Георги Първанов: Има крещящо недоверие у хората към политиците и политиката

Президентът Георги Първанов гостува на Цветанка Ризова в предаването й "На четири очи" по Нова телевизия в неделя вечер. Не успяхме тогава да качим въпросите на журналистката  и отговорите на президента. Аудиторията на телевизията и предаването е голяма, но верни на своите читатели им предоставяме възможността да прочетат за какво става дума - защото може да са пътували, да са били с приятели или да са бързали за театър и да са пропуснали събитието.

Водещ: Здравейте. Вие гледате предаването "На четири очи". Гостът ни днес е президентът на Републиката Георги Първанов. Здравейте, господин Първанов.
Георги Първанов: Добър вечер.
Водещ: Веднага искам да ви попитам кой е акцентът, който вие сам си поставяте по време на втория си мандат? Знаете защо ви питам. Защото има много мнения, че сте преформулирали целите си, че сте различен сега.
Георги Първанов: Акцентите и приоритетите са неизменни още от първия мандат. Разбира се, това е тема за цяло програмно слово. Ще си го спестя. Ще напомня само три пункта. Първият кръг въпроси са свързани с конституционните правомощия на президента. Президентът, държавният глава олицетворява външната политика - България в международните отношения. Аз твърдя, че за тези шест години България беше последователна в своята европейска политика. България днес стои много стабилно, авторитетно на европейската сцена. България се утвърди като регионален лидер в много отношения. И най-сетне България се отвори към нови страни, към традиционни партньори. България започна да прави икономизирана външна политика, ангажимент, който бях поел преди много време. България започна да прави външна политика, която решава проблеми. Вторият кръг въпроси, на които искам да акцентирам, са вътрешни. Те са свързани с ангажимента ми за политическата стабилност, за управление чрез максимално съгласие. Аз твърдя, че за тези шест години каквото и да е ставало, все пак България остава образец на стабилност, не само по отношение на региона, но и в един много по-широк кръг регионални мащаби. И трето, има редица специфични ангажименти, които аз не искам да изброявам, но ще отбележа един, който е общ за мнозина, за много от партиите, за много от институциите. Става дума за амбицията ни да бъдем енергиен център на Балканите. Аз твърдя, че сме на път да го постигнем, не без участието и на президентската институция.
Водещ: Ще ви попитам за това. Със сигурност очаквайте такъв въпрос, но аз искам да започна обаче с този въпрос, който лично мен, предполагам мнозина българи най-много ги е засегнал напоследък - тези драми, които се случват с изоставените деца на България. Само ден, след като вие в Русе направихте една дискусия, аз четох подробности за нея и направихте изказвания, какво се случи? Един педофил, психопат или не знам какъв, уби едно детенце, рани две. Деца ядоха отрова за мишки, за една ръчичка от кукла, за една частица от кукла, на детенцето беше затисната главата му в контейнер за смет. И аз сега се чудя дали е сгрешен въобще моделът, по който отглеждаме тези деца, дали е неангажираност на държавата това, което ни се случва? И не на последно място искам да ви попитам след всичко това, още ли мислите, че филмът за Могилино е антибългарска кампания?
Георги Първанов: Започвам отзад напред. Аз твърдя, че този филм, който съдържа много истини - истини, които ние самите сме казали нееднократно, не е направен с добро чувство към България. Той е част действително от кампания, от серия от публикации, които акцентират на негативното в образа на България. Но толкова по този въпрос. Вижте аз от шест години се занимавам с тази тема. Шест години обръщам вниманието на обществото върху проблемите на домовете за сираци, деца, изоставени от своите родители. Но обикновено около 24 май, когато правим тези балове на сираците, в медиите излизат снимки на президента как танцува с някои от сирачетата. Много пъти ние сме констатирали проблемите и сме предлагали решения. Аз ще предложа пет решения на вашето внимание, които смятам в близко време да дискутираме отново, така, както се договорихме в Русе. Първият голям проблем е проблемът за отговорното родителство. 98% от тези деца не са сираци. Те са изоставени от своите родители.
Водещ: Тук съм абсолютно съгласна с вас. Чудех се защо никой не говори за това.
Георги Първанов: Вторият проблем е свързан с превенцията. С необходимостта от ранна диагностика. Аз знам, че и във вашето студио, и във вашата телевизия е дискутиран този въпрос. Защото, съгласете се, една кандидат-майка на 14 години, е рискова. Рискови са много от социалните групи. Аз предлагам, ние ще го направим по линия на "Българската Коледа", да наберем средства за необходимите апарати за ранна диагностика, да направим заедно с вас, с всички медии, които проявят интерес една мощна информационна кампания, за да може информацията да стигне до всяка една кандидат-майка, за да ползва тя правото си на безплатен, предлагам това да бъде действително безплатен преглед. Третото, което предлагам, е в един ускорен порядък да бъдат закрити част от домовете. Има готовност това да стане със седем дома, в това число и Могилино. А в същото време искам да предупредя, че има срокове, които не могат да се прескочат. Нещата трябва да станат поетапно, защото има опасност да отидем в другата крайност. Другите домове трябва да бъдат преструктурирани, за да може да създадем на децата условия максимално близки до семейната среда. И най-сетне, но особено важно по значение - серия от законодателни промени. На първо място, промени в семейния кодекс. За да улесним процесът на осиновяването, в това число и за външни на страната ни фактори, кандидат-родители.
Водещ: Чужденци, направо да си ги кажем.
Георги Първанов: Чужденци, защото има много такива, които проявяват интерес.
Водещ: Те вземат точно увредени дечица, които у нас трудно намират родители.
Георги Първанов: Разбира се, веднага искам да кажа, че тук трябва да има много строг контрол, защото има сигнали, има случаи на злоупотреби. Не искам да коментирам тази тема. Тя е добре позната. Така че и в това отношение аз смятам, че има много какво да се направи. И може би не на последно място - това е от морално-психологически характер. Има много какво да се направи за културата на отношението ни към този тип деца. Вие споменахте моделът. Този модел е наследен отпреди повече от 20 години. Държавата се опита да скрие тези деца, защото може би тогава управляващите и хората, обществото се е срамувало от тях. Първата стъпка, първата морална стъпка, която трябва да направим, е да можем да погледнем тези деца в очите, да ги погалим, да ги разберем.
Водещ: Това са добри инициативи, които казвате, господин президент. И аз мисля, че няма пречка да се свършат. Дано се случи, защото наистина човек се чувства много подтиснат в тази атмосфера, в която живяхме в последната седмица. Имам чувството, че нарочно и накуп ни се случиха тия неща, за да ни стресне, да осъзнаем какво се случва с децата на България.
Георги Първанов: Вие сте права, но това, което става в домовете за деца с такъв характер, е част от онова, което се случва в обществото. Детското насилие всъщност е продължение на насилието, което е ежедневно, политическото насилие, насилието от криминален характер, на което сме свидетели и което пълни новините.
