Иво Тодоров, учредител на К.У.Р.: България никога няма да стане уредена държава

- Започвам с „философския въпрос” кое е първично – името на сдружението или абревиатурата?

- Разбира се, че първо дойде съкращението. Беше н-тия ден от протестите срещу високите сметки за парното и тока. Бяха се оформили различни групи сред протестиращите. И с приятели си говорихме, че само ние не сме влезли в политиката. Някак от само себе си, за секунди, спонтанно ни хрумна съкращението К.У.Р. (пише с точки след главните букви), а после много бързо измислихме и „пълнежа” – Коституционно управление за републиката. В ситуация на хаос, когато правителството е с приета оставка, няма още служебен кабинет, хората от улицата са срещу политиците и искат да видят всеки един от лидерита на досега съществуващите партии в затвора, какво по точно като наименование, което би сложило ред като едно Национално движение „Конституционо управление за републиката”- К.УР.

В живота се случват странни и неочаквани неща. Нямам и грам претенция да съм идеолог на протестите, но точно два месеца преди хората да излязат по улиците, в моя блог написах коментар със заглавие „Аз съм  роб”. В една студена декемврийска вечер, седнал на дивана в хола, си дадох сметка, че съм роб на: Топлофикация София, на ЧЕЗ, на Софийска вода, на мобилните оператори, на една банка, на втора... Постоянно плащам. И живея от плащане до плащане. И ми беше любопитно ние, българите, докога ще търпим да бъдем роби на фирмите монополисти и на банките. Мислех, че никога повече няма да излязат хора на протест. Мислех, че народното недоволство е замръзнало в някакво ледена епоха от  зимата на 1996/97 г. Но хиляди българи ме опровергаха през последния месец. Ние, робите, надигнахме глави.

- Ще има ли реална дейност това сдружение?

- Мисля, че е ясно – в момента всичко това е майтап, провокация, сатира, ирония към досегашния политически модел, срещу който протестират хората повече от три седмици. Аз се шегувам, че не съм идеолог или сив кардинал на К.У.Р., а само консултант или евент мениджър. Шегата се оказа много интересен социален експеримент. Във фейсбук ми пишат хора от различни градове и съвсем насериозно предлагат да организират местни структури – в Казанлък, Кюстендил, Сливен, Бургас, Варна. Една приятелка ми каза: „Това, че е майтап, го знаеш ти, но ако хората го приемат сериозно, какво ще правиш?” Мисля, че нещата ще се развият по естествен път и засега няма нужда от преждевременно раждане... Първото изпитание за е сериозността на хората, според мен беше събирането на Инициативен комитет на 3 март. Което пак стана случайно – първо решихме, че ще бъде следващата неделя, а се оказа, че тогава е 3 март... В социалната мрежа фейсбук се бяха записали над 400 човека.  На срещата в Борисовта градина дойдоха 20-тина. Идеята ми като евент мениджър беше да се съберем в гора – нищо, че е насред София,  като алюзия за първото събранието на Оборище. 

- Какви хора се събрахте, за да го учредите?

- Интересното е, че дойдоха и хора, който не очаквах – напълно непознати. Млади хора, на 20-21 години и хора от моето поколение, което май ще се окаже поредното изгубено българско поколение. Наскоро си спомних студентската стачка от 1990 г. и окупацията на Софийския университет след изборите през юни. Тогава бях студент, млад, оптимистично настроен, вярващ, че нещата бързо ще се оправят. Сега, 23 години по-късно, повечето от нас живеят от заплата до заплата, сметките за комуналните услуги на много хора са по-високи от заплатата или пенсията им. И си мисля, че България е страната с най-много магьосници сред населението – това си е цяла магия - с пенсия от 180 лв или заплата от 350 лв да платиш парно 200 лв, ток 100 лв и т.н и да ти останат пари да се храниш и ... живееш. А иначе, не мога да не отбележа, че някои от хората, които през 1990 г. бяха лидери на студентската стачка, днес едва ли си пресмятат парите от заплата до заплата. Някои живеят в чужбина, други станаха политици, трети  влязоха в медиите. И се опитвам да си представя какво ли ще бъде след още 23 г. с лидерите на сегашните протести. Дали тогава други, неродени още днес, ще се вдигнат и срещу тях. Ако нищо тук не се промени. Не искам да звуча песимистично, но мисля, че България никога няма да стане уредена държава. 

