Реклама / Ads
10| 7935 |10.01.2023 ИНТЕРВЮ

Манол Глишев пред Фрог: На ПП и ДБ им липсва кураж. Нужно ни е контрареволюционно лидерство

.
Манол Глишев
На ПП и ДБ им липсва кураж и план във времето. Нуждаем се от контрареволюционно лидерство. Вероятно е необходимо да се създадат нови политически сили у нас. През 2023 г. Крим може да мине под украински контрол. Това каза пред ФрогНюз историкът Манол Глишев. Ето какво още сподели той пред екипа ни: 

Г-н Глишев, вие бяхте един от активните протестъри през 2020 година. Като виждате какво се случва след две години в политически план, смятате ли, че цялата обществена енергия за реформи и промяна е безвъзвратно загубена? 

 

Самата дума “протестър” е проблематична, защото тя омаловажава нещата, които много хора са правили през годините. Протестите у нас не са били само през 2020 г. и не са били насочени само срещу тогавашното правителство. Протести имаше от 2012 - 2013 г. по най-различни причини. И без значение кой точно е на власт - дали Борисов с неговите главни прокурори Цацаров и Гешев или ще е някое посткомунистическо образувание на БСП. И в двата случая има защо да се протестира - корупцията в България е невероятна,  руската зависимост е гибелна. А колкото за енергията на протестите - тя се събира и разпилява. Има причини за гняв.

 

Какво води до разпиляването й?

 

Разпиляването става от лошо лидерство. А събирането на тази енергия става от лошо управление. 


Да разбираме ли, че след като не виждаме много недоволни хора по площадите, това означава, че в момента има лошо лидерство? 


Определено имаме липса на демократично лидерство и по тази причина съм критично настроен както към “Демократична България”, така и към “Продължаваме промяната”. Действително имаме нужда от много енергично, гражданско лидерство, което да е амбициозно. Директно ще си послужа с думата - да е контрареволюционно. Но за съжаление това не се наблюдава, а е крайно необходимо. България има нужда да се управлява демократично, да се отърве от корупцията и да бъде по-лоялна спрямо своите съюзници. 

 

Стигнахме до там да се търсят компромиси между ДБ и ГЕРБ, ПП и ГЕРБ. Виждаме, че главният прокурор Иван Гешев е на поста си непоклатим, дори си прави активна пиар кампания. Какво трябва да се направи, за да се случи така жадуваната промяна у нас?


На нашите демократични сили - условно да кажа ДБ и ПП - много им липсва кураж и план във времето. Тези хора искат някакво участие във властта и то сега. Ако въобще я искат. Те може дори да са се отчаяли от това.  Този тип мислене е краткотраен, не е рационален. Този начин на мислене ги кара да  искат коалиции ту с някакво производно на БСП,  условно казано някаква открита русофилска сила, ту с ГЕРБ. Която пък е прикрита русофилска сила. В крайна сметка това винаги се оказва унищожително. И винаги се оказва грешка. Защото ако управлява някакво производно на БСП, това е открита руска зависимост. А ако управлява ГЕРБ, в каквато и да е коалиция, това е скрита руска зависимост, плюс огромна корупция. И няма смисъл от този тип уговорки и компромиси. Те унищожават демократичната кауза в България. Ако се работи трайно за създаване на голямо, широко, демократично движение у нас против мутрите и против руската зависимост, тогава мисля, че имаме някакъв шанс за свобода и справедливост. 


Но това не става от днес за утре. В какъв хоризонт би могло да се създаде и развие подобно движение? 

 

Тези неща се градят първо с кураж и второ - с години. Ние, за съжаление, имаме пропуснати едни 10 години, в които това можеше да се направи.  Но ако трябва отново да се действа за тази кауза, трябва да се започне отново. За съжаление почти от нулата, тъй като повечето хора в ДБ и ПП нямат нужното ниво на амбиция и стремеж към водачество, към лидерство. Така, че трябва да се започне от нищото. Ще ни отнеме години, така е. 

 

Ще ни стигне ли един човешки живот или трябва да се гледа по-дълго във времето?

 

Разбира се, че трябва да стигне. Като говоря за години, нямам предвид десетилетия. В много други Централно и  Източноевропейски държави тези промени станаха изключително бързо, те са започнали още от 1989 г. и до 1992 г. са приключили. В Чехия и Полша бе проведена успешна лустрация. Това е много важна тема, за да не се стигне от липсата на лустрация до мутризиране на обществото. Тъй като днешните олигарси са вчерашните мутри. А те пък са наследници на ДС. У нас, за да се действа за създаване на контрареволюционна обстановка,  би трябвало да се мисли за лустрация в рамките на 4-5 години. 


Въпреки че десетки руски шпиони бяха изгонени и се ограничи вноса на енергийни ресурси, България продължава да е в плен на интересите на Кремъл и Путин. Защо е толкова трудно да скъсаме с този тип окови?

 

Факт е, че руското влияние постепенно поотслабна. Беше по-силно преди откритата фаза на руско-украинската война - преди февруари 2022 г. Но едновременно отслабвайки, то става по-шумно и по-агресивно. Руското влияние в България е много открито представено даже не толкова  чрез традиционното БСП, колкото чрез партията на Копейкин - “Възраждане”. Не мисля, че те са чак толкова опасни. Има едно позитивно нещо у нас - бе извадено наяве кой кой е.  Темата за Украйна галванизира мненията. Това показва, че хората ясно си споделят за своите възгледи, никой не се крие и преструва.Освен може би гербаджиите. Те се правят, че не са зависими от Русия, но реално са. 


Само като си помисли човек за начина по който се построи “Турски поток”,  в главата му веднага възникват куп въпроси за руски обвързаности.    