Водещ: Така. Малко ще сменя темата рязко, но пък ми се струва, че е много важно. Искам да ви попитам, тъй като преди време в първия мандат особено така говорихме много, че вие сте социален президент и държите на това, и затова искам да ви попитам как оценявате действията на правителството сега, защото в някаква степен вие сте ангажиран с това правителство? Смятахте, че то е безалтернативно, доколкото си спомням. Затова да ви попитам, смятате ли, че има отношение към социалните теми това правителство? Според мнозина плоският данък и инфлацията са изяли доходите на мнозина, има рязко обедняване. Колегите от "Ред, законност и справедливост" вчера, така явно са смятали, че тези неща ще ми убягнат от вниманието, но въпреки всичко нека да им цитираме въпроса. Казват, че ние сме последни по доходи в Европа. Та, как оценявате социалната политика на това правителство?
Георги Първанов: Вижте, аз първо държа на ангажимента си за една по-активна роля на социален коректив на правителството. Мога да ви посоча поне 10-12 закона от социален характер, които аз съм върнал и при предишното и при сегашното правителство, да не говорим за споменатата тема за сираците, за хората с увреждания, но това са си моите ангажименти, макар и извън конституционните ми правомощия.
Водещ: Точно това е. Затова ви питам как оценявате действията на кабинета.
Георги Първанов: Вижте, проблемът, все пак да изясня, проблемът е в това, че президентът не разпределя парите, той не дава заплатите и пенсиите, както някой се опитва да внуши. Правителството направи много в икономически план. Никой не е направил толкова за бизнеса, колкото е направило това правителство. Такива закони, данъчни и други, поощряващи инвестициите, каквито имаме сега, не знам да има някъде в Европа или може би има единични случаи. И все пак струва ми се, че правителството остава длъжник в социалната сфера. Аз лично смятам, това е мнението на моите експерти, аз не съм специалист, че по отношение на плоския данък можеше да има допълнително буфери. Да, за пенсионерите беше направено не малко. Но защо се направи под натиск? Защо не се направи в началото на годината, а се направи на няколко стъпки, буквално на самия финал, както и вие казахте тогава, когато инфлацията вече успя да изяде, образно казано...
Водещ: Доходите.
Георги Първанов: Голяма част от доходите. Така че аз очаквам сега и в изпълнение на актуализираната програма на правителството, това да бъде акцентът в следващата година.
Водещ: А не знам, сигурно със сигурност сте проследили, но само за първите два месеца от тази година инфлацията е достигнала половината от размера, който е заложен за цялата година. Даже четох днес буквално в агенциите статии, че заради тази ужасяваща инфлация ние все повече се отдалечаваме от еврозоната и няма да влезе скоро еврото като парична единица у нас. Притесняват ли ви тези факти? Ето, ако за миналата година, да речем, нещо се е случило и инфлацията е огромна, само за два месеца имаме инфлация, която трябваше да е юли месец.
Георги Първанов: Да, има го разбира се, има го и натискът за непрекъснато повишаване на заплатите. Тези неща са взаимно свързани.
Водещ: Ама те не се повишават много.
Георги Първанов: На част от секторите бяха повишени радикално. Може би по-нататък ще коментираме социалните протести и резултатите от тях, но част от тези протести доведоха до реални резултати, но не символично, както казваше един друг политик, повишаване на доходите, но става дума за отделни сектори. Все още има асоциални групи, които са на ръба.
Водещ: Вероятно знаете, че аз имам особено отношение към здравеопазването и образованието, защото смятам, че това са най-важните сектори, при които едно правителство си проличава дали е на мястото си, ако успее да направи реформи и да подобри тези сектори. И затова искам да ви попитам смятате ли, че достатъчно се прави по тези две теми? В тези два сектора достатъчна ли е реформата, достатъчна ли е ангажираността на кабинета?
Георги Първанов: Прави се не малко, но се прави на парче. Все още не е ясна достатъчно стратегията на реформата и в едната, и в другата сфера. Ето, по повод на учителската стачка аз се досещам, че имаше като резултат не само повишаване на доходите, но имаше и сериозни ангажименти по реформата, по делегираните бюджети, по самата система на образование, но виждам забавяне на темповете в реализацията на тези поети ангажименти. По същия начин и в здравеопазването, където наследеният модел на здравната реформа е доста увреден и въпреки някои откъслечни, признавам смели действия на министерството, все още резултатите не са такива, каквито хората ги очакват.
Водещ: Сега вие може би няма да се съгласите, но аз имам едно много радикално мнение, че това, което наблюдаваме напоследък да хващат някакви лекари с по 50 - 60 лева в джоба, да ги водят с белезници, няма никакво значение, разбира се, че всичко е корупция, но това отвлича вниманието от истинските проблеми. Когато един лекар взема 700 лева, няма как да се разминем с корупцията и всички го знаем това нещо, а не искаме като че ли да създадем образът на лекаря престъпник, на учителя престъпник, но вие ще кажете дали сте съгласни. Аз ви предлагам сега обаче да видите въпроси. Аз ще ви призная какъв тип въпроси съм търсила на граждани. Търсила съм въпроси на определени прослойки и редакторите на предаването успяха да открият. Нека видим сега един учителски въпрос.
Репортер: Катя Кънчева, историк. Възраждането е любимият й период от българската история, Богдан Филов - любимият й политик с някои забележки, както сама уточнява. Катя Кънчева е преподавател в Софийската математическа гимназия.
Катя Кънчева: След като приключи вашият мандат и вие вероятно ще се ориентирате към любимата си история. Ще се заемете ли да анализирате като държавник и историк учителската стачка от месец септември - октомври миналата година, като използвате категориите, с които работи историята - условия, причини, повод, ход на действието, резултати и последици?
Водещ: Колежка.
Георги Първанов: Кога трябва да отговарям?
Водещ: Веднага отговаряйте.
Георги Първанов: Това е интересен въпрос на колегата Кънчева. Разбира се, вероятно няма да изследвам задълбочено този въпрос, но някъде в мемоарите си бих отделил достатъчно място и на тази, и на предишната учителска стачка, ако трябва да бъда лаконичен. Причините са във високомерието на определени среди от правителството, което не успя да хване реалните искания на учителите, а те бяха свързани с необходимостта от повишаване на доходите, отложи решаването на този въпрос и доведе до старта на една много мощна протестна кампания. Дали е имало друг повод извън пренебрежението на правителството, други причини аз не мога да преценявам, въпреки че някои изразяват съмнение защо точно на втория тур приключи стачката, на втория тур от местните избори. Що се отнася до хода, там имам много интересни впечатления. Първо, оказа се, че само социална тема и то остра, болезнена социална тема може да изкара хората на улицата. За сравнение - семплият митинг на опозицията около вота на недоверие. Голяма беше разликата. Може би петорна или многократно по-голяма.
Водещ: И колко интелигентна аудитория бяха тези учители навън.
Георги Първанов: И интелигентен протест без съмнение. Но второто, което мен ме разтревожи, тъй като участвах, както знаете, като посредник на един етап в преговорите.
