Тодор Ников: Заради досиетата България е като обръснат таралеж

Това твърди полковник Тодор Ников, който никога не е крил, че е заемал високи анализаторски длъжности в ДС.

Интервю на Красен Бучков

- Г-н Ников, в последно време около Закона за досиетата се разгоря истинска битка? Като преподавател в школата в Симеоново и анализатор в ДС, какво ще кажете по начина на неговото създаване и регулирането на определени обществени отношения ?

- При създаване на Закона за досиетата е избран най-мракобесния възможен подход – категориалния. Няма никакво значение какво си вършил, щом попадаш в категорията на лицата съпричастни към дейността на бившата ДС, подлежиш на обществен остракизъм. Това си е направо разпъване на кръст. И нищо друго няма значение. Този  факт е подчертан и в писмото на двадесетте обществени организации, които искат  премахване на този закон и закриае на Комисията по досиетата.

Правото изключва досегашния подход. Вината, както и обществената укоримост на постъпките, могат да бъдат инкриминирани само индивидуално, на конкретни членове на обществото, за конкретни прояви. Последните крупни изблици на такъв категориален подход в миналато са свързани с мерките на хитлеризма срещу евреите и тези на Сталин срещу определени етнически общности – латвийци, кримски татари и други, обвинени, че са сътрудничали на хитлеристите по време на войната.

Оправданията, че в нашия случай не става дума за санкции, за разлика от Хитлер и Сталин, са смехотворни. След като медиите ежедневно ни заливат с потоци информация за днешни престъпни деяния на бившата ДС, след като в редица закони съществуват ограничителни мерки, то това са само приказки за наивници.

- Кажете конкретно, какви са вашите претенции към самия Закон за досиетата?

- Този закон е писан от хора с повърхностни познания за принципите и технологията на работа на органите за сигурност и поражда твърде много въпросителни. Ето някои от тях:

С какво право към „доносниците” са причислени и съдържателите на явочни квартири? Никога и при никакви условия те не са използвани като източник на информация.

В картотеките са заложени картони и на т.н. резервна агентура, призвана да заработи в тила на противника в случай на военни действия. Тези хора и понятие нямат, че са картотекирани на базата на оценки на техните позиции и  субективни качества. И на тях е приписано доносничество.

С какво право на една плоскост като доносници са поставени всички?! И друг път съм подчертавал, че в края на първата седмица след взрива на гара Буново на бюрото ми легнаха над 2000 сведения от граждани, пътували във влака, били по гарите по време на престоя му.  Разпоредихме картотекирането на част от гражданите с оглед използването им като свидетели. Част от тях бяха картотекирани като доброволни свидетели, част като доверени лица. Питам – каква е реалната стойност на заложените в картотеките картончета?

Знаейки, че не сме всезнаещи енциклопедисти, ние активно използвахме консултанти по различни конкретни въпроси. Като ни даваха консултация, тези хора не знаеха, към кои конкретни лица се отнася изнасяния въпрос. Те също бяха картотекирани като  доверени лица или агенти. Ще дам и конкретен пример.  Сегашният депутат от Коалиция за България и председател на ПП „Нова зора” Минчо Минчев по една случайност става свидетел на последиците от взрива на гара Буново. Бивш локомотивен машинист, образован поет, ние се обърнахме към него за консултация. Той ни помогна да разкрием извършителите и това е цялата му доносническа дейност. Но българската държава вместо да му благодари, го анатемоса.

Кое наложи включването на разузнаването и военното разузнаване към репресивния апарат? Те нямат нищо общо с вътрешната репресия. Нашите разузнавачи са достойни хора, които възприемат и обявяването им за „персона нон грата” и лежането по чужди затвори като неминуем риск на професията. Не зная защо представителката на комисията по досиетата г-жа Бончева се прави на паднала от небето, та излиза с аргумента: „ами да са ги изтеглили отдавна -  отдавна знаят, че ще ги обявяваме!” Какво е това – преднамерено демонстрирана наивност или глупост? Или нещо по-лошо ? Ще си позволя да поясня. Изтеглянето на нашите разузнавачи от посолствата е най-малкото зло. На друго място е заровено кучото. Ето къде:

