Велизар Шаламанов за ФрогНюз: Снишаването на президента е пряка заплаха. Очаквам седем ключови решения на НАТО

Това каза пред ФрогНюз експертът по отбрана и сигурност доц. д-р Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната.

Ето и цялото интервю:

Вчера видяхме абсолютно отвратителна руска атака над деца и жени в националната детска болница “Охматдит” в Киев. Това се случва буквално ден преди да започне срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Освен че е юбилейна среща, отбелязва 75 години от създаването на Алианса, на нея предстои да се вземат и важни решения. Има ли според Вас връзка между атаката и срещата, отправя ли Русия някакво послания с този варварски акт?

Връзка има. Първо трябва да кажем, че това е терористичен акт, извършен най-вероятно по решение лично на президента Путин. Второ, добре знаем, че тероризмът е оръжие на слабите, което означава, че Русия демонстрира своята слабост, въпреки че трето, с този акт Русия се стреми наистина да уплаши украинските граждани, да уплаши политическите лидери и отчитайки, че за нас човешкият живот, мирът, са най-висши ценности, да се огънем в своето единство и да приемем диктата на Кремъл. Това е най-голямата им грешка - те не разбират, че освен човешкият живот и мирът, висша ценност за западния свят, част от който е България, е интегритетът, справедливостта и свободата. 

Казвате западния свят, от който България е част. След това варварство обаче не видяхме позиция нито от президента, нито от министър-председателя. Дори не изразиха съболезнованията си.

Това е изключително тежък проблем за България. Независимо че мнозинството българи са единни в подкрепата за Украйна, в защита на Украйна и на свободата,

поради сложната политическа ситуация в България, поради много силното зловредно външно влияние - включително директно върху институциите в България, прокарвано чрез информационно-психологически операции, пропаганда, дезинформация, манипулиране на информацията, става така, че лицето на България - президентът, премиерът, в някаква степен отсъства ясна позиция и от парламента, създава впечатление, че България се снишава. 

Това снишаване е непосредствена и пряка заплаха за сигурността и просперитета на България. 

До какво може да доведе това снишаване?

Това снишаване може да мотивира още повече силите, които се опитват да влияят - и то небезуспешно - на политическия процес в България, да засилят това влияние. 

Може да доведе до това, че България да пропусне възможности и в рамките на НАТО, а както виждаме със “Стена от дронове” - и в рамките на Европейския съюз, да привлече през атлантическа и европейска солидарност допълнителни ресурси за засилване на нашата отбрана, на нашата сигурност, на нашето икономическо развитие, на иновациите в България, което е жизненоважно за качеството на живот на всеки един българин.

Ние пропускаме невероятни шансове за България. Това повтаря големите загуби, които снишаването след 2014 година нанесе на българската отбрана с изолирането на България от сътрудничество в НАТО по линия на предното разполагане и засилване на потенциала в Черноморския регион, паралелно със засилване на потенциала в Балтийския регион, забавеното освобождаване от съветска техника и навлизане на модерни оперативно съвместими системи. Това, което загубихме в периода 2014 - 2022 г., продължаваме да губим и сега точно поради този тип снишаване. 

Срещата на върха на НАТО започва днес и ще приключи в четвъртък. Какви решения очаквате да произведе тя?

Очаквам поне седем ключови решения. Ще започна с това, което определено е голям приоритет - помощта за Украйна.

По отношение помощта за Украйна три са важните решения. Първото е, да се гарантират поне тези 40 млрд. евро за 2025-2026 година, за които в Украйна вече има съставена много ефективна организация в лицето на Агенция за обществени поръчки в областта на отбраната, ръководена от Марина Безрукова, която беше на изложението “Хемус”. Агенцията е изградена изцяло по модел на НАТО и ще гарантира възможно най-ефективно разходване на тези средства.

На второ място, създаването на Командването за логистична поддръжка и подготовка във Висбаден, където е разположено и командването на сухопътните сили на САЩ в Европа. От Висбаден се управляват различни полигони, управлява се цялата инфраструктура за военна мобилност по суша. Създаването на това командване ще доведе до многократно увеличаване ефективността в предоставяне на военна помощ и подготовка на украински военнослужещи за използване на новата техника.