Водещ: Помня, да.
Георги Първанов: За първи път, аз участвам 15 години в различни, много тежки преговори, за първи път се сблъсквам със случай, в който преговарящите групи нямат готовност да търсят компромис, нямат готовност за насрещно движение. Имаше един - два случая, в които можех на много по-ранен етап да си стиснат ръцете, но се оказа, че нито правителствените представители, нито тези на синдикатите имат мандат за това. И накрая за резултатите, ако правилно съм запомнил въпроса.
Водещ: Много правилно, точно така. И мисля, че това е най-важната част.
Георги Първанов: Аз вече казах, добре е, че има едно увеличение на доходите на учителите, макар и очевидно недостатъчно, но все пак като тенденция позитивно, не е добре това, че заложените параметри на реформата не се реализират с темповете, с които очакваме.
Водещ: Мислите ли? И аз това се чудя, защото казват, че има някаква реформа, но... дано. Дано нещо стане. Сега обаче, още един въпрос. Един лекар иска да попита президента Първанов нещо.
Репортер: Доктор Александър Заимов, уролог от Александровска болница твърди, че големият проблем на здравеопазването у нас е, че лекарската професия е свободна професия, но никой не създава условие за това лекарите да работят като свободни хора.
Александър Заимов: Уважаеми, господин президент, здравето на нацията е не медицински, а социален проблем. Какво е състоянието на здравеопазването, вие самият нееднократно сте отбелязвали в свои изказвания. Би трябвало с този проблем да се заемат политиците, а не лекарите. Една четвърт от населението на България не е здравноосигурено. Всеки от тези хора дължи над 1 000 лева. Това ги спира да започнат да се осигуряват и лишава системата от сериозни средства. Единствено във вашите правомощия като държавен глава е да опростите дълговете на тези хора и да им дадете възможност да започнат да се осигуряват, което ще облекчи значително финансирането на системата. Същият проблем имат и българите, работещи в чужбина. Те коректно заплащат здравните си вноски там, където работят, същевременно обаче тук на тях им се трупат задължения. Бихте могли да решите и техният проблем. Ще се ангажирате ли с това?
Георги Първанов: Много сериозен въпрос поставя доктор Заимов. Впрочем нескромно ще припомня, че бях може би първият от държавниците, който 2003 година сигнализира за тежестта и остротата на този проблем, и в резултат на моята инициатива, не само разбира се на моето настояване, беше приет един закон, който е стъпка напред. Не е точен обаче д-р Заимов в някои от вижданията и предложенията си. Президентът не може анблок да опрости на няколко стотин хиляди души осигуровките, задълженията по-скоро. Президентът опрощава индивидуално дълга, при това при доказана невъзможност да бъде изплатен този дълг. Ако има пенсионер, ако има някой много социално слаб, опрощаването анблок може да стане със закон.
Водещ: Тоест в изпълнителната власт е топката, така ли да разбирам?
Георги Първанов: Или в законодателната, в доброто взаимодействие между тях. Но позволете ми да изразя известен скептицизъм в необходимостта от подобни действия. Нищо не ни гарантира, г-жо Ризова, че като опростим сега, като изчистим терена, на другия ден тези хора ще плащат своите осигуровки. И освен това...
Водещ: Има логика, да.
Георги Първанов: Много резонен въпрос, още един. Какво става с коректните платци? Ние какъв пример даваме за държавност? И мисля, че това би било един доста рискован ход от гледна точка на перспективата. Иначе съм напълно съгласен, че той много тежи на здравеопазването, на системата.
Водещ: А бихте ли участвали в някаква инициатива, която да реши този проблем, защото на мен ми се струва важен. Би трябвало да влязат свежи пари, ако хората започнат да си плащат осигуровките в тази и без това много недофинансирана сфера?
Георги Първанов: Аз вече казах, готов съм да обсъждам, участвам и със своите експерти и след това, разбира се, по силата на моите правомощия при окончателното решение на един закон, който да търси разумното, работещото решение, но не инстинктивното, емоционалното решение на въпроса.
Водещ: Сега, аз пак сменям темата, но имам много въпроси към вас и непременно ми се иска до края на предаването да мога да ви задам всичките. Вие много акцентирате на темата - промени в изборното законодателство, във вашето изявление, което направихте преди няколко месеца. Сега, защо смятате, че трябва да се промени изборното законодателство? Защото народът не изпитва доверие в политическата класа ли, например? Защото виждаме как се озоваваме безпомощни, когато има пожари, когато има наводнения, когато нещо се случва, когато сняг вали, нещо нормално за територията на България, ние пак сме безпомощни, ние пак изпадаме в паника. Та затова си мисля, всъщност де да знам, това е мое мнение, може би вие имате друг мотив за промяна в изборното законодателство, но...
Георги Първанов: Не, сходен е мотивът. Аз не крия. Има едно видимо, крещящо недоверие у хората към политиците и към политиката. Към политиката, която би трябвало да е средство за решаване на техните проблеми, а в техните очи политиката просто е едно средство за скандал между политиците, за решаване на вътрешнопартийни, междуличностни и лични проблеми. Необходими са, две неща. Едното е промяна в начина на избирането и второто - извеждането на преден план на личности, на нови хора, на хора некомпрометирани, неангажирани с подобни скандали, които биха могли да изчистят лицето на политиката. Затова аз предлагам вкарването на мажоритарен елемент, т.е. смесена система. Аз не искам тотално мажоритарна система, защото знам, че тогава ще тръгнат бизнесмените да си пазаруват кандидат-депутати. Искам да има обаче възможност избирателят да направи своя избор между силни, атрактивни, работещи личности, между добри управленци, такива, които могат да защитят неговия интерес. Разбира се, имам и други предложения в целия комплекс от възможни реформи. Например, идеята за отиването към пряката демокрация, идеята за референдума. Не може да сме единствената страна в Европа, от Европейския съюз, която не е провела свой референдум. Аз не искам това да се прави самоцелно по повод и без повод, но има теми, по които това може да стане. Ние пропуснахме възможността да направим референдум по членството в Европейския съюз, това, което аз предлагах. Но сега бихме могли да направим такъв референдум и аз държа на предложението си. Ще го предложа на вниманието на избирателите, ако политиците, ако парламентарните партии не се разберат помежду си, не постигнат консенсус или във всеки случай решение с голямо мнозинство за промяна в избирателната система.
Водещ: Колко време ще ги чакате и ще ни поставите на вниманието този въпрос?
Георги Първанов: Аз мисля, че не само аз, и избирателите би трябвало да поставят едни примерни срокове.
Водещ: Ето, аз като избирател ви питам.
Георги Първанов: Според мен до края на този сезон парламентарните партии трябва да се договорят по принципите.
Водещ: До лятната ваканция?
Георги Първанов: До лятната ваканция. И в началото на следващия сезон, в началото на септември, октомври най-късно да бъде приет и самият избирателен закон, за да може 7-8 месеца, близо година преди изборите за разлика от друг път и избирателите, и партиите да знаят правилата, по които участват в тези избори.