- Какви искания бихте издигнали?

- Както стана дума, всичко е шега. Провокацията с Национално движение „Констиционно управление за републиката” – К.У.Р. е вдъхновена от това,  което направи в Исландия Най-добрата партия.. Тя тотално иронизира политическия модел там, а само след 6 месеца спечели местните избори в столицата Рейкявик и ексцентричният й лидер Йон Гнар стана кмет. В първата си реч като градоначалник той обяви: “Никой не трябва да се страхува от „Най-добрата партия“, защото това е най-добрата партия. Ако не беше, щеше да се казва „Най-лошата партия“, а пък ние никога не бихме работили с такава.” Исландския аналог на К.У.Р. имаше своите обещания, като това напр. да има безплатни хавлии във всички обществени бани в Рейкявик. В София не останаха бани. А и каквото да се обещае сега, би звучало нелепо. Във фейсбук направихме допитване за мото на движението. С най-много гласове в момента води „Нищо не ви обещаваме, за да не ви излъжем”, следват „С К.У.Р. напред” и „К.У.Р.” за една по-добра България”, „К.У.Р. може всичко.”

- Каква ще е ориентацията на К.У.Р.? Ляво, дясно, център? Сега се оказа много модно партиите или движенията да са не повече от 3 и то тъкмо такива?

- Четох, че някои от протестиращите предлагат този вариант – 3 парти – лява, дясна и центристка. Хайде  да видим какво може да е това нещо с две други неща отстрани и едно в средата... Разбира се, пак се шегувам, но много потребители написаха в интернет, че точно това е нужно на българската политика –думичка от три букви, която означава мъжки полов член. Дума, която казваме в разговорния език, когато сме недоволни от нещо и жест – със средния пръст, който правим в знак на протест. Хора, които обявиха симпатии към К.У.Р., коментираха във фейсбук, че точно този жест със средния пръст са показвали политиците година наред на народа, който ги е избрал, и сега е време народът да им го покаже...А, между другото,  Фройд е казал, че веднъж появило се желание, трябва да бъде удовлетворено, иначе се превръщаме в невротици. И щом имаме желанието да покажем среден пръст, трябва да го направим. Това не само ще освободи напрежението, но и ще ни даде кураж да кажем думи и истини, които 23 години не бяхме казвали.

- Хипотеза – печелите избори. Кого ще издигнете за премиер?

- Доста хипотетично е това. А и по действащото в момента законодателство няма как да се появи нова формация до изборите през май. Законът за политическите партии изисква 50 човека за създаването на инициативен комитет, 500 за провеждането на учредително събрание и после идва събирането на подписи за явяване на избори.

Самият аз излизах на протестите в София и ми направи впечатление как хората искат нови лица. Което в България отново ни връща към месианския модел, с който през 2001-ва дойде на власт г-н Сакскобургготски, а през 2009-та г-н Борисов. Сега обаче няма категорично очертан образ на спасител сред протестиращите. А нямаме и традиции в изграждането на нови лидери, които да са подготвени да реагират в различни ситуации. 

- Ако допуснем, че не явите на избори, кого все пак бихте подкрепили?

- Никого. К.У.Р все още е само шега и не бих си позволил да упражнявам политически внушения върху никого. Уважавам свободата на личния избор. 

Самият аз повече от десет години не откривам кандидат или формация, които да не представляват.   

- Сега един въпрос встрани от конкретното сдружение и съвсем сериозно – накъде върви България? И каква я виждаш след 12 май?

- За съжаление, мисля, че след изборите нищо няма да се промени. На тях ще се явят партиите, срещу които сега е насочено народното недоволство. Вотът ще се размие, ще влязат много партии, никой няма да има мнозинство. Вероятно ще се стигне  до създаването на нова тройна коалиция. Но мисля, че протестите ще продължат. И следващото правителство ще изкара едва няколко месеца. Струва ми се, че народното недоволство няма да се размие с времето, и то ако не се вземат категорични мерки за повишаване на жизнения стандарт и регулация на монополистите. Нищо, че идва лято и няма да имаме високи сметки за парно и ток. После пак ще дойде зима. И тогава много лесно ще си спомним какво е било преди година.