Няма в света държава, която да не използва посолствата си за разузнаване. Включително и по отношение на приятелите. Именно затова първата работа на всяко кантраразузнаване е да води точен отчет и да осъществява контрол на връзките на работещите в посолствата с местни граждани. Някъде в тези връзки са прикрити реалните източници на конфиденциална информация. Да, изтеглили сте разузнавача! Обявили сте официално, че е разузнавач. На него нищо не могат да му направят. Но Господ  да е на помощ на онези, с които той е поддържал контакт. От този момент нататък следва да забравим изобщо за категорията „приятели на България”. Ето това е действителният размер на катастрофата.

- Искате да кажете, че с прилагането на Закона за досиетата основни потърпевши не са  работниците от щатния апарат?

- Така е. Ние сме офицери, макар и от запаса и резерва, можем да изтърпим всичко. Клели сме се във вярност на България. Но с този закон се ликвидират всички първоизточници на информация. Точно те са основната прицелна точка. И във вътрешнополитически план като борба с престъпността в страната, и във външнополитически като информационно осигуряване на външните инициативи на републиката ни. Какво е това? Глупост? Неграмотност? Съзнателно ликвидиране на първоизточниците, защото някой много се страхува за себе си? Или съзнателно организирано, по чужда поръчка, национално предателство?!

Истината ще излезе наяве. Тя не може да остане скрита по ред причини. И ако някой има сериозни аргументи, които доказват противното, съм готов да ги приема. Но сериозни аргументи, а не сълзливо-емоционални басни за справедливост, морал и демокрация. Не съм пророк, но сега Държавата ни е като таралеж, на който са обръснали бодлите. Седим и чакаме да видим, какво ще решат лисиците. На закуска ли ще ни изядат или ще ни оставят за обяд. Нямаме реално оръжие нито срещу вътрешната престъпност, нито срещу международни „доброжелатели”.

- Какво трябва да се направи според Вас? Възможен ли е друг подход ?

- Възможен е и то не само един. Аз съм привърженик на създаването на Комисия, която да разглежда постъпилите молби на потърпевши и да определи законосъобразно ли са били санкционирани от бившата ДС. Защото технологията на работа не допускаше да се направи и половин стъпка, без това да е отразено в документите и делата. И вместо да се занимават с политическа мизантропия, членовете на Комисията по досиетата ще правят оценки по конкретни казуси. От сега мога да кажа, че последствията от подобен подход ще са няколко:

- 70 процента и дори повече от онези, които пискат,  че са репресирани от бившата ДС, ще млъкнат и ще се спотаят.

- Ще се види, при коя част от репресиите действително източник е ДС и при коя, зад плашилото ДС, се прикриват решения на бивши партийни и административни ръководства.

- Ще се спрат приказките за досиетата и тотална репресия – нейният действителен размер и обхват ще бъдат и статистически обосновани.

- Ще се даде вярна картина и на контраразузнавателния процес и на репресията.

- Ще се прекъснат опасните занимания с пикантерия от агентурните сведения, а ще се оценяват решенията на базата на придобитата информация. Защото мракобесието и репресията са в решенията, е не в придобиването на информация.

За осъществяването на такъв подход е нужен не само здрав разум, но и политическо мъжество. А у нас именно в политиката като че ли в последно време мъжете са кът. И по тази причина „блажени са верующите....”

- Вие винаги сте имали претенции към статута на Комисията по досиетата, регламентиран от Закона. Защо?

- Твърдя, че със самото си създаване Комисията е поставена над политическите сили, а в редица случаи и над суверена. В телевизионно предаване г-жа Бончева сподели, че цялата дейност на Комисята е насочена „да осигури на обществото информационен избор”. И как става това? Като се обявят черните овце на стадото. На практика комисията определя кой има право да заеме изборна длъжност и кой няма. Само че животът е далеч по-сложен от подобна примитивна схема. Огромна част от онези, които сега комисията анатемосва, са казвали истината. Това е причината преобладаващата част от Делата на оперативната проверка да бъдат свалени в архив с резолюция „лицето не е съпричастно към престъпна дейност срещу страната”. И дейността на тези хора наричате „доносничество”? Милиони бих дал да осигуря за собствената си персона подобни „доносници”.