Водещ: Все си мисля, че ще стане в последния момент, както винаги ни се е случвало и мисля, че всички, които са ни управлявали досега, са били заинтересовани от това за съжаление, но както и да е.
Георги Първанов: Мога да ви коригирам.
Водещ: Да.
Георги Първанов: На президентските избори не беше така. Имаше поне няколко месеца възможност да оперират с новия закон с промените в закона на кандидатите, така че не бяха поставени, както се казва 12 без 5 пред свършен факт.
Водещ: Аз говоря за парламентарните избори. Президентските са според мен все пак малко по-различни и като цели и като начин на направа. Но сега се сетих, вие като поставихте тази тема, като че ли се създаде една работна група. Аз знам, че се срещате от време на време. От време на време излиза някаква информация за това, че ще се променя изборното законодателство. Знам, че участват в нея различни депутати от различни парламентарни групи и понякога има някаква информация. Обаче ми се струва, че няма групи, които да работят на тема референдуми и промяна на президентските правомощия. Вие нещо да сте чули?
Георги Първанов: Първо, по отношение на работните групи, те наистина са немалко. Има консолидация около определени принципи, но ако трябва да бъда откровен, аз по-скоро очаквам една козметика на статуквото. Тоест може да ни се предложи примерно вътрешно пренареждане в партийните листи, нещо, което вече е ставало, което не е новина. На евроизборите беше така, но нямаше особен ефект. Що се отнася до референдума, има подготвен законопроект, който, така, на първо четене не е лош. Разбира се там я няма отразена моята идея и по принцип президентските правомощия не се коментират на този етап, аз не съм и настоятелен. Аз ще поставя този въпрос настойчиво в края на мандата си, за да избегна всякакви съмнения, че искам повече президентски пълномощия по отношение на ветото, на референдум или нещо друго заради себе си. Аз го иска, за да има по-добър баланс между институциите, по-работещ баланс.
Водещ: Като заговорихме за образа на политика, сега си мисля, че е редно да помоля редакторите да пуснат един въпрос на един млад човек към президента. Нека да чуем и да видите защо точно сега.
Репортер: Тя има добро образование и владее пет езика. Днес съвместява отглеждането на сина си със съдружие в консултантска фирма.
Гражданин: Здравейте, г-н президент. Радвам се, че имам възможност да ви задам въпрос по тема, която лично мен ме засяга. Той е свързан с образите на политиците и на политиките, образите в обществото, които те представляват. Живяла съм няколко години в Копенхаген. Много често около 8.30, когато слизах долу пред вратата, засичах министър-председателя на Дания по това време социалист, който живееше през два входа на нашата улица. Казвахме си "Хай", аз се качвах на моя велосипед и тръгвах за интеграционния курс по датски език за чужденци. Той пък се качваше на неговия велосипед и отиваше на работа в Министерски съвет. Въпросът, който имам към вас е има ли място образът на политик, на висш политик на колело в България и какво е посланието на подобен образ според вас?.
Георги Първанов: Наистина хубав въпрос. Замислям се, ако трябва...
Водещ: Дали бихте се качили на колело ли?
Георги Първанов: Да тръгна, аз се качвам, карам велосипед, но да се замислим, ако се кача на колело, къде е тази велосипедна пътека в София, по която ще трябва да стигна от "Бояна" до центъра. Впрочем ние отказахме "Мизия" и не виждам особено подобрение на движението, на трафика. Но това е едната страна на въпроса.
Водещ: А не ползвате, това е едната страна.
Георги Първанов: Не е в това смисълът на въпроса.
Водещ: Със сигурност, да.
Георги Първанов: Аз, сигурно знаете, често посещавам кварталния магазин, пазара, "Славейков", книжния базар и други книжарници. Т.е. стремя се да запазя онзи начин на живот, който съм имал преди шест години, и мисля, че действително това послание е много важно. Н е само в Дания, в цяла Европа, в модерния свят е така. Политикът трябва да запази човешкия си образ, защото една от причините за дискредитирането на българската политика е това откъсване, това високомерие, но хората ще преценят.
Водещ: И особено ако познаваш този политик и си го виждал на колело преди да стане политик, изведнъж го видиш затворен на "Мерцедес", отчуждават се хората. Много бързо се преобразяваме българите. Имаме тази склонност. Аз не обобщавам само за политиците.
Георги Първанов: Да, но ако трябва да разширим темата, много по-тежко впечатление прави това, че освен политиците този тип режим на движение ползват много хора, които го нямат по закон. Вие може да срещнете двойки и тройки, може да срещнете кортежи в София...
Водещ: Срещам, да.
Георги Първанов: На хора високо подстригани с дебелите вратове и аз самият многократно съм звънял, когато видя такова нещо, сигнализирам без да ми е работа. Това не е работа на президента, но ме дразни като гражданин.
Водещ: Не, ама това е нормална гражданска кола. Аз също бих звъннала, но не знам на кого. На 166 освен.
Георги Първанов: Аз има на кого да звънна, ще ви дам телефона допълнително.
Водещ: Вие имате на кого. Другия път като една будна гражданка звъня. Сега обаче пак сменям темата, но много е важно това, което искам да ви попитам. Темата е корупция, г-н президент. Искам да ви попитам как изглежда тази тема през вашите очи, защото само през последния месец три пъти от Брюксел ни спират парите по три важни проекта - ИСПА, ФАР и САПАРД. Тук мога да прибавя съмненията, които според мен изобщо не са изчезнали около магистрала "Тракия", защото сега научавам, че най-накрая пък може и държавата да си я строи. Тук мога да добавя и това, че има огромни съмнения за източването на "Кремиковци". Мисля, че и министърът го каза, казват го и синдикатите, казват го и други наблюдатели. Сещам се също и за Пътния фонд това, което се случи, далавера ли е, конфликт на интереси ли е? Но, сега, аз не искам да ви повлияя, но бях длъжна да кажа това, което на пръв поглед на мен ми се набива на очи. Вие може би имате поглед и върху други такива тревожни неща?
Георги Първанов: Първо, аз бих казал, че не във всички случаи спирането на част от средствата от европейските фондове трябва да се обясни с подобни подозрения. Има понякога чисто рутинни неща, има нарушена комуникация между българските институции и европейските, между самите български институции. Има вътре в бележките, които са направени от Европейската комисия, впрочем коректни бележки, има някои дребни неща, които могат да се решат с едно вдигане на телефона и изясняване на случая. Има разбира се и по тежки съмнения и затова аз подкрепям напълно амбицията на министър-председателя да се намери бързо решение, решение към по-голям контрол. Очевидно имаме занижен контрол. И контрол при това съвместно с нашите европейски партньори. Пълна прозрачност. В това число и на Интернет всичко да се качи относно конкурсите, относно търговете, всичко онова, което съпътства изразходването на европейските средства, защото, казвал съм го и друг път и пред вас ще повторя, ние сме длъжни да дадем точен отчет до последното евро на европейските ни партньори за това как се изразходват средствата на европейските данъкоплатци.
