като сигнал за купуване на гласове, или опит за някаква вътрешна опозиция. Във всичките варианти това показва как в част от електората в българското общество се възприема участието в избори.

- Кои са провалилите се в тези избори и имат ли доблестта да признаят грешките си и да последват и оставки?

- Много ясно трябва да се каже, че се провали антиевропейската и проруската тенденция. Опитът България да бъде тласната в някоя от тези посоки се провали заради българските избиратели, които не подкрепиха тези политически платформи. Независимо, че имаше политици, които още в нощта на изборната нощ заявиха, че ще депозират оставката си след лоши изборни резултати, нищо подобно не чухме в неделя вечерта, не се чува и досега. Очевидно, че партиите, които изгубиха общественото доверие, не са готови да понесат и отговорността си пред избирателите. Демонстрира се, че мнението на българските граждани няма никакво значение за тези политици.

- Какво се случи с националистическия вот в страната на фона на възхода на националните сили в цяла Европа?

- Имахме няколко националпопулистки формации и няколко националистически партии, които взаимно успяха да се потопят. Това, че сега нямаме излъчени такива депутати в Европейския парламент, не означава, че проблемът ни е подминал. Реално става въпрос за сериозен буфер, който ако бъде мобилизиран около една политическа формация, ще набере скорост. Най-вероятно след катастрофата на „Атака” част от избирателите ще се преориентират към други подобни формации. Ако до края на годината има предсрочни парламентарни избори, напълно вероятно е отново да бъдем свидетели на присъствие на подобна политическа сила в парламента.

- Какви сигнали долавяте в дясното политическо пространство?

- Както преди избори, така и след има определени действия, които политиците трябва да извършат. В следизборния период е много важно да се продължи усилието от предизборната кампания, само че да се насочи към разширяване на подкрепата. В дясното политическо пространство има малък брой политически формации с на пръв поглед малко електорално тегло, но те трябва да бъдат обединени около ясна политическа платформа. Това, което би трябвало да се случи в дясно, е да се върви към консолидация. Ясно е, че форма на коалиция между Реформаторския блок и ГЕРБ е невъзможна, но двете политически формации трябва да се научат да работят заедно. Ако това не се случи, резултатите им винаги ще бъдат под потенциала, който имат отделните формации.