Ще кажете, че тя само оповестява принадлежност, а не налага снемане на дадена кандидатура. След двадесет и четири години обливане с помия на бившата ДС, няма нужда от декретиране. На „осветения” е предоставена възможността сам да се оттегли, тъй като и без това шансовите му, в което и да е състояние, стават нулеви. С други думи – „опичай си ъкъла преди да се кандидатираш, защото самото ти кандидатиране задължително води до омаскаряване. Не смей и да помислиш за подобно нещо!”

Но освен ролята на политически филтър към високите етажи на властта и управлението, на същата тази комисия е вменено и „...извършване на изследователска дейност, публикуване на документи, организиране на семинари, конференци и изложби с образователно информационен характер". Горката родна наука! Кой ще я прави? Г-н Евтим Костадинов? Г-жа Екатерина Бончева? Та нали на споменатата госпожа принадлежи поразителната по скодоумие мисъл, че „тази държава няма нищо общо с онази държава”. Очевидно тя не проумява, че народът си е същият и без него и съществуването на държавата е безмислено. Но като организатор на „научни изследвания” Комисията има съвсем конкретна задача. Не се заблуждавайте, тя не търси истината, а има съвсем конкретна задача. Тя търси в миналото аргументи за оправдаване на полукриминалното ни настояше.

Погледнете публикациите, направени под егидата на Комисията. Някои журналисти са положили неимоверни усилия, събрали са от десет кладенци вода, само и само да докажат предварително формирани несъстятелни тези. Не разбирам, как може да се прави анализ на дейността на една институция, без задълбочено познаване на принципите и технологията на работа. Акцентът при подобен пропуск в знанията неминуемо пада върху долнопробната пикантерия, която ни се натрапва ежедневно.

Възхищавам се от поляците. Вместо такава комисия те създадоха Институт за национална памет. И мой бивш колега-поляк ми обясни, че в него е привлечен цвета на полската историческа наука. И са прави хората – крайно време е да разберем какво е „реалния социализъм”, при който живяхме. Защото понятието тоталитаризъм е вярно, но е вярно и това, че той се пръкна и като пост сталинизъм. Или поне съхрани някои от чертите на сталинизма.

И още един спекулативен момент. Членовете на комисията и различни нейни адепти непрекъснато ни тикат в лицето като пример Комисията "Гаук" в ГДР. Смея да твърдя, че самото позоваване на Комисията "Гаук" е анекдотично. Тази комисия се роди като следствие от ликвидиране на държавата ГДР. Резултат от това ликвидиране беше и приемането на лустрационния закон – да не се допускат рецедиви на работа срещу новата държава Обединена Германия, тъй като работата срещу ГФР бе основно направление в работата на ЩАЗИ. Изглежда някои се надяват и вече четат заупокойна молитва и на държавата България !?

- Г-н Ников,  коментирайте от ваша гледна точка шефовете и състава на Комисията по досиетата ?

- В чл.5, т.4, който разглежда въпроса за състава на комисията е записано, че не могат да бъдат нейни членове: осъждани за умишлени престъпления от общ характер, независимо от реабилитацията; щатни и нещатни служители на органите по чл.1; секретни сътрудници на органите по чл.1; щатни и нещатни служители, служители под прикритие и сътрудници на службите за сигурност и на службите за обществен ред, Оказва се, че в случая е налице двоен аршин. Ако т. 4 се прилага стриктно, какво търси в комисията като неин председател Евтим Костадинов ? Той изцяло покрива изискването "щатен служител на службите на обществения ред". Или и той като Цветан Цветанов ще бъде обявен за незначителен разносвач на папки или принадлежащ към техническия персонал. Още при приемането му във факултет "Народна милиция" на Висшата школа Евтим Костадинов  е полагал сериозни усилия да се прехвърли във факултет "Държавна сигурност". За негово сегашно щастие, прехвърлянето не се е получило.