Водещ: Това е със сигурност, но на мен лично ми направи впечатление как реагира БСП, когато последния път ни спряха парите по САПАРД. Събраха се на "Позитано" и казаха няма виновни министри, проблемите са заложени в предишни мандати. Сега, понеже предишният мандат е на коалиционен партньор, на г-н Сакскобургготски, което е едната страна, другото е да търсим при Жан Виденов и при Иван Костов заложените проблеми за спрените днес пари. Сега това не е ли бягане от отговорности?
Георги Първанов: Понеже вашият въпрос беше свързан с корупцията, разбира се, тя има своите дълбоки корени от началото на прехода.
Водещ: И отпреди това даже.
Георги Първанов: Тези дни буквално дойде информацията за това, че ГАТТ заяви, предявява претенции за блокиране, запориране на българско имущество във връзка с прословутата сделка за авиокомпания "Балкан". Знаем по кое време стана това. Че тя беше продадена за два апартамента в София, така образно казано, т.е. аз не бих делил. Генезисът на корупцията за съжаление почва от рано, преминава през всички правителства и ние сме длъжни да разнищим проблемите и сегашните, разбира се, защото те са на сцената, от тях зависи как ще ни оценят в Европа, но не бива да забравяме и онова, което се е случило преди нас, защото вие споменахте "Кремиковци". Вие споменахте и другия случай.
Водещ: И за БТК мога да спомена. Сега, ако си споменаваме, така можем да си говорим. Просто е пълно с такива факти.
Георги Първанов: Аз не искам да правим показни акции. Не искам да го правим само за да се харесаме на Брюксел. Ние дължим този отговор за корупцията, за ограничаването й, за това да я преборим трайно, го дължим на своите граждани, на избирателите и чак след това на европейците.
Водещ: А мислите ли, че съдебната система адекватно реагира на това, което се случва? Аз сега искам, днес излезе информация между другото, а социалдемократите на г-н Камов не знам откъде им е информацията, защото е с цифри, но така или иначе звучи тревожно, казват - разкриваемостта на корупционните престъпления в България клони към нула. Това са данни, с които разполагат социалдемократите. Всяка година у нас се извършват над 1 милион и 300 престъпления, като осъдените са едва 198 през 2006 година. Загубите на страната ни от тези практики са 2 милиарда годишно.
Георги Първанов: Аз не знам какъв източник използват социалдемократите.
Водещ: Добре, приемете го като една метафора на въпроса мислите ли, че има справедливост? Тоест, че има корупция, има наказани. Мислите ли, че съдебната система работи добре?
Георги Първанов: Мисля, че съдебната система работи по-добре, отколкото във всеки един от предишните периоди. Нека да ви напомня, г-жо Ризова, че преди пет години беше невъзможно да се съберат на една маса, те не си контактуваха помежду си главният прокурор, представителите на съда, представителите на МВР. Аз бях първият, който ги събра ей така просто да обсъдят ситуацията и да се разберат по една обща методика на работата. Сега нещата са по-различи. Имаме действени глави на прокуратурата, на съда, имаме хора, които имат добър диалог помежду си, имаме ново законодателство, много важно, законодателството ни е почти изяло променено и мисля, че то е добра предпоставка, така че няма никакво оправдание да не си свършим работата. Вероятно данните не са толкова фрапиращи, но аз също съм неудовлетворен от темповете, с които борим корупцията.
Продължава разговорът ни с президента Георги Първанов. Оказа се, че "Кремиковци" го купуват всички на света и не знам кой ще го купи накрая, но това е друга тема. Кой ли не се появи. Сега обаче ви предлагам още един въпрос, въпрос на един дисидент, господин Първанов, чуйте.
Репортер: 5 929 - под този номер преминават 14 години от живота на Николай Галев. През 1973 година десетокласникът тогава заявява пред учители и пред ученици, че съветската армия не е освободител, а окупатор. Галев става враг на народа и е изпратен в политическия отряд на старозагорския затвор. Авторът на книгите "В името на човека" и "За благото на човека", в които разказва историята си, държи на патриотизма.
Николай Галев: Защо вие не отнехте чрез указ гражданството на Адем Кенан, който нарича българската нация - "нация от изроди". А се задоволихте само с предупреждение, сезиране на прокуратурата, която де факто го освободи и го превърна в герой, и излизайки от българския съд развява турско знаме. Това не е ли подготовка за нов сепаратизъм? Къде са секретните служби, които вие ръководите, господин президент?
Водещ: Отговорете.
Георги Първанов: Първо бих искал да кажа, че е спорно от гледна точка на Конституцията, дали може да се отнеме гражданството на български гражданин по рождение, против волята му. Но аз не искам да коментирам правната страна на въпроса.
Водещ: Аз мисля, че да. То няма и такъв смисъл особено, въпросът е емоционален според мен.
Георги Първанов: Аз съм благодарен на дисидента, че той обърна внимание на факта, че аз бях първият и може би досега единственият държавник, който сигнализира на прокуратурата за поведението на Адем Кенан, за антибългарските му изявления. Аз мисля, че при положение, че такъв сигнал идва от Президентството, от държавния глава, това е възможно най-категоричният знак за това, че държавата няма да позволи, няма да толерира по никакъв начин подобни сепаратистки действия.
Водещ: Добре. И сега пак сменям темата, защото искам да ви попитам за друг сюжет от вътрешната политика. Знаете, че митове и легенди се носят за вашите особени взаимоотношения с лидера на ГЕРБ и кмет на столицата Бойко Борисов. Мнозина подозират, че вие сте в една особена връзка и предвиждате един бъдещ общ политически проект, че всъщност вие играете в един отбор с бъдещи намерения. Така ли е, господин президент?
Георги Първанов: Това за отбора вероятно идва от една снимка, която върви във вестниците - от един благотворителен футболен мач, на който се поздравяваме след отбелязания гол. Там сме с националния екип, обаче. Когато става дума за национални проблеми и интереси, нормално е да сме в един отбор. Иначе ние сме в различни политически орбити. Нямаме и не бихме могли да имаме общ политически проект, но със сигурност мога да кажа това, което неведнъж и аз самият съм казвал, казвал го е и кметът Борисов, казвали са го и други представители на институциите. Добрите отношения между отделните институции между властите са една от основните предпоставки за стабилността на държавата. И аз ще поддържам добри отношения и с Борисов, и с всеки друг кмет, с премиера, който и да е той, с председателя на парламента, с всички партии. Така че няма нищо скрито покрито.
Водещ: Казвате категорично, че не предвиждате бъдещ общ политически проект?
Георги Първанов: Аз не мога да ви кажа в момента какъв мой проект бих имал след четири години. Единствената ми амбиция е да имам успешен втори мандат. Оттам нататък аз не кроя никакви политически проекти, още по-малко общи с когото и да било.
