Писателят Кирил Кадийски пред Фрог: Не избори идат! Избор иде! Или народ - или мърша!

– Г-н Кадийски, как ще коментирате предизборната кампания за парламентарните избори на 4 април? Какво ви прави най-голямо впечатление? Използва ли властта държавни средства за пропаганда?

- Властта използва държавни средства не само за предизборна пропаганда, тя ги използва много отдавна и за лично обогатяване и още по-страшното – за компрометиране на България пред света като страна, на която Бог е дал райско място, но народът е дотам деморализиран, че не може да направи нормална държава. Каква държава е тази, чийто министър-председател е бивш бодигард (нищо против – всяка професия е достойна за уважение, но в своя ареал; не съм съгласен да го наричат гавазин, но какво да се прави - и той не се държи адекватно - и у нас, и по света, не само в предаването „По света и у нас”). Или председател на парламента – провинциална домакиня, която се показва на обществени места облечена и нагласена като че ли е тръгнала на сватба в съседното село, само дето не носи в ръка бохча с дарове; но нейсе – отзад в Москвича са старите препрани килими; на въпросната персона дори когато й дадат да прочете нещо, написано от друг, по набръчканото й чело личи, че не разбира за какво става дума.

Трябва обаче да признаем и някои качества на премиера, знае езици човекът, като чуе „конграчулейшън” и се радва, говори си директно с Макрон, понеже”всички тук сме парле ву франсе”. Е, как се ръководи държава от такива хора?! Как се просперира?! Ами вижда се – забутва се в хендека. Някой ще каже – ама край лъскава магистрала. Лъскава, ама като напече слънцето, се накъдря и потича като катрана в ада. И как няма да е така – при тия гяволъци с усвояването на евро парите.

Тръгнахме отзад напред – като цялата ни държава. Какво впечатление, при това голямо, искате? Каква предизборна кампания? Вярно – обективни причини бол. Но и това , че политическите сили в България са с изчерпани възможности, е повече от факт. Вяла кампания. Недомислени послания: „Гласувайте ни задачи!” Абе, тараланкоолу, задачи се поставят, гласува се доверие. Какво доверие искаш още – точно ти – нали имаше цели четири години да изпълняваш, каквото беше обещал. През това време се джанкаха и ругаеха като хамали, заклеймяваха се един друг от парламентарната трибуна – сега брак по сметка; граждански, разбира се, сватба няма да има понеже момата... така де, нали... разбирате... Патриоти. От тия, дето Ботев ги е наврял в... където трябва.

Позната компания – вяла кампания!

Какво повече! Дано хората се сепнат, да престанат да надничат като лалугери от дупката, ами да излязат пред урните. Пък после тия от чистотата да минат с маркучите. Да покажат какво е интеграция.

– Предизборен ход ли са обявените десетдневни строги мерки за КОВИД , които ще трябва да завършат два-три дни преди самите избори?

- Маневра на заден ход е. Предизборен ход беше разхлабването на мерките преди две-три седмици, което не можеше да не доведе до тоя обрат. Но кога е било Той да не каже нещо сутринта и надвечер да не обърне на 180 градуса.
Глупаво, безотговорно е, липса на всякаква интелигентност е да твърдиш, че нищо няма, да не носиш маска, когато и където трябва и да разнасяш заразата, само защото нямаш никакви признаци. И такива „храбреци” за жалост не са малко! Но двойно по-безотговорно е да знаеш как стоят нещата и с пандемията да оправдаваш калпавото си управление, нещо повече, да я използваш за нови зулуми – това вече си е и престъпление. Да откажеш ваксини, които ти се полагат, за сметка на предпочитана от теб и фаворизирана такава – това навежда на сериозни размисли. И както винаги истината много скоро изскача наяве. И тук нещата били прости, схемата до болка позната: продавач на стока чужденец – купувач България, а търговски посредник – активистка на „Герб” (с дъщеря евродепутат от същата партия). И после откъде идвали пачките и кюлчетата и кой ги слагал в чужди нощни шкафчета. Сещате се, нали?

Не е възможно, нито пък е и нужно всички хора да бъдат мислители. Но да си управник и да не можеш изобщо да мислиш – вече е не пагубно – гибелно е. Може ли да си лекар, професор, министър – и да говориш недомислия. Нещо повече – да се хвалиш с тях. Били сме на едно от първите места по разхлабване на мерките. Ами не ти ли хрумва, че по тая – именно по тая – логика сме и на едно от челните места по смъртност? Все едно да се хвалим, че сме на първите места по НЕразкриваемост на престъпленията. Как да не сме тогава една от страните с най-голяма престъпност. Тия хора как не разбраха, че понякога най-голямо предимство и похвала е да си сред последните. Само че не, не както е при нас – по доходи, жизнен стандарт, екология и какво ли не.

