Инж. Куманов за ФрогНюз: Над 400 000 души са без вода - и тук не броим местата, където е замърсена с тежки метали

Това каза пред ФрогНюз инж. Димитър Куманов от Сдружение "Балканка".

Ето го цялото интервю:

Бедствено положение за неопределено време в селата Димча, Сломер и Лесичери в Павликенско бе обявено вчера заради недостига на питейна вода. Виждаме, че питейна вода няма още в Бургаско, Ловеч, Сливен, Плевен, Асеновград. Шумен, Търговище или има режим на водата. На какво се дължи тази липса на вода в България, при положение, че имаме държава с доста водни източници?

Липсата на вода все повече се разширява и обхваща нови територии. В момента по-големият брой населени места, които остават без вода, се дължи на понижението на нивото на подземните води заради тези 2-3 месеца суша, в които не вали дъжд. Една от основните причини за това са сечите в България. 

Повсеместната криза за питейна вода, изключвайки София, защото язовир “Искър” все още е пълен - на около 80%, в Перник язовир “Студена” също е доста пълен, се дължи на управлението на водите в България. Това е процес от последните поне 20 години. Няма мерки за опазване на питейните водоизточници - както на повърхностни, така и на подпочвени. Големи са сечите във вододайни зони, големи са и кражбите на вода, огромни са загубите на вода по водопреносната система - както на довеждащата от язовири към градовете, така и вътре в самите градове. По тези въпроси в последните 20 години не се работи. Това е причината.

А какво може да се направи - какви са мерките?

Няма решение, което да реши проблемите като с магическа пръчка. Нужни са дългосрочни решения, които изискват много инвестиции. Няма да стане за един ден - това е абсолютно сигурно.

Първо, трябва да се направи планиране и приоритизиране на местата, в които да се решат проблемите. В момента се разработват и са публикувани за обществено обсъждане новите Плановете за управление на речните басейни. Това са най-важните стратегически документи, в които могат да се опишат проблемите и да се заложат мерките за справянето с тези проблеми. Тези планове обаче са с ниско качество. В тях не са описани дори проблемите. Давам пример - не е описана кризата за водата в Перник през 2019 година, нито кризата за водата в Своге през август 2022 година, когато 12 хиляди души бяха без капка вода една седмица.

Принципът е в тези планове е да се дефинират и описват проблемите. На второ място се описват причините за тези проблеми и на трето - се включват мерки тези проблеми или да бъдат решавани, или да бъдат предотвратявани, за да не се повтарят.

Сдружение “Балканка” сме написали становище-възражение на тези планове. Предложили сме 100 мерки, 99% от тях са свързани пряко или косвено с опазването на водите, включително за напояване и за питейни нужди. Предлагаме ограничаване на сечите във вододайните зони, защото това е една от основните причини да нямаме води и все по-малко да може да разчитаме на такива водоизточници. Не казвам пълна забрана, само ограничаване. Предложили сме мерки за възстановяване на напоителните канали, за да се намалят загубите. Преди 3 месеца земеделските производители изпищяха, че нямат вода за напояване. Предложили сме ремонт, така че да се намалят загубите. Предложили сме мерки да се намалят кражбите. По напоителната система на язовир “Черни Осъм” например има над 1000 незаконни отклонения. Предложили сме подмяна на водопроводни мрежи - довеждащи, градски. 

Бъдещето на водоснабдяването на България за най-важните цели, които са питейни и за напояване, никак не е розово. От 2005-2006 година насам в една немалка част от язовирите, построени за питейна вода и за напояване, направиха нови малки ВЕЦ-ове на частни лица. Дадоха възможност тези малки ВЕЦ-ове да източват водата от язовирите до определено ниво - това са “Бебреш”, “Тича”, “Жребчево”, “Копринка”. Пролетно време, когато трябва да се напълни язовирът догоре, е разрешено ВЕЦ-овете да източват водата до определен ниво. За останалата суха част от годината не остава язовир, пълен догоре, а около 2/3 от събраната вода остава за напояване и за питейни нужди. Законът за водите казва, че първо се удовлетворяват нуждите за питейна вода, после за земеделски нужди и накрая за енергетика. Тези въпроси трябваше да бъдат решени в Плановете за управление на речните басейни.

Вашите наблюдения какви са - колко души, колко населени места в България в момента са без питейна вода?

Регистрираните последно данни са за над 400 000 души в момента без вода. Това са случаите, в които хората или са на режим, или нямат никаква вода. В тях не са включени случаите, в които вода има, но тя е замърсена с различни видове и тежки метали работи, както е в Брестовица, Пловдивско, в което от 5 години водата е замърсена с манган и 5 години не прави нищо по този въпрос. Точно колко души нямат нормална питейна вода, никой не може да каже, много са.

Климатичните промени влияят ли - виждаме, че в първата част от лятото бяхме в жестока суша и пожари, сега започват дъждове, същевременно има липса на питейна вода.

Климатичните промени са факт, безспорно. Това, което се случи тази година в България с 2,5 месеца без дъжд, това все още не е пълното проявление на климатичните промени, тъй като климатичните промени означават 9 месеца без капка вода, последвани от 3 месеца порои и наводнения. Климатичните промени тепърва биха могли да ни отровят живота. Ако беше от климатични промени, язовир “Искър” в София също нямаше да се пълни, а той е пълен - там никой не смее да краде вода.

Илияна Маринкова