Георги Ганев за ФрогНюз: Предлагат умопомрачителни разходи в Бюджет 2025, а приходите - розови сънища

Това каза пред ФрогНюз икономистът Георги Ганев, програмен директор "Икономически перспективи" в Център за либерални стратегии в София и главен асистент в Стопанския факултет на Софийския университет.

Ето и цялото интервю:

Сумирайки мненията по проекта за бюджет за 2025 година, в мен остава впечатлението, че има една разходна част, която нараства много - с 17,5 милиарда, като е заложено, че и приходната част ще бъде по-висока с 20 милиарда. Реалистично ли е това? 

Не е особено реалистично. Не съм никак позитивно впечатлен от проекта бюджета и то предимно по линия на приходната страна. Заложени са извънредни приходи, за поредна година местим средствата по Плана за възстановяване и устойчивост за следващата година с очакване да дойдат. Планират също амнистии, очакват от тях в прихода да дойде много сериозно нарастване от близо 5 милиарда лева.

Не мисля, че би трябвало един здрав, разумен бюджет да разчита на подобни неща, поради което смятам, че разходната част е невероятно раздута. На какво основание се вдигат разходите със 17,5 милиарда - не мога да разбера. Виждам къде смятат да ги вдигат, но не виждам основанията за толкова огромно увеличение. Когато има проблем с финансирането на разходи, трябва да се режат разходи. Според мен, например, би трябвало веднага да бъдат прекратени всякакви субсидии и да престане тази глезотия със субсидиите за някои от най-големите богаташи в България, на които се субсидира електричеството. Виждам много резерви, не смятам, че това е разумен бюджет.

Казвате много резерви, освен тази разходна част, която е доста надута, какви други резерви имате?

Не виждам причини да се залагат повече приходи. Така или иначе бюджетът за 2024 година за пръв път от много време насам - и това беше подчертано от предложилите го и приелите го политически сили - беше планиран не безкрайно консервативно, т.е. така, че да бъде сигурно, че приходната част ще бъде преизпълнена, беше планиран реалистично, което означава, че приходната страна е напрегната и може да не се изпълни. 

Както виждаме, очакването на Министерството на финансите е приходната част да не се изпълни изцяло. Основната причина е неидването на транша по ПВУ, но и други причини като корпоративния данък за по-малко, отколкото е заложеното. 

Беше ясно обявено, че бюджетът е напрегнат, може да има и неизпълнение на приходната част. Но това един напрегнато планиран бюджет да скочи с 20 милиарда, това вече не е просто напрягане, това са розови сънища.

Споменавайки данъците - в този проект вдигането на прага по ДДС отпада. Как коментирате? 

Аз съм противник на тази идея. Вдигането на прага по ДДС беше истински сериозно облекчение за по-малките предприятия в България, по-малките предприемачи, което те съвсем ясно почувстваха и разчитаха на това, че заложеното ще се изпълнява отново. Начинът, по който аз чета бюджета, е следният - по някаква причина са решили да направят някакви огромни разходи, умопомрачителни разходи и се чудят откъде да изсмучат отвсякъде сок от лимона, да изтупат чувала, за да може все пак да бъдат финансирани на 3%. 

Спомняме си преди година и половина, че тогава служебната финансова министърка госпожа Велкова, беше казала, че или трябва да се вдигнат данъците, или ще има 11,4 млрд. лв дефицит. Сега просто не казват, че ще има голям дефицит в бюджета, защото не могат да си овладеят разходите, а казват, че ще дойдат едни пари, които аз не ги виждам как ще дойдат.

Ще се приеме ли този бюджет според Вас?

Аз лично много съмнявам, че в този му вид този бюджет ще бъде приет. Не виждам политическа сила, която да подкрепи това, което се предлага. Надявам се да не бъда лош пророк.

Говорейки за дефицит, ще надскочи ли 3%?

За 2025 година на касова основа заложеното е 3,3%. Това, с тези числа, които виждаме в момента, би трябвало да бъде сериозен повод за притеснения. Но ако въпросът е до спазване на европейски правила, там се изчислява на така наречената начислена основа, което е доста по-различно. Последните години начислената основа винаги идва значително отдолу на касовата. Примерно, за 2023 година касовата беше точно 3%, а пък начислената беше 2%.

Кога според Вас е първият възможен момент за въвеждане на еврото в България? 