Понякога човек започва да се чуди свършиха ли се в тая страна мислещите хора? Няма ли лекари, юристи, интелектуалци, като гледат всичките тия дивотии, които ни се поднасят всеки миг и на всяка крачка, да се съберат, да се организират, да поискат да се сформира екип от международни светила, който да изготви експертиза за здравето – и физическото, и психическото – на най-Главния (най-вече според него самия) човек в държавата. Пък ако всичко е наред, да правим референдум и да го обявим за император. Той и без друго отдавна се държи като такъв, няма институции, няма закони: наредих, отпуснах, прекратих, одобрих, ще се обадя на... Путин (последното само пожелателно).

– Вярвате ли на социологическите агенции? Каква е вашата прогноза за резултатите от изборите?

- Вярвам на най-търсената и лансирана агенция „Алена”. Казаното от модерната вражалица винаги води до истината. Мисля, че повечето социологически проучвания се базират на нейните предвиждания, понеже всички, щом ожаднеят, пият от един и същи извор. Аз й вярвам, понеже постъпвам като във вица с Йосиф Висарионович. Попитал той синоптиците в каква степен познават за времето. Отвърнали – до 40 процента. А вие казвайте обратното, по-голям ще е процентът – посъветвал ги бащата на народите. Та и при Алена ( не знам тая жена АлЕна ли е, АлЬОна ли, или си е просто Алена! – но си е майка на герберите) каквото предскаже, аз приемам за вярно обратното и няма начин да не се случи точно то. При това100 процента. Пък и ретроградният Меркурий. Хибридна работа. Преди стотина години един руски поет беше написал: „И над нами плыл Меркурий – иностранная звезда”. Каква инностранна, бе, след сто години си е направо руска, все по-ретрограден става, как да не е руски?

Как да не редактираш поета: „И над нами вот Меркурий – только русская звезда”. Що министерски решения се забавиха, някои може би и отложиха заради тази му ретроградност. Ирландската пастирка и тя все хибридности вижда, и тя вярва, че тоя народ трева пасе. Ето и сега Алена плюе президента, ама и мед й капе на сърцето, че така е пренасочил изборите. Гледайте добре: 4-ти април – това не ви ли говори нещо? Ами 4-я ден от 4-я месец, това няма как да не води до... 4-ти мандат за „ГЕРБ”. И ще влязат само 4 политически сили в парламента, да не ги изброяваме. Четири четворки – бетон. Аз обаче – понеже съм истински медиум – казвам, че 3 е повече от 4. Ще влязат 4 политически сили (в случая слабости), но една ще се разпадне веднага – познавам, понеже тя вече се е разпаднала и ще се отвори пазар за независими депутати. Трите парламентарни групи ще си напазаруват. И остава какво? Светата троица: Бог, Цар и Отечество. Бог – разбира се Боко Банкянски (не бъркай с художника Банкси!), цар – царица в случая – БСП, и Отечество – ДПС. Патриотите, преди да поемат да освобождават други народи, ще се изявяват на пиацата пред пицарията на площад „Гарибалди”, срещу фалиралата банка на Василев: ще пийват гореща бира (студена вода), ще се палят и ще гледат към властта през крив макарон. А истинският войвода (не шкембестият трътлек!) още ще рони последни сълзи на Околчица и ще вика: „Бляди! Бляди!”
Той, който беше казал: „лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!” А ние скромно ще добавим:
Луд ли си, народе, че още кротуваш, когато отдавна вече трябваше да се разбеснееш!
И когато другият велик българин се обади от бесилото наблизо:
– Народе-е-е-е! -
дано ехото отвърне: Избори идат!

Не избори идат! Избор иде! Или народ – или мърша! Извинявай, дядо Славейков!

– Получихте ли от прокуратурата отговор на писмото си, дали е разкрила коя е жената в спалнята на премиера Борисов и откъде са банкнотите евро в чекмеджето му?