Третото решение относно Украйна е мостът за членство, който практически е нов инструмент. Всеки мост неизбежно води от едната страна до другата - членството на Украйна в НАТО вече е неизбежно. Колко бързо ще стане това, зависи от това колко бързо ще бъде построен този мост от сътрудничество, помощ и активно участие на украинците в процесите в НАТО. Убеден съм, че командването във Висбаден ще има сериозно украинско участие и това ще направи в Украйна неделима част от НАТО, де факто член на НАТО, още преди взимане на крайното решение. 

Другите решения са свързани с ангажимента за повишаване на военно-икономическия потенциал на производството. 

Ще има решения и по въпроси, които не можем да коментираме, тъй като са секретни. Те са свързани с изпълнение на плановете за отбрана на Източна Европа,

които включват, както излезе в медиите, формиране на нови между 30 и 50 сухопътни бригади и сериозно засилване на противовъздушна и противоракетна отбрана. Виждаме, че система Aegis ще се разположи в Полша, не само в Румъния. Ще има и решения за засилване на капацитета в киберпространство и в космоса, но това са неща класифицирани въпроси. За тях ще чуваме това, което НАТО иска да сподели с обществото. 

На следващо място е въпросът, свързан със сериозно развитие на взаимодействието с четирите големи демокрации в Азиатско-тихоокеанския регион - Япония, Австралия, Южно Корея, Нова Зеландия, което е много важно в контекста на очертаващото се тясно сътрудничество на Русия със Северна Корея, Китай и Иран. Това е едно развитие, което показва, че НАТО, макар и регионален съюз, има глобални измерения и глобално влияние. 

Не на последно място, макар че за това не се говори, аз ще следя решенията и комюникето за това дали ще се стигне до съгласие за създаване на Центъра за демократична устойчивост в Брюксел. Той е изключително важен в контекста на борбата с дезинформацията, пропагандата, хибридните заплахи, които са непосредствена и реална заплаха за нашия западен свободен свят.

Какво може да постигне българската делегация, как смятате ще ни представи?

Мисля, че делегацията е много добре подбрана. В нея е заместник-министърът на външните работи Невяна Митева, която е признат лидер в сферата на жените в сигурността. Днешния ден в рамките на срещата практически е посветен на това. България има постижения и те, според мен, ще бъдат представени и защитени от нашия заместник-външен министър.

Виждаме участие и на заместник-министърът на отбраната Аделина Николова, която отговаря за икономическите въпроси в Министерство на отбраната. Има и икономически форум на НАТО. Ангажиментът за повишаване на производството е много важен. Надявам се в България Министерство на отбраната, заедно с министерствата на икономиката, на иновациите, на финансите, наистина да стигне до цялостна индустриална програма в сферата на отбранителното производство, в сферата на отбранителните иновации, включително до създаване на Инвестиционен фонд, какъвто НАТО създава за Украйна и какъвто НАТО има от много време - Програма на НАТО за инвестиции в сигурността (NATO Security Investment Programme – NSIP).

Мисля, че участието на министъра на отбраната Атанас Запрянов, който е изключително опитен в тази сфера, ще даде възможност на позициите на България по постигнатите по-високи разходи за отбрана, приетата Инвестиционна програма, стартиралите по-важни проекти да бъдат поставени. Сред тези важни проекти са развитието на многонационалната бойна група до бригада, активирането най-после на морския ситуационен център на Съвместното командване за специални операции на многонационалната дивизия в България. 

За мен е много важно, освен формалните срещи, какви ще бъдат темите на неформалните вечери на министрите на отбраната, също и на министрите на външните работи. Спомням си участието си на тези вечери по време на Срещата на върха в Уелс през 2014 година. Тогава основна тема беше хибридната война. Всички страни изразяват своята визия и конкретни ангажименти по зададената от домакините основна тема за тази неформална вечеря. Нека разберем каква ще е темата, сигурен съм, че министър Запрянов, със своя опит, ще представи България в изключително благоприятна светлина.

Илияна Маринкова