Няма убедителен отговор и на един друг въпрос. Защо ако искаме да препазим гражданите и държавата от пристрастни решения, не сме достатъчно последователни? Защо не си дадем сметка, че заинтересоваността е не само на "покойницата ДС" и на свързаните с нея лица? Дали случайно или преднамерено в закона не е заложена формулировка от типа: "Не могат да бъдат членове на комисията лица били щатни или нещатни служители и сътрудничали под различна форма на чужди държави или на чужди институти, работили срещу НРБ.". Не е заложена и формулировката "лица били обекти на ДОР, ДОИ и ДОН на бившата ДС." По този начин сме създали чрез Закона условия "жертвата" директно да съди "палача"! също както в първите дни след Девети септември! Какво е това? Случайни пропуски или завеса от мнима безпристрастност, зад която се прикрива краен реваншизъм?

Какво очаквате, хората изтърпявали наказание за съучастие в терористични актове, да бъдат безпристрастни, решавайки моята съдба и тази на колегите ми от направление "Терор"? Кой и как може да гарантира безпристрастността на такива лица? Никой! При това положение и г-жа Екатерина Бончева трябва да бъде лишена от правото на съдник като член на Комисията по досиетата.

- Имате претенции и към практиката на Комисията по досиетата. Дайте пример с Вашето досие и Вашето кадрово дело ?

- Бях неприятно изненадан от полученото от Комисията известие, с което се обявявам за щатен работник на ДС. Нещо, което никога и от никого не съм крил. Само че  документът беше некоректно съставен. Според него съм започнал кариерата си на офицер в службите в зловещото Шесто управление и съм приключил службата си в същото управление. Мога само да се гордея, че съм бил в направление «Терор» на това управление. И че имам, заедно с колегите си, принос в разкриване на авторите на взривовете на гара Пловдив, в хотел Сливен, аерогара Варна и на гара Буново. Имам самочувствие и то не може да бъде уязвено с подобни документи. То се базира на основата на това, което знам за системата за сигурността, което може би е повече от сумарните знания на членовете на комисията. Разполагам с достатъчно опит, особено в сферата на анализа. Опит придобит  в процеса на научна и изследотелска работа като заместник началник на аналитичния отдел на ЦИОУ, като началник на аналитично звето на направление «Терор», като началник на групата за работа на МВР с политическите сили и като работник в секретариата на СНС при президента.

Поисках да видя кадровото си дело. С учудване констатирах, че то е безнадеждно опоскано и осакатено. В него, освен искани от съкварталци сведения при постъпването ми на работа, имаше и един рапорт от «бдителен» несъществуващ колега  с резолюция на Григор Шопов. Един дълъг списък с номера на заповеди и нищо друго. Няма дори пояснения, какви са тези заповеди. Питам, кой и на каква база извърши подобно «опоскване»? И ако някой си въобразява, че с издаването на един документ с непълно или по-точно невярно съдържание може да ме злепостави, жестоко се лъже. На базата на това, че никога не съм бил на секретен щат, хората прекрасно знаят и добрите, и лошите ми страни. Това в случая е само илюстрация.

Впоследствие разбрах, чух от член на Комисията, че делата се разкомплектоват и преподреждат «съгласно изискванията на архивното дело». Настръхнах. Познавайки технологията на работата, ми е ясно, че по делата винаги можем да възстановим истината. Разкомплектоването ни лишава от истината завинаги. А може би това е целта? Нещо повече, когато сваляш Дело в архив, всеки документ и всяка страница са номерирани и най-отред е пришит пълен опис на документите.

Разкомплектоването е прекрасната възможност да изчезнат документи. Съвсем неотдавна констатирах, че определена пикантерийна информация изтича и директно от хранилището в Банкя. Кой и как е подбирал работещите там 120 души, не е ясно. Убеден съм, че преди да се постави въпроса за закриване на Комисията, следва да се направи пълна ревизия на нейната дейност. Докато не е станало късно.

Очаквайте втора част на интервюто в петък - 13 декември