Марк Фостер: Опитах се да заснема филм за Джеймс Бонд в ретро стил

- Това е ваш първи екшън - филм , кое ви служеше за основа, кои други филми са ви повлияли?

- Искаше ми се да добавя нещо от духа на 60 - те и 70 - те години. Старите филми за Бонд много са ми повлияли. Исках да придам хичкоковски съспенс, да направя ретро Бонд със съвременен привкус. Даниел Крейг донякъде ми напомня за Стив Маккуин, с неговата естественост.

- С какво се отличава работата над един екшън, освен с размера на бюджета?

- Другите филми, които съм снимал - всичко, до микроскопични детайли, всичко съм проверявал сам. Когато обаче снимаш подобен филм, разбираш, че не може сам да се оправиш с всичко. Налагаше ми се да възлагам някои неща да бъдат правени от други хора, за първи път работих с два екипа едновременно, въобще с толкова безумно количество народ.

- Майкъл Джей Уилсън, един от продуцентите заяви, че вие сте най- отговорният и подготвен режисьор, с когото му се е случвало да работи.

- Всичко може би се дължи на омите швейцаро- немски корени. Когато снимам филм всичко подготвям за предпродукционния период, самият снимачен процес върви като по влакови релси, знам какво ми е необходимо за всеки снимачен ден. До пунктуалност даже- това е въпрос на уважение към екипа, с който работиш. Ако ти закъсняваш на снимачната площадка, всички те чакат, пропада ценно време, хората нервничат и снимането няма да върви гладко. Няма да скрия, че много талантливи режисьори работят точно по този начин., от хаоса около тях се раждат гениални неща, но аз не мога така. Идвам навреме, споделям идеите си, въплъщавам ги в образи и си тръгвам.

- Известно е, че не сте голям привърженик на филмите за Джеймс Бонд, кое повлия на вашето решение да режисирате "Квант милосърдие"?

- Радвам се, че все пак се съгласих. Ако трябва да съм честен, харесвам старите филми за Бонд, харесват ми декорите, които показват стандартите на онова време. Когато ми предложиха първоначално да режисирам филма, аз отказах. След това се срещнах с Майкъл Джей Уилсън и Барбара Броколи и в продължение на месец не знаех искам ли да снимам или не. От моя гледна точка и от психологическа Даниел Крейг е много интересен актьор. Предложиха ми свобода на действие и накрая за разнообразие реших да заснема комерсиална продукция. Сетих се за интервю с Орсън Уелс, когато той отговаря на един въпрос за какво съжалява в живота си - за това, че не е заснел нито един комерсиален филм. Тогава си помислих, ако снимам комерсиално кино, това ще Бонд - отличен вариант!

- А как работехте с продуцентите?

- Бях удивен. Очаквах конфронтация, спорове, но всичко беше тъкмо обратното. Те поддържаха моите идеи, така че, ако нещо не се хареса на публиката, нека се знае, че е изцяло моя работа. Може би само актьорският състав бе предварително готов - Даниел Крейг, Джуди Денч и останалите, но момичето на Бонд сам го избрах. Сценарият също преработих по свое усмотрение.

- Доколко го променихте?

- Промених го кардинално, с Даниел Крейг дълго време работихме над него, над развитието на героите, над много детайли. Разбира се, не можех да променя основната сюжетна линия, която се явява продължение на "Казино Роял", но от гледна точка на визуалната реализация и психологическия аспект ми бе предоставена пълна свобода. Естествено нямах правото да премахна някои от героите.

- Отчитайки разнообразието на филмите ви, в какво е скрита тайната за заснемането на един добър филм?

- Сценарият. Добрият сценарий диктува на героите. Ако сте гледали моите филми, повечето от героите там са подтиснати хора. Аз съм израснал в Швейцария, където емоциите не се показват, хората не изгарят от любов. И при Бонд е така, той не показва емоциите си - интровертен е. Това ми е близко, такива персонажи ме привличат. Сюжетите се променят, променят се и декорите, но моите филмови герои си приличат.

- Казвате, че самото място на снимки, незавасимо къде се намира то, за вас също е герой от филма?

- Да, така е. Това важи особено за първите филми за Джеймс Бонд. Всички географски места са като визитни картички. В днешно време може бързо да стигнеш до всяко място, затова ни се искаше да намерим пейзаж, архитектура, които са необикновени, дори екстремни, които могат да се запечатат в съзнанието на зрителите като неотменима част от филма. Снимахме в Панама, на едно място, което се казва Колон. Във филма това са сцени, където действието се развива в Боливия и Хаити. Безумно живописно място. Някои от сцените във филма, които са в Боливия, ги заснехме в една пустиня в Чили. Самата пустиня е блестящо отражение на вътрешния свят на Джеймс Бонд, на неговата самота. След това снимахме в Австрия. После снимахме в Италия, в Палио по време на конни надбягвания. Естествено и в Лондон. Всеки град изигра своята роля идеално.

- Вярно ли е, че продуцентът Уилсън се е снимал в епизодична роля във всеки филм за Джеймс Бонд?

- Да! Този път той ме предостави избор, дали да го снимам или не, но като знам, че се е снимал във всеки свой филм, как да не го направя, как да наруша тази традиция! Той играе ролята на турист в "Квант милосърдие", но няма реплика.

- Над коя сцена бе най- сложно да се работи?

- Чак толкова сложна нямаше. Времето винаги не достига и това е обичайно положение в киното. Доста трудна бе онази сцена, в която се гонят с катери в Панама. Тогава трябва да се съобразяваш с много неща като водата, вятъра, слънцето, не може да се контролира природата. Но да ви кажа екшъните са по- сложни за писане, отколкото за заснемане.

- Вярно ли е, че снимачната група е изцяло ваша?

- Да, операторът, първият асистент, майсторът по визуалните ефекти, всички са работили с мен и преди. Но художниците по костюмите бяха от стария екип, тоз, който е снимал "Казино Роял".

- Откъде идва заглавието на филма - "Квант милосърдие"?

- То е взето от един кратък разказ на Ян Флеминг. В този разказ има един пасаж, в койт описва сложността в отношенията между влюбените хора. Такова състояние е близко до това на Бонд. Героят на Даниел Крейг се развива през целия филм. Той очаква милосърдие, топлота от хората около него. Той се натъква на един много важен аспект в човешките взаимоотношения - доверието. Доверието - това е главния герой в този филм. 

интервю на Леон Те