Водещ: Има още едни митове и легенди, които битуват за взаимоотношенията ви с премиера Станишев. Знам, че той беше ваш избор да ви наследи в БСП. Но също така казват, че в момента вие сте в остър конфликт, че не се разбирате особено, че дори самата партия БСП има две лобита - лобито, което поддържа премиера Станишев и лобито, което поддържа вас, ваши симпатизанти. Колко реален е този конфликт? Пък и мнозина казват междувременно, тук няма време да изчета всички писма, които сме получили, вие се досещате, много, във връзка с вашето участие, но те казват дори, че просто проблемът е много сериозен между вас и Станишев и сте на път, как да кажа, да се дистанцирате от БСП заради това.
Георги Първанов: Аз съм държавен глава на всички, надпартиен. Така отговарям на последната част от въпроса ви. Изненадан съм, че лобитата в БСП са само две. Аз твърдя, че има много повече идейни центрове за формирането на политиката и в това може би няма нищо лошо. Ако формирането и провеждането най-вече на политиката е единно, това не пречи да има различни мнения. Тази теза за нашите отношения с господин Станишев я слушам шест години, от буквално другия ден след избора. И както виждате нищо лошо не се е случило. Тук мога да ви кажа, че ние сме добри приятели далеч преди началото на този нов период от шест години и сега сме.
Водещ: Това е може би със сигурност, въпросът е дали сега сте?
Георги Първанов: И сега сме добри приятели и вярвам, че ще останем такива и за в бъдеще. Разбира се, отношенията ми към премиера Станишев, към изпълнителната власт, са принципни. Аз съм поел не само спрямо тази изпълнителна власт и към предишната ангажимента да споделям част от нелицеприятните, непопулярните мерки. И го правя. Аз защитавам понякога кауза и конкретни действия, които са определено непопулярни и които вредят на моя рейтинг, ако гледам рейтинга си. И ще го правя и за в бъдеще. И в същото време ще критикувам тогава, когато нещата се разминават с моите принципни виждания.
Водещ: Дори казват, че имате и лоби сред министрите, някои, които са ваши хора и които са ваши приятели, и други, които не са.
Георги Първанов: Трудно е да се досетя кои от министрите не са били в партийното ръководство, говоря за квотата на БСП, не са били в партийното ръководство по мое време.
Водещ: И аз за нея говоря.
Георги Първанов: Една огромна част от сегашните управляващи и в изпълнителната, и в парламентарната власт започнаха или развиха кариерата си по мое време. Но това не означава нищо.
Водещ: Добре.
Георги Първанов: Не съм си позволил нито за миг да злоупотребя с тази моя приятелска връзка, която съм имал и имам и досега.
Водещ: Аз мога да продължа с интригата, така да се каже, ако ви е интересно, ако не ви е интересно, мога и да сменя, но ето сега се сещам, че ДАНС бе, според мнозина наблюдатели ДАНС беше създадена, за да се отнеме част от властта на Румен Петков, за когото твърдят, че е вашият приятел в този кабинет, и г-н Станишев е искал да има един друг център на властта, свързан с вътрешната сигурност чрез създаването на ДАНС. Тази хипотеза, тази теория как ви се струва?
Георги Първанов: Вижте, пак още една дума за БСП. На последните президентски избори БСП ме подкрепи като цяло, като един човек. И отново казвам, че не бих си позволил и заради конституционните си правомощия и заради моралните ми виждания да заигравам с една или друга тенденция. Що се отнася до конкретния случай, нека да припомня, че сам премиерът Станишев предложи назначаването на шефа на ДАНС да стане и с мой указ, т.е. аз препотвърждавам онова, което той е предложил, т.е. поема се съвместно отговорността, което според мен е разумното и правилното решение. И впрочем доказва тезата, която преди малко развих тук пред вас.
Водещ: Като заговорихме за отношенията ви с г-н Борисов и г-н Станишев, се сетих, че след онази информация, която каза, че вие сте били на лов ден след трагедията с изгорелия влак, според г-н Борисов, г-н Станишев е пуснал тази информация, имаше и някакво такова изявление. Но всъщност моят въпрос е съжалявате ли, господин президент, че не останахте в София или не отидохте примерно там по време на тази трагедия и се създаде тази история с лова?
Георги Първанов: Вижте, аз първо информативно коментирах този въпрос и сега не искам да повтарям информацията. Ще ви припомня, че, когато станаха големите дунавски наводнения, аз за едно денонощие преминах цялото течение на реката, при това на много места с конкретни разпореждания за включване на военни части в спасяването на населението. Така беше и при Цар Калоян ситуацията, и при пожарите в Стара Загора, да не се връщаме по назад около случая Лим. И така ще бъде тогава, когато намесата на държавния глава е категорично необходима, особено при използването на военни части. За тези седем дни аз съм бил два или три часа извън столицата. Това време аз съм поддържал непрекъснато връзка с министър-председателя и с двамата министри, които имат отношение към случая - на МВР и на транспорта, т.е. бил съм в течение на всичко онова, което се предприема за спасяването на хората от пламналия влак. В случая става дума за черен пиар. Ако не е това, ще бъде нещо друго. Преди беше, ако си спомняте случая с офицера от НСО, месец и половина се коментираше темата, парламентарна комисия излезе със заключението, че няма нищо, не само президентът, никой в държавата не си е позволил да подслушва някого, но въпреки всичко вестниците се пълнеха с подобна информация и накрая опровержението беше с два реда. Така беше и с прословутия ми братовчед от НСС, за който говореше ген. Атанасов, комитета "Съзидание" и много други информации еднодневки. Но черният пиар е основен способ в България. Това е положението.
Водещ: Казахте информации еднодневки, казахте комитет "Съзидание". И точно сега искам да ви попитам: как се отнасяте към темата, че вие се опитвате да путинизирате България, правите опит за путинизация на българската политика, като всъщност сте тайният кукловод на всичко, което се случва у нас.
Георги Първанов: Все пак една дума по комитета "Съзидание".
Водещ: Добре.
Георги Първанов: Ако реша да направя партия, което клони към нулата, както вие казвате, във всеки случай няма да възложа този ангажимент, тази задача на Иван Гранитски, който иначе е един прекрасен издател - аз тази работа я разбирам много по-добре от него. Така че в случая действително ставаше дума за една измислена история. Гледам с насмешка на идеята, на внушението за путинизацията, даже бях казал някъде, че всъщност ако има путинизация, тя е сред българската опозиция, защото те лягат и стават с името на Путин, с внушението, че нещо подобно става в България. Първо, Русия е президентска република, там президентът и без това разполага с цялата власт. Второ, основният аргумент на моите опоненти е, че има много мои хора, така да се каже, мои бивши сътрудници, съветници в различни структури на властта.
Водещ: Много възлови обаче, господин президент, главният прокурор.
Георги Първанов: Аз да ви попитам - кой, кой, кой избира главния прокурор и шефа на ВКС? ВСС - Висшият съдебен съвет.
Водещ: Но това е... Но той беше ваш съветник.