- Тъй като пощальонът пътува с пълен чувал само до царството на мъртвите, а насам се връща с чанта, празна като главата на днешен министър или депутат – какво да кажа? Нашата прокуратура явно отдавна е мъртва. Дори с парашутирането на Гешев на тоя пост няма да може да бъде реанимирана. Така де, няма как да се източи формалина от мумията и да й се влее свежа кръв. Жалко, понеже има толкова яки момчета от службите, които стават за донори. Чудя му се на тоя човек и понякога започва да ми става жал за него. Как е могъл да им се хване на въдицата на тия от „ГЕРБ”.. Или те са го хванали с нещо. Или за нещо. Той, човекът с две висши образования – завършил право с отличие в Сурбоната и висша полицейска школа в Охайде – Западен Далавер, един от малцината наши юристи с изключителни интелектуални качества, цитира често Хайдезер, изчел е целия Достоевски от „Анна Каренина” до „Златния телец”, казват „Идиот” на Толстой му била настолната книга... Ама ходел с каскет. Че той и Шерлок Холмс има някаква шапчица на главата си. Та казвам как можа този човек да се набута така. Не е държава това, постоянно му проваля начинанията. Ето и сега, седмица-две преди изборите, в рамките на два-три дена – две такива грандиозни, невиждани дори в световната практика, операции: излови пет милиона фалшиви долари и арестува петима родоотстъпници (шестият беше пуснат веднага срещу парична гаранция), които за жълти стотинки продавали родината. А родината пет пари не дава за неговите усърдия – доларите били бутафорни, както е тръгнало скоро и шпионите ще бъдат разменени на Орлов мост бог знае с кого. Или с какво. Абе, бута някой, бута я някой тая държава, ама Гешев и него ще го излови. Яко ще го хване той (ако вече не го е хванал) за латиноамериканските президенти. Разклатения Мадуро имам предвид. Казах Мадуро, та се сетих за голия Бойко в спалнята. Той не само гол, ами и гола вода, но за това по-после. Сега за това кой още е бил нея вечер в спалнята. Няма какво Гешев да рови и да търси. Да решава милиционерски кръстословици от типа: коя река тече между България и Румъния, започва с „Ду” и завършва на „нав”. А за пачките с евро вече има нова версия: пак са фалшиви, но са печатани на същата „ромайорка” както и доларите с цел злепоставяне на премиера. Утре ще се окаже, че кюлчетата са отливани в някоя свещоливница на БПЦ, че къде другаде!

Сега по-сериозно за шпионите. Шпиони има откакто свят светува, има ги и ще ги има. Арестуваните „шпиони” не са нищо ново за България, та Гешев да се възторгва чак толкова. Руски шпиони по тия земи има от времето на Екатерина Велика, имало ги е през Възраждането, в Княжество България, в царство България, НРБ (да, и в социалистическа България, когато тайните служби на двете братски страни са работили в най-тясно сътрудничество) и ще ги има. Както има турски, гръцки, да не изброявам всички страни наоколо, че ще трябва да спомена и РСМ, и най-вече - има шпиони на САЩ, Англия, Франция, Германия и т.н. Както има американски шпиони в Германия (точно толкова приятелски страни както НРБ и СССР едно време и България и САЩ сега. По-паметливите си спомнят оплакването на г-жа Меркел, че й подслушвали телефона и как Обама тържествено й обеща, че повече това няма да се случва, но за останалото да не говорят. Явно понеже има и немски шпиони в САЩ и в останалия свят. Шпионите не се разкриват, а се оставят да работят с цел да се разплете до краен предел мрежата им, подхвърлят им се от време на време фалшиви новини, за да се види докъде могат да „кълват” и пр. и пр.. Шпиони се вадят само в изключителни случаи. И за да знаеш това, не е необходимо да си изкарал, камо ли пък с отличие (както се твърди за нашия Шерлок), милиционерската школа в Симеоново. Достатъчно е да си чел криминалета. Така че поради незнание, или от желание да угоди – все едно кому! – Гешев си е вкарал автогол, вярно красив, с глава, но автогол! И трябва да бъде подведен под съдебна отговорност, понеже е възпрепятствал и осуетил проследяването до края на тази вражеска група, отнел е възможността на нашите да разкрият още руски агенти (а може би и американски – в някои области те си сътрудничат и понякога дори не го крият).

Ако бяха малко повече чели, нашите управници щяха да знаят, че разкриването на шпионски афери и шумното им огласяване винаги е било отчаян опит да се скрият големи обществени и държавни проблеми, или по-просто казано, така че да го разберат и тия, на които говорим – хвърляне на прах в очите. Примери: аферата Драйфус, аферата Мата Хари (не тая в леглото на премиера).

