2|
9180
|07.11.2009
ИНТЕРВЮ
Курибаяши: Айкидо практикуват и над 80-годишни
Таканори Курибаяши е сенсей (учител) 6-ти дан по Айкидо. Той е начело на асоциацията по айкидо в Япония, която ръководи това изкуство в цял свят. Майсторът по Айкидо е в България по покана за семинар, организиран от Българската федерация по Айкидо със съдействието на Комисията за младежта и спорта към Столична община.
Японецът отдели от времето си за читетлите на frognews.bg.
Интервю на Милан Николов
- Вие сте изключително популярен в родината си и в цял свят, но поради факта, че у нас този спорт не е сред най-популярните, ще ви помоля първо де се представите на родната публика?
Казвам се Таканори Курибаяши и съм председател на асоциацията по Айкидо в Япония. Това е главната дирекция за Айкидо в Япония и в цял свят. Има наши представителства в 95 страни в света. Ние като представители на японската школа обикаляме тези страни и провеждаме семинари.
- Каква е разликата между японските и китайските бойни изкуства?
Както бойните изкуства, така и други неща в културата на Япония са взаимствани от Китай, а това се усеща много силно. Айкидо, обаче от своя страна е изкуство, което се е зародило изцяло в Япония, заедно с други бойни изкуства.
- Често има дискусии, в крайна сметка айкидото спорт ли е или изкуство? Как го определяте вие?
Ако проучим произхода на думата „спорт”, ще разберем, че началното й значение е развлечение. Така че можем да кажем: Да, Айкидо може да бъде разгледано и като спорт. Обаче ние разглеждаме спорта като нещо по-различно от това, с което се занимаваме.
- Все пак няма състезания по Айкидо, то не участва в програмите на олимпийските игри. Не ви ли се иска да се приобщите към спорта?
Изглежда, че са повече хората, които започват занимание с Айкидо, защото именно няма състезания и те са привлечени именно от тази негова особеност. Това, че няма състезание не означава, че ние тренираме с някаква самоцел. Именно самият факт, че няма състезания, може да помогне за това трениращите да съсредоточат вниманието си за постигането на по-голяма цел, а именно доусъвършенстване на способностите си. Във философията на айкидото е много важно да има цел и задълбочаване на мисълта.
- Идвал сте и друг път в България, какви се ви впечатленията? Българите как се справят с това бойно изкуство? Това, че сме силни в популярните в Европа бокс и борба, означава ли, че можем да бъдем добри и в айкидото?
Георги Иванов е един от първите учители по Айкидо в България, заради което японското изкуство става изключително популярно у вас. До колкото ми е известно тук много хора тренират в цялата страна, затова можем да кажем, че България е на едно изключително високо ниво в световен план.
- Това е изключително популярно изкуство в родината ви, има ли много японски политици, които са се занимават и са се занимавали с Айкидо?
Разбира се, изключително много хора в Япония са практикували този спорт, като по време на ученическите си и студентски години, така и след това. По известните от тях са бившият министър председател Угучи, както и Хуиза Мичеро и Китемура.
- От доста време бойните изкуства са навлезли в киното. Какво ви е мнението за това сътрудничество? Вие снимал ли сте се с известни артисти?
Аз не съм се снимал в такива филми, но Стивън Сегал, който предполагам е много популярен и в България, е практикувал Айкидо и продължава да разпространява много добре този спорт. Той е може би най-добрият пример за това нещо.
- В практикуваното от вас изкуство има и оръжие. Случвало ли се е айкидото да търпи критики, че хем е изкуство, хем има оръжие. Как гледате вие на това нещо?
Има дълги пръчки, които се приемат за оръжие. Не, не е имало никога критики за това. Основателят на бойното изкуство е започнал да предава така и това е точно оръжие Те са по-скоро допълнителни подръчни средства, спомагащи практикуването на тези техники.
- Все пак да уточним, aйкидото е изкуство за самоотбрана? Как определяте вие това, с което се занимавате?
Самата техника на айкидото е, както казахте вие не да се напада човек, а да се отбранява, ако бъде нападнат. Една от причините аз самият да започна да се занимавам с това е именно такава.
- И накрая последен въпрос. До колкото знам за това бойно изкуство няма възрастови граници, все пак има ли някакво ограничение на възрастта за тези, които практикуват Айкидо?
