Проф. Николай Овчаров: Бизнесът се присмиваше, но проумя, че историческият туризъм носи пари

Николай Овчаров е д-р на историческите науки, старши научен сътрудник в Археологически институт с музей към Българска академия на науките, дипломиран професор в Международния славянски университет - Москва. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Притежава сертификат за „Обществено признат експерт", издаден от Националния конвент на експертите. Почетен гражданин на гр. Кърджали.

Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, като и на морската история и археология. Името му нашумя с сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и проучен средновековния манастир „Св. Йоан Продром" в Кърджали. Венец на археологическата му дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи.

 

Интервю на Мая Стоянова 

- Проф. Овчаров, предстои стартът на новия археологически сезон. Към кои райони са насочени професионалните ви интереси и какво ще търсите?
-  Всяка година се заричам да намаля темпото на археологическите проучвания. Но се случва точно обратното, защото живеем в интензивно време, изискващо голямо напрежение и много работа. Така и през тази година се налага още по-голямо разширяване на списъка от обекти и то във връзка именно с развитието на туризма. През м. юни започвам разкопки във Велико Търново в търсене на една уникална църква, чиито руини са съществували до началото на ХХ в. Става дума за храма „Св. Иван Рилски" в Асеновата махала на старата столица. Според откритите от ст.н.с. д-р Хитко Вачев документи, в нея през 1394 г. продължава да служи патриарх Евтимий, вече след превземането на Царевец от османските завоеватели. Там вероятно са били съхранявани до 1469 г. мощите на най-големия български светец, св. Иван Рилски. Откриването на тази светиня на българския дух ще бъде изключително важно през днешните динамични времена и ще даде на българите нов пвод за национална гордост. Веднага през м. юли ще продължат дългогодишните разкопки на Перперикон, които ще завършат в средата на септември. После отново се насочвам на север, в живописната долина на р. Русенски Лом край Русе. Там при с. Нисово заедно с колегата д-р Бони Петрунова от НАИМ-БАН ще изследваме уникален средновековен некропол с огромни каменни кръстове. Върху тях са изписани различни символи, сред които т.нар. „тамплиерски" кръстове. Сезонът трябва да завърши през октомври, когато с д-р Петрунова ще се върнем към една позабравена, но изключително ефектна крепост край София. Това е легендарната твърдина Урвич при с. Кокаляне, за която има най-много легенди. Те са свързани с името на последния български цар Иван Шишман. Тези предания и доста добрата запазеност на крепостните съоръжения биха могли да направят Урвич забележителен туристически обект.
- Перперикон е една от големите теми в кариерата Ви. Какво още не знаем за свещения град на траките? Пазят ли Родопите и други тайни?
- Това е напълно вярно. След последните години и при доброто популяризиране Перперикон се превърна в археологически обект № 1 за България. Не случайно втория по тираж гръцки вестник „Елевтеротипия" го нарече „европейския Мачу Пикчу". Там работата е за поколения и той всяка година ще носи нови и нови изненади. Вече знаем със сигурност, че скалният хълм е обитаван от 6000 години, а преди 3500 години това е било най-голямото светилище на Балканския полуостров. Не по-малко интересна е историята на Перперикон през античната и средновековната епоха, когато е представлявал огромен град, контролирал добива на злато в Източните Родопи.През 2008 г. се надяваме да завършим западната част на Акропола с южната крепостна стена. Също така ще навлезем за пръв път в южното подградие, където сградите също са изсичани в скалите. Ще се работи и в северното подградие, където през миналата година открихме църква от ХІV в., разрушена и опожарена от османците при обсадата на крепостта през 1362 г.
- Как големите открития в областта на археологията повлияха на туристическия имидж на България и интереса на чужденците към нашата страна?