Георги Първанов: Във Висшия съдебен съвет по волята и на предишното, и на сегашното мнозинство няма нито един представител на президента - и слава Богу. Така че кажете ми какви са лостовете, чрез които аз бих могъл да повлия на един подобен избор? Истината е, че просто става дума за качествени хора - и за Борис Велчев, и за Лазар Груев...
Водещ: Тук не коментирам наистина качествата, но е факт, че ваши съветници са на възлови места в българската политика и вие не го отричате.
Георги Първанов: Аз намирам това като комплимент за моята кадрова политика, извинявайте за нескромността.
Водещ: Добре де, но понеже говорим за Комитет "Съзидание" и за нашите приятели от там, аз понеже съм мнителна и мога да навързвам всякакви неща, сетих се, че вие казахте, че една българска партия трябва да се регистрира, след като има две трети, след като е създала структури в две трети от страната. И сега, ако човек е мнителен, се сеща, че две трети структури в страната Комитет "Съзидание" могат, имат такива структури и че вие може да се, как да кажа, ако решите да направите партия, да се облегнете на тези структури, които вече ще са създадени в две трети от страната.
Георги Първанов: Не се интересувам колко структури имат Комитета "Съзидание".
Водещ: Имат, имат, аз се интересувам, че са ми приятели и ги знам.
Георги Първанов: И хубаво, че ги има. Те вършат една много високо благородна дейност. Извън политическите залитания на двама-трима души от Комитета, онова, което те правят за българската култура е нещо наистина велико. Що се отнася до конкретното ми предложение, то има своето обяснение.
Водещ: Да, кажете, защото веднага се направи тази връзка.
Георги Първанов: Две трети, за да има национално представителство, защото ние видяхме на местните избори какво стана. Създава се една партия, за да спечели изборите в Бургас или в Созопол, или в Тутракан - така, говоря, разбира се, наизуст, без да имам нещо конкретно предвид. Аз искам да избегнем този тип партии, искам да имаме сериозни партии - вместо 370 партии, или колкото ги имаме вече, с което сигурно сме начело в световните класации, да имаме десет, петнадесет, не повече от 20 партии, но които да развиват дейност, партии, които да стоят стабилно, партии, които да развиват прозрачно своята дейност, с една висока отчетност на финансирането, със структури, които реално работят, а не просто съществуват от избори на избори.
Водещ: Значи можем да обобщим, че ако решите да правите партия, няма да бъде върху структурите на Комитет "Съзидание", така ли?
Георги Първанов: Ако реша да правя партия, ще ви информирам и ще анализирам темата...
Водещ: Ще направим нови структури.
Георги Първанов: ...при вас ще анализирам темата най-напред.
Водещ: Добре.
Георги Първанов: Сега съм далеч от такава мисъл.
Водещ: Добре, но имаме въпрос на военен, господин президент, а вие сте главнокомандващ. Чуйте.
Репортер: Полковник Михаил Христов има 31 години армейска служба. Бил е командир на българския контингент в Афганистан.
Михаил Христов: Господин президент, слушали сме призиви за създаването на малка, но мобилна, високо организирана, подготвена и снабдена с необходимото въоръжение и екипировка, армия. Считате ли, че с настоящата редукция на Българската армия освободените средства ще бъдат приоритетно насочени към изпълнението на проекти за превъоръжаване и модернизация, в това число и на мисиите ни зад граница, повишаване на социалния статус на военнослужещите от Българската армия и повишаване привлекателността на военната професия? И като допълнение на въпроса, считате ли, че настоящата редукция се прави достатъчно прозрачно и приемливо за българското общество? Благодаря.
Водещ: Аз мисля, че този човек наистина обобщи голяма част от темите на българските военни, мислите ли?
Георги Първанов: Полковник Христов поставя и сериозен въпрос, и го поставя с болка не без основание, защото ние твърде често редуцираме армията, твърде често през годините сме свеждали процеса на реформите до поредната редукция. Аз твърдя, че към момента имаме армия е в състояние да изпълни своя конституционен ангажимент да гарантира военната сигурност на страната.
Водещ: Дори с тези намалени бройки военнослужещи?
Георги Първанов: Дори и с предвидените намаления...
Водещ: Предвидените имам предвид, да.
Георги Първанов: ...но аз не само, че бих подкрепил, аз бих отстоявал много категорично онова, което предлага полковник Христов, макар и по-завоалирано - средствата, които ще се освободят, да бъдат насочени отново към армията, защото те се връщат в общия бюджет.
Водещ: Каза си го човекът, максимално откровен беше, според мен.
Георги Първанов: Той е абсолютно прав, не само заради модернизацията, защото модернизацията е необходимо условие, за да гарантираме сигурността на нашите мисии в чужбина. Колко битки сме водили, образно казано, колко тежки преговори сме водили с нашите партньори, за да може да осигурим нормални джипове, техника за нощно виждане и така нататък, да не влизам в подробности. Но има нещо друго, което е по-важно и за което аз сигнализирам от два-три месеца назад - качеството на професионализацията. Преди една година, когато парламентът почти единодушно взе решението да ускорим професионализацията, аз го подкрепих, предупреждавайки обаче, че ние не сме напълно готови, за да проведем качествено този процес. Това означава, че армията ни, армейската професия не е привлекателна. Сега даже няма един кандидат за едно място. При това заплащане, при недостатъчната осигуреност с жилища, при тази липса на комфорт, на уют за семействата, кой би се наел да се нагърби с такава нелека професия, така че средствата, които бъдат освободени, трябва да бъдат насочени натам, нещо повече - смятам, че трябва да бъдат осигурени допълнително по линия на тези сделки, които вървят с военните имоти, или мобилизация на друг ресурс, за да може да се реализира този качествен процес. И не на последно място - нещо, на което аз много държа - необходим е много строг контрол на изразходването на средствата в армията, защото армията е една огромна система и има много съмнения, които трябва да бъдат опровергани затова дали някъде по етажите, започвайки от горните етажи, естествено, тези средства не изтичат и не отиват не по предназначение.
Водещ: Това е продължение на темата корупция, господин президент, и добре, че я подхващате, защото, както се казва, аз не се сетих, но вие сам си я казахте. Аз се сещам сега, колко много неща съм чела по тази тема като съмнителни въпроси. Но понеже сме в някаква степен на тема национална сигурност във връзка с проблема на военните и това си е всъщност per excellence национална сигурност, един необичаен въпрос ще ви задам, а в същото време някои, може би по-леви, да кажем, специалисти, но пък звучат убедително, казват, че разполагането на американските военни бази у нас също застрашава националната ни сигурност, тъй като ние сме много на изток в Европа и до нас достигат едни оръжия, които няма да достигнат, примерно, до Унгария или до Австрия, и т.н., та питам ви пак като главнокомандващ, смятате ли, че е опасно да има на наша територия американски бази?