И накрая на шпионския водевил няколко самонатрапващи се въпроса – Гешев действително ли смята:

1. Че в България има (което ще рече – достъпни за аматьори) данни, касаещи САЩ, НАТО, Европейския съюз и бог знае още кого и какво?
2. Че руснаците, ако им се припие вода, няма да пият от фонтана в двора на Пентагона, ами от пластмасова бутилка от кока-кола с капачка от пепси, прашасвала я в някоя софийска канцелария край народния театър, я в кабинета на директора на музея-подводница във Варна?
и 3. Че ако не е разбрал за какво са му дали интифа и е стрелял с истински патрони, вместо с халосни – няма да му хвръкне каскетчето, а подир него и окачалката на това каскетче? Никакво „я не понял, господа!” – като в оня, руския филм – няма да го спаси
Да спи спокойно – случаят не е такъв и ще отнесе само перване през ръцете. Може и по носа. Но какво е тая болка пред щастието да се изфуклявиш и да се изкефиш предизборно. Е, и да се сложиш, разбира се. Едната благодарност го изисква. Той знае какво нещо е това избор (избиране).

Всичко това го говоря най-сериозно като професионалист – резидент през последните 29 години на нубийското разузнаване в България, откакто няколко наши депутати установиха дипломатически сношения с тази прекрасна братска страна, за която си струва да работиш и за жълти стотинки.

– Има ли страх у хората около тези избори?

- Ще се радвам да има поне страх у хората, понеже на някои нищо друго не им е останало (не им е оставено!) Това ще значи, че в тая държава все още има хора. И дай боже този страх да расте, защо всеизвестно е, че много геройства са извършени от уплашени, стреснати, страхливи по природа хора. Мисля, че този момент иде. Иначе като в разказа на Елин Пелин – да изкрякаме в блатото и да ... умрем.

– Напомнят ли изборите в днешно време на тези от времето на Алеко и на Вазовите “Чичовци”?

 - Де да бяха живи и Алеко, и Дядо Вазов – литературната ни класика щеше да нарасне и на обем и като качество. Разбира се, днес внуците на Дочоолу и Чочоолу се носят „ала франга”, често са депутати, че и председатели на комисии и дори на самото Народно събрание, минават от партия в партия и депутатстват не само у нас, но и в европейския парламент. Ако понякога ще извърнат поглед към Ориента, то не е да прочетат някой Цариградски сонет от Константин Величков, а да подпишат някоя и друга истанбулска конвенция. Абе, Европа сме, както е казал класикът, ама не съвсем!

– Как ще коментирате протегната ръка към властта и премиера на някои културни дейци? Някои не удариха ли тавана с шпаклата?

- Когато преди известно време се завихри и този скандал, не се стърпях и написах писмо до Министъра на културата, един изключителен некадърник, поради което и наглец, до парламентарната комисия за медии и култура и лично до Него, който раздава справедливост и в тая област. И тъй като писма от оня свят – както казахме – не идват, тук ще дам няколко малки пасажа, да се види какво съм мислил и мисля по този въпрос:

Господа,
Похвална беше инициативата заслужили дейци на българската естрада да получат достойна отплата за дългогодишните си усилия в областта на българската допринесъл за развитието на българската култура и е прославил освен името си и култура. Тя дойде и като едно закъсняло извинение за дългогодишното нехайство към съдбата на десетки български творци, едни отишли си, а други тънещи в мизерия в един свят, за чието подобряване те са дали толкова от себе си. Да изброяваме ли имена!

Но защо само хората на естрадата попаднаха най-накрая в полезрението на тия, които са длъжни да имат ясна визия и за културната реалност в страната ни.
Къде са актьорите, режисьорите, художниците, писателите, преводачите, журналистите? ...

Не се ли притеснявате, че така културният елит на България се разцепва по един недопустим начин и много творци се противопоставят един на друг?
Похвално е, господа, че понякога се наканвате да действате, но преди това мислете...

Какво мога да добавя към това? За управниците е все едно дали един творец е прославял не само своето име, но и името на своята родина, или просто цял живот се е препитавал в сферата на културата и изкуствата (в което няма нищо лошо!) Лошото е, че и едните, и другите, само поради факта, че имат еднакви проблеми и изпитват еднаква нужда, са третирани по един и същи начин. Логично е хората със заслуги към България да получат пенсия за заслуги. А останалите да получават подобаваща социална помощ, още повече, че и пенсионните документи на мнозина – както се твърди – били изгубени или похабени от държавата.

Като говорите за шпаклата (каква груба метафора, не е ли по-добре език?!), вероятно имате предвид оная оскърбителна за самочувствието на всеки творец снимка на неколцина просители с Него.

Уж творците трябвало да виждат и там, където окото на простосмъртните не може да проникне, а то какво – цял народ вече вижда накъде вървят нещата, а някои се мъчат да изпросят (не категорично да ги искат, понеже им се падат и по право) пари, които нито има как, нито за какво (според МК) да дойдат. Фарсът с певците от “Златният Орфей”, за който споменахме, какво показа?! Че не е Банов, който ще раздава коливо за “бог да прости българската култура”. Не по кабинетите, скъпи колеги, а на магистралата – в очакване на джипката. Не сте ли го разбрали? Вижте и снимката, за която стана реч и на която въпросните двама-трима културни трегери (в случая и пратеници) гледат благоволилия да ги приеме с такъв трепет и плам в очите, сякаш пред тях е изникнал от нищото самият Буда. И не ги будалка, ами ги посвещава в сакрални тайни. Но не само за това изострям и насочвам вниманието към въпросната снимка. Вижте, моля ви, дясната ръка на Буда: пръстите са така присвити, сякаш Ръката Му току-що е показвала някому среден пръст, но напрежението леко е паднало и пръстите са се разхлабили; или пък всеки момент нов прилив на енергия ще го вдъхнови да размаха средния пръст зад гърба на отдалечаващите се просители.

– Как виждате света след КОВИД? Ще има ли някакъв рестарт, някакво пречистване? Природата май ни показа, че трябва да се съобразяваме с нея?

- Какъв рестарт, какво пречистване? Всеки ден, като се събуди човек – това си е чист рестарт. Идва момент, когато няма повече събуждане. Тия, които ще отидат в рая, няма какво да ги мислим. Пък и те са толкова малко. Да мислим и да живеем така, че да се доберем до Чистилището, щото иначе е страшно. Адът не е страшен само с огньовете и с казаните с врящ катран – де само това да беше – ужасът идва и от това, че там трябва за вечни времена да съжителстваме с тия отвратителни типове, които ни правят живота черен още тук и които ние нямаме силата и куража да ги наритаме, да ги изритаме и час по-скоро и да ги пратим по дяволите. Лозето не ще молитва, а мотика – както са го казали по-умните от нас.

– Г-н Кадийски, какви поуки трябва да си направят хората, след като преодолеем тази криза?

- Поуката може да бъде само една: да не търпим край себе си неуки, а още по-малко – да позволяваме да ни командват. Един млад поет, студент в Германия, крайно разочарован от летните събития, от време на време ми праща свои стихове и пародии; сега ми е пратил като какво би представлявало писмото, ако българските запорожци вместо на турския, решат да пишат на банкянския султан. Ще ми се да го цитирам цялото, но някакви остатъци от свян ме възпират, не че нещо не е така.

Ето само част:„Няма да успееш, кучи сине, от българите да направиш подлоги, в георги-марковски магарета и мекерета да ни превърнеш, от твоята паплач не се боим, спуканото гърне Гърневски на главата ще ти го нахлузим, и в Перловска река, и в наводненото метро ще те наврем, мамицата ти...” Спирам, езикът ми не се обръща.

– Има ли в България лидери, които могат да поведат народа към спасението?

- Няма в момента. През лятото имаше блестяща възможност от средите на младите, ето като този младеж (какви ги приказва – ще възразите, ама Ботев и Стамболов да не би да галеха с перце чорбаджиите?), та казвам – от такива образовани хора, видели как се правят нещата по света, можеше да се излъчат нови необременени лидери, но така нареченото Отровно трио така изигра кадрила, че не само задрънчаха прозорците на Президентството и на Министерския съвет, но изпосъбориха де каквото можаха и все още ходим по изпотрошената стъклария на много човешки надежди, останали там на жълтите павета. Президентът даде ясен сигнал – мутрите трябва да бъдат изметени. Гербаджийските мишоци се изпокриха. Буда мина в нелегалност. И точно тук Триото започна да дава фалшиви и лъжливи сигнали: Да не се яхвал протестът, да не се яхвало хорското недоволство. Вместо категорично да уточнят: да не се яхва от задъртели амазонки и изпопадали от капрата политически файтонджии, знаете кого визирам. Няма да споменавам имена. Всички ги знаят.

И така конят – за първи път от години такъв буен, як жребец на народното недоволство – остана необязден. И какво стана? Това за което баба ми – без да е врачка и дори видна социоложка – казваше: – Утече коня в ряката. Сега ще има да го гоним. Белким го хванем пак. Тоя народ толкова дълго е гонил Михаля, защо още да не потича подир тоя, дето клати дърветата. Стига вече! Станах много мрачен.

– Още нещо да искате да кажете, за което не сме ви провокирали с нашите въпроси?

- Не вие ме провокирате, ами тези които ни съсипват живота и погубват България. И отвратителното е, че не те са виновни, а ние. Ние, които ги търпим. Защото те толкова могат – т.е. нищо не могат. И не са се намърдали сами там, където са. Ние сме ги курдисали в тия кресла, които пазят спомена не само за мерзавци, но и за почтени и дори велики българи.

Снощи, както се къпех, изплисках ваната – извиках "Еврика!" Но ме достраша да изтичам на улицата и да го разглася. Не че ме е страх, познавате ме и знаете, че винаги съм говорил каквото мисля. Ами тоя сняг сега. Дали пък не ни подсеща, че е време – макар и закъснели като него – да започнем на чисто. Отново да си върнем идеите и мечтите на Апостола. Нашите сме ги оцапали без друго. Дано и на 4-ти април да вали сняг. И по него, по него – към урните. За какво говорех? Да, за каквото да говорим, все за пари става дума – както са казали някои преди нас. Та хрумна ми – някой отвън едва ли ще си поръча у нас долари, като се вижда колко калпаво работим. Дали доларите не са правени за българските казина: да изплащат с тях печалбите на балъци, които не могат да различат истински от фалшиви пари. Фалшификаторите са оставяли знак, с което показват, че са чели поне книги, нещо толкова рядко за управляващите у нас. Броя на цифрите върху копюрите е за експертите и показва, че поръчителите знаят как е било през вековете: пълното имитиране – без знак оставен от фалшификатора – е водело направо на дръвника или бесилото. При оставен знак – вечна каторга, най-често в някой рудник за злато, в краен случай за желязо (тогава обстановката е била екологически чиста, кюмюрът е бил непознат), или на галера. Във вериги, разбира се. Днес не знам как е, но едва ли виновника го чакат 30 години или до живот без право на замяна. Проблемът сега е как да ги припишат тия долари на Божков, тъй като още преди година го изхвърлиха от тоя бизнес. Да не вземе да падне съмнението върху наши хора. Или не дай си боже върху самата прокуратура!

– Ще подарите ли едно ваше стихотворение на Фрог нюз?

- То аз и две ще подаря, ама нали трябва да се подаряват хубави и приятни неща. Някои – предимно приятелите ми – намират, че моите стихотворения били хубави (все още), но тия от последно време аз не ги намирам за много приятни. Дори никак. Ще ви дам нещо отпреди няколко години, но не се надявайте да ви разсее...

ЕПИТАФИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

1. КОЧО

Българийо, не моля аз: прости!
Откъсна ти се от сърцето нещо и за мене –
заветът, мащехо: Не падай на колене!...
Простила на кого ли не, това си ти:

в зори оплискани от кръв жита
и в залеза одрана лъвска кожа...
Бългрийо, къде си скрила ножа,
до дръжката да го забия не в гръдта

на твойте врагове (ах, тоя нож би
по ботевски помилвал свидните ти рожби!)
и не в гръдта си немощна... А в твоите гърди,

кърмилнице, с любов да го забия –
да те спася от черната ти орисия,
от твойте вечни, майко, козни и вражди...

2 май 2016 г.

2. МОЙСЕЙ

На Найден Вълчев

Българийо, за тебе те умряха...
Иван Вазов

Те за тебе някога мряха!
Днес ти умираш... И за кого?
В свода – пробита бащина стряха –
още кървят око до око.

Под белоснежните върхове
се зеленеят гори хайдушки,
долу – удавени в кръв полета!

До бесилка – босилек. На две –
сабите, в прах захвърлени пушки...
С гарвана – тая птица проклета!

И Самуилов щастлив войник –
само едното око избодено! –
как ли от рая ти, мила Родино,
да изведа народа велик!

------------------------------------------------
Кирил Кадийски, писател

Член-кореспондент на академия Маларме,
кавалер на френския Орден за Изкуство и Литература,
лауреат на наградата Макс Жакоб,
лауреат на международната награда “Read Russia”,
почетен гражданин на Монмартърската република,
бивш съветник в посолството на България във Франция
и директор на Българския културен институт в Париж

Въпросите зададе: Красен Бучков