- Несъмнено големите открития в областта на българската археология от последните години оказаха силно влияние върху формирането на образа на България пред света. Много често ми задават въпроса как така едва след 2000 г. у нас започнаха да се правят такива фундаментални археологически открития. Това въобще не е вярно. Изключителни находки са намирани и преди, но в новия век се промениха обществените нагласи и икономическата обстановка в страната. Заговори се за развитие на туризма и в частност - на културно-историческата му форма, а това вече си е чиста икономика. Така че вече говорим за един глобален ефект от археологията и това в никакъв случай не може да се пренебрегва.

Лично аз в последните години отделям изключително много от времето си, за да популяризирам българското археологическо наследство като туристически продукт. Непрекъснато пътувам в чужбина за различни изложения и форуми, на които се представят нашите постижения. Струва ми се, че ефектът започва да се усеща. Така например, на Перперикон вече има регулярно посещение от американски, германски и френски туристи. През миналата година лично уговорих чрез фирма „Солвекс" редовно посещение и на руски групи през летния сезон.
- Конкурентни ли сме в сравнение със балканските ни съседи? 

- Ние започваме развитието от нулево ниво. По време на тоталитарното управление имаше опити за създаване на културно-исторически туризъм, но в рамките на комунистическата държава и зад „желязната завеса" това бе невъзможно. Така че това, което се случва, е станало през последните години. За това време се промениха много неща. Само преди 7-8 години бизнесмените се подсмихваха, когато им говорех, че тази форма на туризъм ще се превърне в печеливш отрасъл на икономиката. Сега вече никой не иронизира. Необходима е обаче намеса на държавата, както това се случи преди няколко десетилетия в Гърция и Турция.

Също така е важно да се създаде списък на приоритетните обекти от гледна точка на туризма. България, заедно с Италия и Гърция, е сред тройката европейски държави с най-много археологически паметници - 43 000. Очевидно те нямат равностойно значение като туристически дестинации. А кои са тези приоритети, вече е ясно от туристическото посещение. Само за няколко години например Перперикон, от напълно неизвестен паметник, заема второ място (187 000 посетители) след старата столица Велико Търново (300 000 посетители). Там обаче по времето на социализма бяха хвърлени колосални средства за реставрация и благоустрояване. Много добра основа за определяне на приоритетите е класацията на вестник „24 часа" за 24-те чудеса на България. Там читателите чрез гласуване определиха кои за българите са главните културно-исторически забележителности.  

- Предлага ли България  завършен туристически продукт по отношение на историческите паметници и забележителности?  Могат ли само природата и историята да компенсират неуредиците в туризма?  

- Не е възможно изведнъж да се изгради отлична инфраструктура на туристическите обекти. Трябва да се извървят определени етапи, но целта е това да стане по-бързо. Но така зададен въпросът е като този за това кое е първо - кокошката или яйцето. Понякога ме обвиняват, че разработвам археологически обекти преди да бъдат създадени необходимите условия и предизвиквам огромен туристически поток на все още незавършени като инфраструктура паметници. Но бих ли могъл да създам иначе този огромен интерес, да речем, към Перперикон. Не можех през 2000 г. да отида в Министерството на културата и да им кажа - вижте, в Родопите има уникален скален град, където ще привлечем много туристи. Просто щяха да ми се изсмеят, защото никой не бе чувал за него.

Трябва рекламирането на археологическите обекти да върви максимално в крак с търсенето на инвестиции за тяхното облагородяване. В никакъв случай не бива да се позволява такова застрояване, каквото се наблюдава на някои места по морето и в планината. И това вече става факт в Източните Родопи, където бяха спечелени няколко европейски проекта за благоустройство и реставрация на паметниците. Същевременно бе създадена законова база, която да не позволява незаконното строителство.

За разлика от други археолози, аз съм оптимист и смятам, че ние ще успеем да развием своята туристическа индустрия. Примерите показват как държавната машина, макар и бавно, се задвижва. Същото се отнася за бизнеса, който проумя, че културно-историческият туризъм ще носи пари. Оттук вече е въпрос на време и на съзряване да бъде превърнат той в истински продукт. И да се подобри обслужването във всичките му сфери.