Няма никакво ограничение. До колкото знам най-малките деца, които се занимават с Айкидо са 5-годишни. Най-старите са прехвърлили 80 години. Тъй като няма състезания, това една от причините този спорт да се практикува по-дълго.
Интервю на Милан Николов
- Вие сте изключително популярен в родината си и в цял свят, но поради факта, че у нас този спорт не е сред най-популярните, ще ви помоля първо де се представите на родната публика?
Казвам се Таканори Курибаяши и съм председател на асоциацията по Айкидо в Япония. Това е главната дирекция за Айкидо в Япония и в цял свят. Има наши представителства в 95 страни в света. Ние като представители на японската школа обикаляме тези страни и провеждаме семинари.
- Каква е разликата между японските и китайските бойни изкуства?
Както бойните изкуства, така и други неща в културата на Япония са взаимствани от Китай, а това се усеща много силно. Айкидо, обаче от своя страна е изкуство, което се е зародило изцяло в Япония, заедно с други бойни изкуства.
- Често има дискусии, в крайна сметка айкидото спорт ли е или изкуство? Как го определяте вие?
Ако проучим произхода на думата „спорт”, ще разберем, че началното й значение е развлечение. Така че можем да кажем: Да, Айкидо може да бъде разгледано и като спорт. Обаче ние разглеждаме спорта като нещо по-различно от това, с което се занимаваме.
- Все пак няма състезания по Айкидо, то не участва в програмите на олимпийските игри. Не ви ли се иска да се приобщите към спорта?
Изглежда, че са повече хората, които започват занимание с Айкидо, защото именно няма състезания и те са привлечени именно от тази негова особеност. Това, че няма състезание не означава, че ние тренираме с някаква самоцел. Именно самият факт, че няма състезания, може да помогне за това трениращите да съсредоточат вниманието си за постигането на по-голяма цел, а именно доусъвършенстване на способностите си. Във философията на айкидото е много важно да има цел и задълбочаване на мисълта.
- Идвал сте и друг път в България, какви се ви впечатленията? Българите как се справят с това бойно изкуство? Това, че сме силни в популярните в Европа бокс и борба, означава ли, че можем да бъдем добри и в айкидото?
Георги Иванов е един от първите учители по Айкидо в България, заради което японското изкуство става изключително популярно у вас. До колкото ми е известно тук много хора тренират в цялата страна, затова можем да кажем, че България е на едно изключително високо ниво в световен план.
- Това е изключително популярно изкуство в родината ви, има ли много японски политици, които са се занимават и са се занимавали с Айкидо?
Разбира се, изключително много хора в Япония са практикували този спорт, като по време на ученическите си и студентски години, така и след това. По известните от тях са бившият министър председател Угучи, както и Хуиза Мичеро и Китемура.
- От доста време бойните изкуства са навлезли в киното. Какво ви е мнението за това сътрудничество? Вие снимал ли сте се с известни артисти?
Аз не съм се снимал в такива филми, но Стивън Сегал, който предполагам е много популярен и в България, е практикувал Айкидо и продължава да разпространява много добре този спорт. Той е може би най-добрият пример за това нещо.
- В практикуваното от вас изкуство има и оръжие. Случвало ли се е айкидото да търпи критики, че хем е изкуство, хем има оръжие. Как гледате вие на това нещо?
Има дълги пръчки, които се приемат за оръжие. Не, не е имало никога критики за това. Основателят на бойното изкуство е започнал да предава така и това е точно оръжие Те са по-скоро допълнителни подръчни средства, спомагащи практикуването на тези техники.
- Все пак да уточним, aйкидото е изкуство за самоотбрана? Как определяте вие това, с което се занимавате?
Самата техника на айкидото е, както казахте вие не да се напада човек, а да се отбранява, ако бъде нападнат. Една от причините аз самият да започна да се занимавам с това е именно такава.
- И накрая последен въпрос. До колкото знам за това бойно изкуство няма възрастови граници, все пак има ли някакво ограничение на възрастта за тези, които практикуват Айкидо?
Няма никакво ограничение. До колкото знам най-малките деца, които се занимават с Айкидо са 5-годишни. Най-старите са прехвърлили 80 години. Тъй като няма състезания, това една от причините този спорт да се практикува по-дълго.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads