Д-р Мишел Бакърджиев от САЩ пред Фрог: Ще трябва да включваме по двама пациенти към един респиратор и да правим тежки избори

Мишел Бакърджиев е доктор по медицина в Ню Джързи, САЩ. От две години работи в спешното отделение към медицинския център в Мористаун. Родителите й са българи и тя често пътува до България - нейният втори дом. Мишел е съосновател и на Medipath International - неправителствена организация, която се занимава с провеждане на конференции, уъркшопи, конгреси и то напълно безплатно, предназначени за студентите по медицина в България.

Каква е ситуацията с коронавирусът към момента?

САЩ официално е страната, който е с най-много случаи на коронавирус в света. Слабо казано е, че болниците издишат. Ситуацията е особено критична в североизточната част на страната, където се намирам и аз. Болницата, в която работя има отделени 7 етажа за пациенти с COVID-19. Много здравни заведения изчерпват наличните си респиратори. Има много пациенти в критично състояние. Поради тази причина властта в Ню Йорк позволи един обдишвател да се използва за двама пациенти, ако се наложи.

Драстичните мерки са нужни за спасяването на колкото се може повече човешки животи.

Най-големият проблем пред всички болници е липсата на предпазни облекла за лекарите. При един пациент в критично състояние има лекар, сестра, респираторен терапевт, асистент, който помага при интубацията. Това са четирима души, освен пациента. Предпазното облекло трябва да се хвърли незабавно, след напускане на стаята, в която се намира пациента. Запасите ни обаче започват да свършват и сме стигнали до момент, в който използваме няколко пъти една и съща маска и я почистваме между пациентите. Сякаш искат от нас да жертваме живота си, за да спасим живота на пациентите - решение, което никой не би трябвало да взима. Обичаме работата си и осъзнаваме риска, но ситуацията е все едно да помолиш войник да влезе в битката без бронежилетка или каска.

Какви мерки предприе правителството и достатъчни ли са според теб?

Правителството на САЩ се опитва да осигури повече предпазни облекла, но трябва да се наблегне на вътрешното производство. Фабриките в страната трябва да произвеждат повече защитно оборудване и да се концентрират върху доставките. Броят на заразените излиза извън контрол много бързо и трябав да защитим онези, които се грижат за тях. Ако здравните работници пострадат, няма да има кой да помага.

Поздравявам правителството за решението да наложи карантина. Хората трябва да останат по домовете си, да работят само най-необходимите търговски обекти. Ограничава се необходимостта да се излиза - само работниците напускат дома си, за да стигнат до работното си място. Струпванията на хора са забранени, трябва да се пази дистанция. Това обаче не е валидно за всички щати. Мисля, че подобни мерки трябва да има навсякъде. Вирусът се разпространява като пожар и само ние можем да го спрем в момента, като спазваме така наречената социална дистанция. Ако не спазваме забраните, ще умрат хора, които не би трябвало да си отиват от този свят.

Защо коронавирусът се разпространява толкова бързо?

Коронавирусът има много висока степен на заразност, което означава, че са нужни само няколко вириона, за да може човек да се зарази. Не всеки разбира, че е преносител, обаче. Заради големият инкубационен период хората стават преносители, без да подозират. Нямат симптоми, но могат да заразят друг човек.

Живеем в модерни времена. Пътуването е по-лесно от когато и да било. Това означава, че овладяването на подобен вирус също е по-трудно от всякога. Затова постоянно се говори за тази прословута социална дистанция. Ограниченият човешки контакт е важен. Ако целият свят спре за 14 дни, всички, които имат вируса, ще проявят симптоми и ще се възстановят. Активният вирус ще изчезне. Това, разбира се е доста идеалистична идея и по никакъв начин не стъпва на реалността, но все пак можем да ограничим човешките контакти.

Можем да забавим разпространението и по този начин няма да се заразят толкова хора. Болниците няма да са претъпкани от резкия брой на пациентите. Ако не го направим, това ще пренатовари здравните заведения. Ще трябва да включваме по двама пациенти към един респиратор и да правим тежки избори за това кого да интубираме и кого да оставим да умре. Това няма да е “новото нормално” завинаги. Но ще продължи поне през следващите няколко месеца, докато успеем да овладеем вируса.

Това е много по-добре от това да се сбогуваме завинаги с човек, когото обичаме.

Как се промени твоят живот?

Работата ми като лекар по време на карантина е много много по-специфична от нормалния ритъм. Много от хората в момента работят по домовете си. Семейството ми също си е вкъщи. При мен нещата са различни - аз работя на “бойното поле”. Когато се прибирам от работа, трябва да се събличам в гаража, за да не разнеса коронавируса в дома си. Меря постоянно температурата си, чистя всичко, което нося у дома.

Колегите ми в болницата се превърнаха във второто ми семейство. Подкрепяме се, опитваме се да разведряваме обтегнатата обстановка с шеги.

Как си обясняваш масовата истерия в обществото?

Хората се страхуват от непознатото. Повечето от нас са свикнали да са свободни - да ходят от място на място. Много вече са загубили работата си от внезапното “спиране” на света. Никой от тях не знае откъде ще дойдат следващите им доходи, как ще се справят. Инстинкт за самосъхранение е да се презапасят със стоки, да се подготвят. За нещастие, обществото ни не е подготвено за нещо подобно. Много хора останаха без нужните им хранителни запаси заради изпразнените магазини. Каква беше тази лудост с тоалетната хартия?! Коронавирусът не предизвиква стомашно неразположение… Ако купуваме всичко необходимо, както сме правили досега, няма да има недостиг, нямаше да има изпразнени щандове. Въпреки това, за щастие дори по време на карантина магазините от първа необходимост работят.

За съжаление, освен с храни, хората се запасяват и с оръжия. Това е напълно ненужно, но както казах - хората се страхуват от непознатото. Оръжията им дават фалшиво спокойствие, усещане за сигурност. Коронавирусът е невидим враг, от който не може да се предпазиш с пистолет. Освен всичко, заради карантината много хора са си вкъщи и е логично обирите да спаднат. Полицията работи усилено, за да предпази населението и призовавам хората просто да оставят властите да си свършат работата, а не да вземат нещата в свои ръце.

Има ли позитив или поука, които можем да извлечем от тази ситуация? Ти какво научи?

Трябва да се потрудиш, за да видиш положителните страни на епидемията и карантината. Лекарите се обединиха. Хората от квартала ми също се обединиха. Създадохме заедно онлайн блог, за да помогнем на хора в нужда - пазаруваме стоки от първа необходимост и ги оставяме пред вратите на съседите. В болницата ми постъпват дарения - предпазни екипировки, храна, пари… Това ме радва - зад нашата общност застават хора, социални групи и надигат вой за нашите проблеми. Покриваме смени на колеги, ако се наложи. Всички здравни работници са заедно в това.

Пациентите ми ме учат как да съм по-добър лекар. Благодарна съм, че ми позволяват да съм част от живота им в такива критични времена. Млади и стари падат под ударите на тази болест и всичко това ме свали на земята. В края на краищата ние имаме семействата си, приятелите си. Благодарна съм за своите. Ще преборим това и ще излезем от ситуацията по-силни и по-мъдри.

Интервю на Джесика Вълчева