10 класики, които трябва да прочетете (отново)

 За класическото произведение е характерно също, че стойността му се увеличава все повече и повече с времето – то притежава качества, които годините и вековете не могат да затъмнят. Колкото и да е трудно да бъдат отсети, издателство „Изток-Запад“ предлага 10 класически литературни творби, които да прочетете (отново).

„Одисей“, Джеймс Джойс

Не е странно да се започне с книгата, която е олицетворение на високата ерудиция и изискан литературен вкус, изданието, което мнозина искат да имат в библиотеката си, но малцина са прочели в действителност – „Одисей“ на Джеймс Джойс. Ирландският автор постига нещо, което единици са успявали да направят: творческото му наследство се е обособило като водещо и продължава да се отрупва със слава, овации и последователи, които днес се увеличават с лавинообразни мащаби, вместо да губят инерцията си.

Едновременно абстрактно, интелектуално и провокиращо, повествованието на „Одисей“ е с енциклопедичен размах. Историята има колкото литературни, толкова и чисто експериментални характеристики и качества, а постигнатият резултат отрежда място на книгата сред най-емблематичните творби на модернизма. Джойс преобръща, ревизира и сякаш „пренаписва” езика, комбинирайки думи на асоциативен принцип, премахвайки границите между изреченията и употребявайки т.нар. „поток на съзнанието”. Творчеството му е всеобхватно и наситено със символика, алегории и синестезии, затова не е случайно и че персонажите в „Одисей“ са в пряка връзка с тези от „Одисея“ на митичния Омир.

„Животът и приключенията на Робинзон Крузо“, Даниъл Дефо

Любимата на редица поколения приключенска книга на един от най-известните английски писатели от Просвещението – Даниъл Дефо, излиза за първи път през далечната 1719 г. в Англия, а до края на годината претърпява четири преиздания. Още до края на XIX в. книгата се радва на феноменален успех – няма друго заглавие в историята на западната литература дотогава, което да е превеждано и публикувано на толкова различни езици (по това време има над 700 алтернативни версии на приключенската история, много от които са адаптирани за деца и са богато илюстрирани). Първоначалното заглавие на книгата e доста дълго и описателно: „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“... Както ясно личи от това изчерпателно заглавие, приключенската история проследява неволите на измисления герой Робинзон Крузо – корабокрушенец, който прекарва 28 години на далечен тропически остров, на който се сблъсква с роби, бунтовници и туземци, един от които е верният му помощник Петкан. По описанието се предполага, че мястото, на което попаднал Робинзон, най-вероятно е карибският остров Тобаго, разположен близо до устието на южноамериканската река Ориноко. За прототип на самия Крузо пък е смятан шотландският моряк Александър Селкирк, който живял 4 години на самотния тихоокеански остров на име Мас а Тиера, преименуван през 1966 г. на Робинзон Крузо.

„Пътешествията на Гъливер“, Джонатан Суифт

Мнозина определят „Пътешествията на Гъливер“ като пародия на „Робинзон Крузо“. Чрез своя неповторим и крайно увлекателен сатиричен стил и умело употребения фантастичен реализъм Суифт осмива желанието на редица писатели от това време да представят фантастични истории като реалистични или документални.
Още с появата си на бял свят „Пътешествията на Гъливер“ носи широка популярност на своя автор, а едва девет години след излизането си – през 1735 г. – хумористичната творба се радва и на второ, допълнено издание. Добре известният герой на Суифт пътешества – първоначално като корабен лекар, а впоследствие като капитан на различни кораби – през Бробдингнаг (чието правилно название според автора е Бробдинграг), чиито жители са високи „като църковна камбанария“ и изминават „при всяка крачка близо десет ярда“; през страната на Хоинъмите, обитавана и от чудноватите животни яхуси; из добре познатата ни Лилипутия с нейните гостоприемни, „не по-високи от шест инча“ жители, а и из други рядко уютни – или пък ужасяващи – далечни места.