Това имам предвид и не само. В Пловдив герберският кмет подарява Пловдивския панаир на проруски бизнесмен. Това е очевидно. Наяве излезе плана за създаване на проруска паравоенна групировка у нас. Може би сте чували за т. нар. БНО “Шипка”. Тази организация дълги години работеше без да бъде закачена от българските институции. В един момент, обаче тя излезе наяве. А случи ли се това, такава организация става по-безопасна. У нас Кримският сценарий - окупацията на част от българската територия става много по-малко възможно. Това е позитивен факт. Руското влияние може да бъде отслабено и преодоляно. Всяка една украинска военна победа и всяко изпращане на нови пратки с оръжия от САЩ и Западна Европа за Украйна, както и всяка поредица от санкции срещу Русия отслабват руското влияние, включително и у нас. В един момент на руските служби ще им намалее много бюджета, за да издържат своите протежета в България. И тогава хора като Волгин, Копейкин и т. н.  няма да имат финансов стимул да са активни публично. Така, че можем да се справим с тези хора. Но трябва воля.

 

Да разбирам ли, че всичко зависи от случващото се на фронтовата линия?

 

Да, но не само. Не трябва да разчитаме само на външния свят да ни оправя бакиите. За тези от нас, които сме против руското влияние в България, ситуацията в света е позитивна. Преди няколко години не беше така. 

 

Как разчитате посланията на най-голямата политическа сила - ГЕРБ, която открито заявява, че уж гледа на Запад, но по действията й през последните 12 години подозираме, че служи на Путин? Можем ли да се справим с прикритите политически играчи? 

 

Има един начин и той е следният- демократичните сили, които в момента не са толкова големи, биха могли да проявят повече дух, амбиция и воля за власт. И по този начин да откажат сътрудничество с ГЕРБ. Ако тези хора носят този характер в себе си, нещо което е съмнително, те биха могли за започнат да трупат популярност с по-смели послания и с отказ от сътрудничество с корумпирани политици. Тогава има шанс в рамките на няколко години да се създаде необходимата обстановка за промяна в България - антируска, антикорупционна и античенгеджийска. 

Звучите повече като оптимист, знаете ли?

 

Умерен. 

 

Защото?

 

Защото всяка една ситуация може да се развие както позитивно, така и негативно. В общ световен план положението по-скоро върви на добре. Но в България има прекалено силна инерция на неспособността, неувереността, неинформираността. И заради това ние имаме слабо лидерство, което може да се промени отвътре. Може да е необходимо да се създадат нови политически сили у нас?!

 

 Имате ли примери за лидери у нас?

 

 Много добро впечатление публично със смелостта,  поведението, личния пример, реториката и действията си прави Манол Пейков от Пловдив. Той демонстрира великолепни качества и голяма решителност. Действията му са правилно насочени. Той демонстрира този кураж, който ни е липсвал. Манол Пейков има голямо бъдеще и аз се надявам той да мисли за това. Този тип поведение е безкрайно ценен. 

 

Видях, че сте изразили позиция и за филма “Ботев” на Максим Генчев. 


Вижте, има две чувствителности у нас, две естетически прослойки. Има два вкуса. Единият е фасулски, евтин. Той е късният Бай Тошо. Ужким е патриотичен, но е лесно смилаем - няколко хора да се изтанцуват, да се хапне традиционна българска кухня. Тя е прекрасна.  Да се изпее “Бяла роза”. 

 

Да се снимаме до прасенце с лимон в устата. 


Чудесно казано. И когато правим филм за нашето възраждане, да го направим по най-бързия, лесен, евтин и достъпен начин. Това се нарича популизъм. Лош вкус. Боя се, че този господин Генчев е идеален представител на този лош вкус. Това е ниска топка. Разбира се, това се оказва свързано с една много дълбока, путинистка русофилия. Това са личните предпочитания на господин Генчев, които са си негова работа. Но те съвпадат по време с едно гигантско престъпление, което Русия върши - войната в Украйна.  Има съвпадение между хората, които обичат този евтин, псевдонародняшки вкус и хората, които виждат бъдещето на България с Русия. Тези хора са в дълбока грешка - както в своята естетика, така и в своите политически възгледи.  Тези хора досега са управлявали без прекъсване от 1944 г. до днес и от тях никога нищо добро не е произлязло за България.  

 Какви са прогнозите ви за хода на войната? 

 

Не съм военен експерт, но чета руски, украински и американски източници. Според тях, казвам като лаик, изглежда, че руското командване се надява да може да задържи сухоземния коридор от Крим до руската граница. Това са Запорожка, Донецка и Луганска области.  Да задържи Мелитопол, Мариупол, евентуално да се опитат да си върнат Херсон, макар да не ми се вярва. Дали това е възможно - зависи от силите на двете воюващи армии. В момента тече сериозен опит за руска офанзива при Бахмут и Соледар и там жертвите са доста сериозни и от двете страни. Изходът от сражението не е много ясен. По-скоро времето работи не в полза на Русия. Най-вероятно през 2023 г. може да стане така, че Крим да се върне под украински контрол. Което би бил най-позитивният сценарий.

 

Интервю на Катя Илиева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 15| 7006 |09.01.2023 Манол Пейков пред Фрог: Институциите са съучастници в казуса с Гергов и панаира в Пловдив . 0| 5084 |06.01.2023 Йордан Ефтимов пред Фрог: Богоявление е едно от по-символичните чудеса . 7| 5252 |04.01.2023 Богдан Милчев пред Фрог: Администрацията на Радев покровителства корупцията по пътищата . 29| 17192 |04.01.2023 Само във Фрог! Феноменът Божидар Караджов с разтърстващи предсказания за 2023-та!

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads