Проф. Чуков за ФрогНюз: България трябва да се съобрази с икономически рискове, потенциални бежански потоци и опасности от терористични актове

Това каза пред ФрогНюз арабисът и експерт в областта на политиката на Близкия изток проф. Владимир Чуков.

Ето и цялото интервю:

Професоре, четвърти ден продължават военните действия между Хамас и Израел, които и двете страни нарекоха война. Защо се случва настоящата ескалация? 

На четвъртия ден от нападението на Хамас над Израел е повече от очевидно, че става за поставяне на прът в колелата на процеси, които вече текат повече от година. Разбра се, че акцията на Хамас е готвена преди около година. Много силно бяха ускорени процесите за установяване на дипломатически отношения между Саудитска Арабия и Израел. Това щеше да бъде нещо като “черешката на тортата” от т. нар Авраамически договори. Преди три години бяха установени дипломатическите отношения с Обединените арабски емирства, с Бахрейн, с Мароко, със Судан. Дипломатически отношения със Саудитска Арабия щеше да бъде нещо безпрецедентно, тъй като това е лидерът на ислямския свят. 

Не само иранските средства за масова информация, а всички средства за масова информация под контрола на иранските проксита в Близкия изток, следяха тези процеси много изкъсо. И в Концепцията за национална сигурност на Иран е залегнало положение, че всяка една държава, която има дипломатически отношения с Израел, представлява заплаха за сигурността на ислямската република. Поради тази причина в Иран са много чувствителни към този процес. Спомням си, когато папата беше на посещение в Ирак, имаше гласове, които се надигнаха и казаха, че е крайно време Ирак, където Иран има много сериозни амбиции, да установи дипломатически отношения с Израел като символ на диалог между религиите. Това веднага беше заглушено от местните прошиитски и проирански милиции. Никакво съмнение няма, че двата процеса вървят паралелно - нападението на Хамас и политическите процеси на разширяването на контактите между араби и евреи.

Между Саудитска Арабия и Израел има исторически - хилядолетни, връзки. Майката на създателя на Саудитска Арабия - крал Абдул Азиз бин Сауд, се нарича Сара. Излишно е да обясняваме каква религия е изповядвала тя, предвид името си. Този процес на сближаване между Саудитска Арабия и Израел няма как да бъде спрян. Особено сега в условията на реформите, които прави Мохамед бин Салман - човек, който иска да използва политиката, така че да вдигне и без това високия жизнен стандарт на своите сънародници. На срещата на Г-20 беше предложен следния транспортен коридор на индийски стоки към Европа: Индия – Дубай – Саудитска Арабия – Йордания - Западния бряг - Хайфа и оттам в Атина, към Европа. Моята теза е, че ако България влезе в Шенгенското пространство, оттук ще минат тези огромни потоци - не само транспортни, но и оптични кабели, ЖП линии и т.н. Това не се нрави на регионалния опонент на Саудитска Арабия в Близкия изток - Иран. Една израело-саудитска ос винаги би била насочена срещу Иран. 

В стълбицата на йерархията на прокситата на Иран в Близкия изток - Хизбула, Ислямски Джихад и Хамас, на най-долната стълбица е Химас, защото те са сунити. Лидерът на Хамас казва, че нападението е тяхно собствено решение. На този етап се опитват да игнорират ходовете на Иран. Доказа се обаче, че без помощта на Иран - най-вече с логистика и с електронната апаратура, с която са успели да неутрализират техниката на израелското разузнаване, няма как атаката да се извърши. Нищо от това няма как да стане без участието на ирански специалисти и на техника по руски лиценз. 

Настоящата агресия на Хамас е следствие на желанието да бъде прекъснат процеса на установяване на дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия. Това няма как да не предизвиква и съответната реакция от страна на САЩ, които са основен промоутър на сближителния процес.

Каква би могла да бъде евентуалната роля на Турция и Ердоган - предвид демонстрациите в подкрепа на паленскинските бойци в Турция, както и на изказването на турския президент, че Турция би могла да посредничи за прекратяване на израелско-палестинския конфликт?

Първата реакция на Ердоган беше силно неутрална. Той дори получи критики от ислямистки кръгове, включително в собствената си държава. Ердоган обикновено нарича палестинците “братя”. Този път не ги нарече така. Преди наричаше Израел “окупатор”. Сега нямаше такива думи. Реакцията на Ердоган беше силно неутрална и силно предпазлива, имайки предвид, че той не може да не се съобрази с настроенията на широките слоеве, които са пропалестински. От много отдавна той води такава политика и хората са много силно настроени в подкрепа на ислямистите от Хамас.

Има обаче още нещо, което трябва да се отчете: начинът, по който беше направена тази акция - изненадата, която беше използвана, за пръв път битките се водят на територията на Израел, тези военнотехнически и стратегически параметри - това уплаши Ердоган. Уплаши и Турция. Защо? Защото на Турция е ясно, че зад това стои Иран, който е исторически съперник на Турция в Близкия изток. Имаше момент на изненада, на уплаха - поради това реакциите бяха необичайни. Естествено, Ердоган се опита да направи паралел с Украйна - че както в Украйна, така и тук, той ще играе ролята на посредник. Така Ердоган се опитва да вдигне своя рейтинг, да бъде и с едната, и с другата страна.

Това е шестата война между Ивицата Газа и Израел. Като външен министър Ахмет Давутоглу се опита да изтласка Египет като основен посредник.Това не се получи. В един момент дори Давутоглу седеше в съседната стая, където се срещаха Хамас и шефа на египетското разузнаване. Турция не може да измести вече традиционно очерталите се писти за посредничество. Ердоган обаче иска да се представи като посредник в Украйна, в Ивицата Газа, иска да покаже, че има огромна роля в Нагорни Карабах. Всичко това е за извличане на политически дивиденти.

Елементът на уплаха и изненадва обаче остана. Турция не е очаквала такава добра организация от страна на Иран по отношение проксито Хамас. 

Какви според Вас биха могли оттук насетне да са последствията от конфликта и върху геополитиката, и върху икономиката, и върху обществения ред? 

На първо четене, след атаката на Хамас виждаме, че американският долар върви нагоре, японската йена върви нагоре, а нашето евро върви надолу. Причината е в страховете на инвеститорите, че ще има нова бежанска вълна. По оценка на ООН вследствие на този конфликт около 200 000 палестинци са готови да напуснат пределите на Газа. Засега не виждаме такава възможност, тъй като фактически те са затворени отвсякъде. Това са 200 000 потенциални мигранти в Европа. Това е конкретен директен резултат от конфликта.

Видяхме и как вчера, барелът петрол се качи с три долара. Това е друг също конкретен резултат. Това е международна криза. Макар в конфликта да няма държави, които да участват в добиването на нефт, щом има конфликт в регион, в който се добива нефт, няма как това да не рефлектира. 

По целия свят има и огромни палестински общности. В Западна Европа видяхме нещо безпрецедентно - в Англия се опитаха да превземат израелското посолство. В съседна Гърция 200 палестинци бяха пред израелското посолство. Поне в десет държави по света видяхме мобилизация на палестински общности, които изразяват своите симпатии. Практически в целия арабски свят също имаше такива реакции. 

Напрежение вече се създаде. Според мен цяла Европа - в това число и България, трябва да има своя поглед, своите необходими превантивни мерки и те да не се отслабват. България много активно трябва да наблюдава процесите в Близкия изток. Между “Капитан Андреево” и основния контролно-пропускателния пункт между Сирия и Турция  Баб Ал-Хауа са 1000 километра. Тези огромни бежански потоци няма как да не минат през България. Всичко, което се случва в сложния и труден за разбиране Близък изток, ни касае пряко. Трябва да следим това, което се случва в Близкия изток, тъй като оттам идват много силни икономически предизвикателства - цените на горивата, но също така и потенциални бежански потоци, както и опасности от терористични актове. България трябва да се съобрази с всичко това.

Проф. Владимир Чуков е арабист, професор, учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на десет монографии, стотици научни публикации и журналистически статии в областта на международните отношения, сигурността, малцинствата и религията. Съавтор е на специализирания сайт The Foreign Insider. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети.

Интервю на Илияна Маринкова