„Три романа с Шерлок Холмс“, Артър Конан Дойл

Сър Артър Ингнейшъс Конан Дойл (1859–1930) е един от най-известните и авторитетни британски писатели от края на XIX – началото на XX век. Роден в Единбург, Шотландия, в семейство на художник-архитект, Дойл следва медицина в Единбургския университет. Слабо известен факт е, че по професия той е офталмолог, но от малък е увлечен по художествената литература и най-вече по рицарските романи. Започва да пише още докато следва и през 1879 г. излиза първият му отпечатан разказ. Дойл е автор на „Изгубеният свят“ – приключенска фантастика за проф. Джордж Чаланджър, който заедно със своя екип предприема пътуване с изследователска цел до незнайни земи, където героите се сблъскват с праисторически животни. Макар авантюрите на проф. Чаланджър да са продължени в редица други творби, днес свързваме името на Дойл главно с Шерлок Холмс – знаменит персонаж, станал нарицателно за проницателност и остър ум, готов да разплете и най-сложните криминални случаи, пред които и най-добрите полицаи са безсилни. Заедно със своя верен помощник, д-р Джон Уотсън, студеният и лишен от емоции Холмс – в чийто образ се превъплъщават и до днес кино величия като Робърт Дауни Джуниър и Бенедикт Къмбърбач – се справя със заплетени до невъзможност случаи, виждайки със светлината на рационалното мислене онова, за което всички ние, останалите, сме слепи... Този неповторим британски чар и навременно проявена хитрост превръщат образите в най-популярната детективска двойка, както в литературата, така и в киното, а тръпнещите им приключения могат да бъдат преживени по нов и неочаквано свеж начин чрез изданието „Три романа с Шерлок Холмс”, включващо добре познатите „Етюд в червено“, „Знакът на четиримата“ и „Долината на ужаса“.

„Големите надежди“, Чарлз Дикенс

Високата ерудиция и пленяващият талант на Дикенс са разкрити в целия си блясък пред читателя в „Големите надежди“. Съчетавайки неочаквани обрати и заплетени авантюри, тази неостаряваща класика отразява отношенията между човека и обществото във Викторианска Англия. Книгата е тринадесетият поред роман на Дикенс и вторият (след „Дейвид Копърфийлд“), разказан от първо лице. Разказвачът е младият Пип, който не е виждал „никога нито баща си и майка си, нито техни портрети, защото те бяха живели много време преди появата на фотографията“, и който живее със сприхавата си сестра – отгледала го „с двете си ръце“, и съпруга й – добродушния и сякаш глуповат ковач Джо. Един ден, докато се разхожда на гробището, Пип бива изплашен до смърт от избягалия затворник Ейбъл Магуич и тази среща променя изцяло живота на момчето.

Героите и в този Дикенсов роман са от най-разнообразни вселени – от своенравната мис Хавишам до подмазвача чичо Пъмбълчук. Техните истории, разказани майсторски от автора, изразяват неговите притеснения, породени от събитията и наболелите в английското общество през тези години проблеми: богатство и бедност, любов и отхвърляне, както и несигурната победа на доброто над злото.

„Моби Дик“, Хърман Мелвил

След по-леките „Тайпи“ и „Ому“, „Моби Дик“ е шестата и очевадно многомерна книга на Мелвил, която излиза за първи път през 1851 г. в САЩ. За романа като истинско явление в съвременната литература обаче започва да се говори едва двадесет години след появата му на бял свят, а началото на първа глава – „Далечни очертания“ – днес е сред най-разпознаваемите и знакови встъпителни части в световната литература. Този забележителен роман в американската литературна история е истински спиращо дъха приключение, действието в което се развива в два плана. Първият е свързан с преследването из безбрежната морска шир на морското страшилище, всяващо страх и ужас у моряците по целия свят – огромният спермацетов кит Моби Дик, чието залавяне е станало водеща цел в живота на безпощадния капитан Ахав, изгубил крака си при опит да го улови. Във втория, общочовешки план е разгърната същинска философска алегория за мястото на човека в света и ролята му в приключението, наречено човешко съществуване. Макар и в началото посрещнат с неодобрение от по-наивните читатели, днес „Моби Дик“ е смятан за абсолютен самотен литературен връх, на който се срещат приемането и суровата критика на действителността в средата на XIX век.

„Избрано“, Робърт Луис Стивънсън

Робърт Луис Стивънсън е един от най-известните британски литературни творци. Неговите романи „Островът на съкровищата“ и „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ са филмирани десетки пъти – пиратската сага е екранизирана над 50 пъти от 1918 г. до днес, а в ролята на прочутите Джим Хокинс и Джон Силвър са се превъплъщавали такива величия в световното кино като Крисчън Бейл и Антъни Куин.
Сега българският читател има възможността да опресни паметта си и да преживее наново вълнуващите приключения и лютите битки на любимите на няколко поколения герои чрез новото издание на „Островът на съкровищата“, публикувано в тома „Избрано“ от Робърт Луис Стивънсън. Освен известната пиратска сага, богато илюстрираното от художника Петър Станимиров издание съдържа и четири неиздавани досега у нас разказа („Маркхайм“, „Вратата на сир Дьо Малтроа“, „Островът на гласовете“, „Бутилката с малкия дявол“), както и две повести („Брегът на Фалеса“ и „Павилион сред дюните“), всички в превод от английски на Огняна Иванова.