- Виждате ли връзка между археологическите открития и политиката на регионални инвестиции и приоритети? 

- Абсолютно. Не случайно много от средствата от Европейския съюз ще постъпват именно чрез региони и общини. Точно това е една от причините изминалите кметски избори да бяха толкова оспорвани. Само за реклама на туризма се очакват около 250 млн евро. А в нея основният акцент ще бъдат именно културно-историческите забележителности. Друг е въпросът, че общините още не разполагат със средства за опазването, охраняването и популяризирането на археологическите паметници.

С това не искам да оневинявам общините за някои пропуски по отношение на археологическите обекти. Но промяната в обществените нагласи не може да настъпи изведнъж, а е бавен и продължителен процес. Мнозина от кметовете и общинските съветници желаят да направят нещо положително в тази насока, но не знаят как. И тук идва голямата роля на специалистите, които трябва да бъдат и мeниджъри и популяризатори. 

 - Очаква се до края на лятната сесия в Парламента да влезе за обсъждане Новия закон за паметниците на културата? Ще гарантира ли той опазването на историческото и културно богатство на България? 

- Аз съм дълбоко убеден, че приемането на отдавна чакания закон ще допринесе за намаляване на ограбването на българската земя от иманярите и за намаляване на нелегалния трафик с ценности. Само с наказателни мерки няма да може да бъдат парирани иманярите. Нужно е да се създаде законова база и всеки да знае какво е разрешено и какво не. Настроен съм оптимистично, защото лично от Председателя на комисията по култура Нина Чилова, разбрах, че законът е почти готов и през юни трябва да влезе в Пленарна зала. Доволен съм от неговата философия и като експерт в Комисията ще застана зад него.

Обикновено когато говорим за този закон, имаме предвид само движимите паметници. И забравяме частта му за недвижимите паметници на културата. А държавата очевидно не може да обгрижи хилядите обекти на културно-историческото наследство. Затова аз смятам, че е необходимо да бъде разрешено концесионирането от частни лица при строт контрол от обществото. Също така трябва да се увеличи ролята на общините.

 - Иманярите са най-големите Ви конкуренти. Защо държавата се оказа безсилна да се справи с тях години наред?

- Иманярството в България не може да бъде напълно изкоренено никога. Все едно е да искаме в Азия вече да не се произвежда коноп за дрога. Но чрез добър закон и неговото спазване бихме могли да ограничим неговото развитие. Лично аз съм на мнение, че през последните години се усеща известен спад на иманярството. Неговият пик бе през 90-те години на миналия век. Това се дължеше на беззаконието в България и на войните в бивша Югославия, откъдето минават основните канали за износ на антики. Както и контрабандата с много други неща, така и нелегалният износ на антики тогава процъфтяваше.

- Вие защитавате тезата за свободата и легализирането на частните колекции. Какво губи обществото ни от нелегалното им съществуване? 

- Аз смятам, че няма друг изход от създалата се ситуация. Другият е те да бъдат национализирани, което очевидно няма как да стане. Тук искам да внеса една корекция в дълбоко вкоренилото се мнение, че частните колекции са създадени едва след 10 ноември 1989 г. Напротив, много от тях датират още от времената на социализма, когато определени хора се ползваха с различни облаги. Вече през 90-те години същите хора плуваха в свои води и още повече обогатиха своите колекции.

Така или иначе днес трябва да се вземе важно и съдбоносно решение. Частните колекции трябва да се узаконят при определени условия. Трябва да се създадат и частните музеи, чрез които да се покажат натрупаните богатства. Оттук нататък всичко ще подлежи на строг контрол чрез контролирани от държавата аукциони. А износът в чужбина е задължително да бъде забранен напълно. Защото най-главното, което трябва да постигнем, е да бъде намалено до минимум изтичането на ценни находки в чужбина.

 

Текст към снимка: Мнозина наричат Перперикон "Мачу Пикчу на Балканите".