Георги Първанов: Не, не смятам, че е опасно, напротив - смятам, че това засилва, дава допълнителни гаранции за нашата сигурност и аз съм ангажиран с тази теза още от самото начало, още от времето, когато се сондираше от американска страна този въпрос. Аз самият се опитвам да разсея прекомерните илюзии за някакви икономически изгоди. Не, ние го правим, защото сме коректен, последователен съюзник и трябва да изпълняваме тези ангажименти, които произтичат от нашето членство в НАТО. Няма никаква опасност, защото, както много пъти сме казвали, става дума не за бази в стария смисъл на думата, става дума за военни полигони, полигони с относително малоброен състав и, което е особено важно, тези бази, които ще бъдат на българска територия не са насочени към никоя друга, трета страна, по-близко на нашите граници или по-далеч. Опасението, особено от руска страна, нямат място и, впрочем, както виждате, президентът Путин, който беше преди два месеца тук, изобщо не повдигна този въпрос.
Водещ: Това е интересно, което казвате, защото аз съм чела мнения на руски военни, които са много остри, но казвате - Путин е достатъчен, за да сме спокойни. Добре.
Георги Първанов: Все пак неговото мнение е меродавно.
Водещ: Там особено много, да, изключително много е меродавно отношението на Путин. Но като заговорихме за Путин се сетих сега и за енергийните проекти, които подписахме, освен, че се успокоихме за базите. Значи първият ми въпрос е: господин президент, напълно ли, така, сте убеден в ползата на абсолютно всички проекти, които подписахме по време на посещението на Путин, че не направихме никакъв компромис?
Георги Първанов: Колкото повече време минава, толкова повече се убеждавам. Както виждате, нашият опит беше взет на въоръжение от други европейски страни, в частност Унгария, която подписа при сходни условия договора за "Южен поток". Вижте, малко преди подписването, България беше на ръба на енергийната криза, ние спряхме износа на ток, на електроенергия за съседите. С тези три проекта ние получаваме шанса да върнем позицията си на енергиен лидер на Балканите - става дума и за "Белене", и за "Бургас - Александруполис", и особено за "Южен поток". Така че националният интерес е трайно гарантиран и ще го консумират много следващи правителства - не тези, които сега са на власт. Второ, имаше някакви опасения, някакви внушения, че това върви против проекта "Набуко", че ние едва ли не играем едностранно.
Водещ: Да, че "Южен поток" торпилира "Набуко".
Георги Първанов: Както виждате само преди два дни аз бях в Азербайджан и направих нещо, което е съвсем реално, съвсем конкретно. Договорихме с президента на Азербайджан, господин Алиев, една квота от милиард кубически метра газ, които България може да получава през тръбата през Турция и Гърция с едно малко отклонение от Комотини за Хасково, можем да ги получаваме далеч преди старта на "Набуко", а след това, когато "Набуко" започне своята работа, започне да функционира, това ще бъде нашият принос в реализацията на проекта, т.е. това е нашата стъпка, нашият реален принос в така наречената диверсификация - една идеологема, защото тя засега върви като клише и малцина са тези, които като нас са направили реалната стъпка тя да се изпълни със съдържание.
Водещ: И понеже сме към финала на разговора, не мога да не ви задам два важни, според мен, въпроса във връзка с балканската ни политика и то първия е: вие си разменихте доста остри реплики с премиера на Македония, исках да ви попитам във връзка с разрушаването на паметника на Тодор Александров във Велес, един човек, когото ние много ценим исторически, идеята ми е, всъщност въпросът ми е - смятате ли, че вече е крайно време с Македония да се отнасяме като към равни, като с равни, а не като майка с дете, защото аз това, което чета и се случва в Македония по отношение на реплики, които се разменят, аз четох думи, които македонски вестници отправят към вас, те никак не са ласкави и вие ги знаете, мислите ли, че е дошло време малко на равна нога да се поставят отношенията?
Георги Първанов: Вижте, буквално от самото начало, припомням - България първа призна Македония, призна я със собственото й име, като че ли имаше едно патерналистично отношение на нас, българите, към братята ни от Македония. Каквото и да направят, каквото и да напишат по наш адрес, простено да им е - те са по-малкия брат, така да се каже.
Водещ: Ами така, ето така винаги напоследък се отнасяме, господин предидент, и накрая...
Георги Първанов: Искам ясно да кажа, че България, понеже имаше конкретен въпрос на разговора ни с моя добър приятел Цървенковски дали ще ги подкрепим за членството в НАТО. България винаги е подкрепяла амбицията на Македония за членство в НАТО и Европейския съюз. Аз съм го правил лично в Истанбул и в Рига на "съмит"-ите, на срещите на най-високо равнище на Алианса, и ще го направя пак без никакво колебание, защото ние сме заинтересовани да имаме страна стабилна в лицето на Македония, страна-член на европейската и евроатлантическата общност, но това не означава, че ние ще заровим "томахавките", че ще се примирим с кражбата на история, защото, извинявайте, аз мога да напиша томове за това колко са еднакви Тодор Александров и Яне Сандански, както го казах образно, когато става дума за национално самосъзнание - никаква разлика, има разлика в тактиката, в методите на действие на Вътрешната организация, но те и двамата през цялото време са имали българско сомосъзнание и това е истината. Трябва да разберат нашите братя в Скопие - това, че историята е обща, че тя е единна и неделима, не означава претенции, териториални, или каквито и да било. Претенциите са по-скоро техни и колкото по-бързо осъзнаят и снемат тези претенции, толкова по-добре и за тях, и за двустранните ни отношения.
Водещ: И последен въпрос, защото съвсем сме на финала, а всъщност много важен въпрос - Косово. Има две тези - закъсняваме с признанието, и другата е - какво ще правим със Сърбия, как ще преминаваме от там, нямаме друг излаз на Запад, става страшно. Закъсняваме ли?
Георги Първанов: Вижте, няма график. Ние сами определяме кога ще вземем евентуално такова решение в зависимост от собствения си национален интерес, не защото някой отвън ни диктува. Нашите сръбски приятели трябва да разберат, че в наше лице винаги са имали подкрепа - не само за членството в европейските структури. Вие знаете, че аз бях първия президент от 50 години, който отиде в Белград, но след това отидох, на следващата ми визита, в Белград да кажа съвсем откровено в лицето на моите домакини, че планът "Ахтисаари" е най-доброто нещо, създавано от Международната общност по отношение на Косово и аз държа на тази своя теза и това е теза на българската дипломация. Така че решението ще бъде взето в зависимост от това, доколко новите власти, държавните институции в Косово се утвърждават като такива, доколко бързо върви приемането на основните закони, доколко толерантни са отношенията към отделните етнически и религиозни общности...
Водещ: Не бързаме, няма да е скоро, така ли да разбера?
Георги Първанов: Аз не мога да ви дам срок, но във всеки случай ще го направим може би и с известно съгласуване и с част от съседите, някои от които членки на Европейския съюз, защото мисля, че това е общ проблем - освен всичко друго, Косово е и проблем на региона, не само проблем на отношенията на косовските албанци и сърбите.
Водещ: За съжаление, свърши времето. Имах още въпроси. Благодаря ви, господин президент, за този разговор.