Стефан Попов - Чефо за ФрогНюз: Изводите ми няма как да са позитивни, цялото ни общество е в тежка апатия

Прави впечатление, че колкото повече едно общество е заангажирано за своето бъдеще, толкова по-голям е шансът те да коват по-светло бъдеще. С апатия, безразличие и липса на проактивност, стигаме групово до кривата круша.

Това каза за ФрогНюз инфлуенсърът Стефан Попов-Чефо.

Ето го цялото интервю:

Г-н Попов, как ще коментирате изборните резултати, изобщо какви изводи можем да си извадим след поредния вот? Станахме свидетели на изключително ниска избирателна активност.

Изводите ми няма как да са позитивни, когато виждам как и моето и предишните поколения, да го генерализираме - цялото общество, е в тежка апатия, която заема най-големия си връх и пик за последните 20 години. Внимателно разгледах една графика, която показва избирателната активност с 20 години назад и прави впечатление, че година след година тя пада все повече и повече и вече говорим за един доста сериозен процент. 

Близо трима души на всеки четири, не се вълнуват особено от това, което се случва в държавата. Пътят на обратно би бил много труден и единствено със задружните усилия на тези 30%, независимо от тяхната партийна принадлежност, може да се активират и останалите 80%.

Прави впечатление, че колкото повече едно общество е заангажирано за своето бъдеще, толкова по-голям е шансът те да коват по-светло бъдеще. С апатия, безразличие и липса на проактивност, стигаме групово до кривата круша.

Политиците ли докараха хората до тази тежка апатия?

А политиците какво са? Те са ясно отражение на обществото, те са част от обществото, те също са българи, не са паднали от Юпитер с цел да дойдат ни покорят и управляват. В крайна сметка ние сме си ги избрали и излъчили. 

За хората, които са изключително обидени и толкова навътре приемат политическите ходове, имам един приятелски съвет - да опитат те.

Погледнато отстрани мисля, че на съвестните и адекватни хора никак не им е лесно в тази битка с агенти, мафия и олигарси, санкционирани по световни закони за корупция. Това за мен е нещо, което е толкова трудно да се пребори. Аз имам страхопочитание към хората, които опитват и дори да не успяват, да се провалят, те поне опитват.

Много по-лошото е, че други хора махат с лека ръка и си казват, ние сме победени, това няма да го бъде, тази държава няма да се оправи. Това са хората, в които можем да търсим вина, не толкова в тези, които опитват да направят нещо и то не става. 

Изненадата на тези избори безспорно беше партия “Величие”. Как успя да тази не толкова популярна партия да излезе сред челните позиции?

В никакъв случай не мога да го дефинирам като изненада. Това е най-логичното нещо, което можеше да се случи. Даже бих казал, че тези 5% са изненадващо малко, аз бих им дал 10%. Ако това визираме като изненада, да, това е. 

Знаем, че толкова много милиони са насочени към България в хода на хибридната война, има толкова много пропагандатори, обществени личности, говорещи глави в интернет пространството, бълващи едни и същи наративи, опорки, играещи със страховете и емоциите на хората и комплексите разбира се.

Абсолютно не е изненадващо, че една крайно популистка партия с лидери, които видимо не са с всичкия си. Това са хора, които правят паравоенна организация, с граждански акции в контекста на граждански екипи. Да не говорим, че създателят на тази партия, също е разпечатвал или по-точно изковавал някакви монети със своя лик, което ми напомня на един сериозен култ към личността и определено бих препоръчал консултация с психолог.

Констанца Илиева