„Приключенията на Симплицисимус“, Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен

Една от най-паметните литературни творби от епохата на немския барок –„Приключенията на Симплицисимус“ – описва живота на странника Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм: „кога и къде се е появил на този свят, какво е видял, научил, изпитал и препатил в него и защо доброволно отново го е напуснал“. Заради простодушието си като дете той получава името Симплицисимус. След като минава през безброй приключения – като малък често се преправя на девойка и предизвиква множество задявки, впоследствие става паж, четирима „дяволи“ го отвеждат в Ада и го черпят с испанско вино, а в Тридесетгодишната война (1618-1648) е отличен за военни заслуги към шведската корона – героят в интригуващия роман се оттегля в отшелничество, омерзен от нашия свят.

Произведението има дълга и заплетена история. То излиза за първи път през далечната 1668 г., но поради опасения, че изданието може бързо да остарее по лавиците на книгопродавниците, като година на издаването му фигурира 1669 г. За автор е посочен Герман Шлайфхайм фон Зулсфорт, но името на действителния автор, както и на книгоиздателя остават неизвестни. През 1838 г. е установено кой е истинският автор на творбата, след като са разчетени инициалите на Ханс Якоб Кристофел фон Гримелсхаузен, а в останалите имена, с които се подписвал предполагаемият автор, са дешифрирани анаграми на Кристофел фон Гримелсхаузен, използвани от твореца като псевдоними (общо десет на брой, включително Мелхиор Щернфелз фон Фуксхайм).

Произведението е част от съкровищницата на световната литература не само поради съчетаването на бароковия стил с елементи на пикаресков роман (зародил се в Испания), но и защото успешно обрисува обективна картина на опустошенията в Европа по време на войната през XVII век.

„Дребосъчето. Писма от моята мелница“, Алфонс Доде

Средата на XIX век във Франция – време на революции и борба на живот и смърт между републиканци и монархисти, време, в което жените все още нямат почти никакви права и онези от тях, които носят панталон и се противопоставят на брака, са сочени с пръст като другото име на скандала...
Това е и времето на разцвет на френските литература и изкуство – тогава се раждат велики творци като Клод Моне, Огюст Роден, Алфонс Доде…
Автор на редица ключови във френската литературна история произведения като романите „Жак“ и трилогията „Невероятните приключения на Тартарен Тарасконски“, както и прочутата пиеса „Арлезианката“, през 1868 г. е отпечатано първото голямо произведение на Алфонс Доде – автобиографичният роман „Дребосъчето“, който описва детството и живота му до неговото пристигане в Париж. Книгата не жъне големи успехи, за разлика от сборника с разкази „Писма от моята мелница“, който излиза през 1869 г. Противопоставяйки силно патриархалния, изпълнен с човешка топлина живот във френския Прованс на студения Париж – символ на смазващия безчовечен технически прогрес, – Доде майсторски рисува социалните проблеми и живота във Франция през втората половина на XIX век.

„Червено и черно“, Стендал

По същото време във Франция излиза и една от най-знаковите световни класики: романът „Червено и черно“, чийто автор – Стендал, несъмнено е един от най-видните френски писатели от края на XVIII – началото на XIX век. В двете си части романът проследява изпълнения със страсти кратък живот на амбициозния Жюлиен Сорел – интелигентен млад мъж, който, макар да произлиза от бедно семейство, прави всичко по силите си да се издигне в обществото, комбинирайки усилена работа с талант и… интриги. В първата част на книгата главният герой е все още във френския Прованс, където, първоначално покровителстван от влиятелното кметско семейство Ренал, а впоследствие от директора на семинарията господин Пирар, успява да се добере до елитна служба при маркиз Дьо ла Мол. Действието във втората книга се развива в Париж, проследявайки напористите опити на Жюлиен Сорел – вече установил се във френския елит – да се докаже и утвърди веднъж завинаги.

Приключенията на Жюлиен са истински памфлет на ситуацията във френското общество от началото на XIX век. Централно място заемат лицемерието и силно изразеният ламтеж към материалното на представителите на аристокрацията и на Римокатолическата църква, които, в немалка степен, са предтечи на последвалите радикални промени в страната, довели до Юлската революция и обявяването на Втората Френска Република.