Няма как да стане през 2025 година, няма как да стане през лятото. За да въведем еврото през лятото на 2025 година, решението трябва да дойде буквално сега. Така че засега остава сценарият за 1 януари 2026 година. Това решение трябва да бъде захранено от конвергентни доклади, които България казва, че ще поиска в момента, в който изпълни без съмнение критериите - тоест ще изпълни инфлационния критерий, който е последното останало неизпълнено изискване за членство. 

Европейската комисия отдавна е поела ангажимент да изготви такъв доклад за България бързо, Европейската централна банка също. В случая ситуацията е такава, че по-меродавният доклад е този на Европейската комисия, защото тя е институцията, която дава препоръка на Европейския съвет какво да реши по въпроса. Европейската централна банка не дава такава препоръка. Изобщо Европейската централна банка служи само за информация.

Това е важно, защото юни месец - за пръв път в историята, имаше различна оценка на Европейска комисия и на Европейска централна банка за това каква е числовата стойност на инфлационния критерий. Това се случи за пръв път изобщо в историята от над 20 конвергентни доклада, писани досега. Затова подчертавам, че меродавно е мнението на Европейска комисия - тя е институцията, която дава препоръката, не Европейската централна банка. 

Когато излезе този доклад, към момента на неговото писане ще се преценяват и останалите критерии, което включва критерия за бюджетен баланс, където са тези 3% на начислена база, като се взимат последните налични годишни данни - за календарни години. Към момента на писането на този доклад, ако той се пише през февруари-март 2025 година, последните налични годишни календарни данни ще бъдат за 2023 година.

Има едно нещо, засукано казано в европейското законодателство, че трябва да има тренд към изпълнение, т.е. да има устойчивост на изпълнението на критериите. Ако някой реши да направи проблем, че да, България 2023 г. изпълнява, но 2024 г. се влошава, а 2025 г. се очаква да е още по-зле, тоест - трендът не е положителен, то това ще е решение да не бъдем приети в еврозоната не толкова заради сериозен аргумент, колкото ще покаже нежелание да се приеме България. Ако има такова нежелание, както добре знаем от Шенген, каквото и да направим, нищо няма да се промени. Може да изпълняваме всичко, може всички да се казват, че всичко изпълняваме, няма никакво значение. Ако не желаят да ни приема, няма да ни приемат. 

Да не говорим, че формалното изискване по европейското законодателство за изпълнение на критерия за бюджетен дефицит до 3%, всъщност не е за бюджетен дефицит до 3%. Критерият е страната-членка на Европейски съюз да няма отворена процедура по свръхдефицит. Тоест не само трябва да се установи, че в България има над 3%, а и да е започнала процедура, а трябва да мине време между установяване и старт на процедурата. Ако си представим някакъв черен сценарий, който описвам чисто теоретично, и за 2024 г. се окаже, че на начислена база сме на 3,2-3,3% дефицит, а това ще се ознае, когато излязат числата за начислена база, те излизат 3-4 месеца след края на съответния период, тоест март-април, след което трябва тези числа да захранят решение на Европейска комисия да отвори за България процедура по свръхдефицит. Чак тогава България вече няма да е в изпълнение на критерия, не преди това. Така че дори 2024 г. да има повече от 3% дефицит, което аз абсолютно не очаквам - Министерството на финансите е казало, че се върви към изпълнение за 2024 г. на този критерий, ще е нужна поне половин година, за да изпадне България в неизпълнение на този критерий, при този невероятен и хипотетичен сценарий. 

Остава единствено да ни спрат, като се каже, че тенденцията е към по-лоши дефицити в бъдещите години. Всъщност тенденцията няма да е такава дори в тази тригодишна прогноза към края на трите години. Да, 2026 г. изглежда зле, но бюджетното салдо за 2027 и 2028 г. на касова основа е абсолютно в критерия. В средносрочната прогноза за 2024 г. се очаква минус 3,3% при програма на 3%. Не знам защо има такова песимистично очакване, но финансовият министър може да иска да посплаши малко нещата. За 2025 г. се очаква 3% дефицит, но казахме, че това е въз основа на едни розови сънища за приходната част с изключително надути пера по разходната. За 2026 г. може да се очаква минус 3,6%, но за 2027 и 2028 г., дори в тази рамка, е минус 2,1%-2,4%. Тоест никой не може да каже, че дори в средносрочен план има някаква тенденция към устойчиво неизпълнение на бюджетния баланс, на критерия за него. Но ако някой реши да се заяжда по тая линия, може.

Интервю на Илияна Маринкова