България между Византия и останалия свят

Това каза пред “Фрогнюз” проф. Георги Бакалов ден преди откриването на ХХ  Международен конгрес по византинистика. Домакин на престижния научен форум, който ще се проведе от 22-27 август, е СУ “Св. Климент Охридски”, единодушно избран от делегатите на предишния конгрес, състоял се в Лондон (21-26 август 2006 г.).

Проф.Бакалов подчерта, че е изключително престижно за България,  че е избрана за домакин на ХХ конгрес по византинистика. През 1934 година, когато се е състоял IV конгрес пак в София, всичко е било много помпозно. На него е присъствал цар Борис III, Богдан Филов е бил в центъра на събитията, целият елит на българските и световни учени са взели участие в него.

“Не очаквам подобно нещо да се случи на този конгрес. Не очаквам да има и някакви сензации, защото темите, по които ще се дебатира, са отдавна известни. Надявам се обаче, по време на пленарните заседания и кръгли маси, в които ще участват близо 1100 изследователи от три генерации, да се кажат интересни неща, да се чуят нови идеи  виждания, свързани с един необозрим, но безкрайно интересен и противоречив свят, какъвто е византийският,  оставил дълбоки следи в развитието на християнската цивилизация – култура, изкуство, традиции и ценности на днешна Европа”, коментира професорът.

По думите му Византия  не трябва да се разбира единствено в нейните териториални граници, а империята в границите на огромната византийска култура, които достига до Балтийско море, Урал и Сахара. Тези земи на практика не са й принадлежели, но империята е упражнявала огромно влияние върху тези пространства. От друга страна, през 14 и началото на 15 век,  когато Византия вече физически залязва поради нашествието на османските турци, а на Запад се заражда Ренесанса. Тъкмо византийската емиграция  на запад създават условията за Ренесанс. Нейната култура достига далече-далече, чак до древния Албион, както са наричали Британските острови.

Това предопредели и надсловът на конгреса - “Византия без граници”. Защото ако политическите събития, сондажи, победи и поражени минават и заминават, без да оставят диря в историята, то културата  е тази, която бележи миналото на една цивилизация, обяснява ученият.

Именно византийската култура и изкуство ще бъде във фокуса на вниманието на участниците в конгреса - световно известни византинисти и млади учени от цял свят. Те ще върнат лентата на историята към онези събития, променили съдбата  на познатия тогавашен свят, променили историята и на днешните български земи. Своебразен акцент в дискусите ще бъдат достойнствата на раннохристиянската културна традиции и достиженията на византийското изкуство във вековете на неговия разцвет. Ще бъде открехната и завесата към епохата на Ренесанса, когато византийската култура се превръща в един от стълбовете на днешната европейска цивилизация.

Свидетелство за непреходното значение на византийската културата и особеното й значение за развитието на християнския свят, част от който е и България, са многобройните паметници, писмени извори, ръкописи, колекции от монети и други артефакти, които днес съхраняват нашите музеи и художествени галерии.

Много от тях ни препращат към далечната 313 година, когато започва преобразявнето на познатия дотогава свят, в това число и на нашите земи,  казва археологът Катя Меламед. Началото на това “преображение” бележи  издаденият от император Константин Велики (306-337) много известен Милански едикт. С него той  признава християнството за равноправна религия в Римската империя, а скоро след това християнството става официална религия в Империята. В 330 г. императорът премества столицата от Рим в древния Византион, разположен край Босфора и Мраморно море. Нарича града на своето име – Константинопол, на който българите дават по-късно името Цариград (по очевидни причини), а турците – Истанбул (от гръцкото ис тин полис, сиреч към Града).

Както и да се казва обаче той, новият световен град превръща земите на днешна България от периферия на една империя в най-близки територии около столицата й. България става хиндерланд на Константинопол (буферна зона), който стои между него и целия останал свят. На Балканите има обаче и един най-важен топос – Босфора. Контролът над  Проливите – осигурява контрол върху парите, а оттам и контрол върху политиката. България е най-тясно замесена в това, тъй като се намира само на 6 часа път с кола от Босфора. Тези факти не се нуждаят от повече обяснение. Те запазва силата си, независимо от  времето, религията или името на империята, обяснява Катя Меламед.

Едни от най-известните и бляскави паметници, които илюстрират великолепно тези времена, изпълнени с възходи и сривове, предателства и коварства, са представени в експозицията „Византия и България- християнската цивилизация” на Националния исторически институт с музей към БАН. Създадени извън контекстта на бурните и превратни събития през Средновековието, те стават част от един парелелен свят на духовността  и красотата. Силно повлияни от ранновизантийските традиции, идеите и естетиката на новата религия, някои от тях днес могат да се осмислят и като емблеми на съвременната европейска култура..

Особено внимание в изложбата заслужават Варненското и Преславското съкровище, които са малко известни на широката публика.

Варненското съкровище, открито през 1961 г. в близост то римски некропол от 2-3 век, е представено от осем фрагмента от 22 каратово злато, скъпоценни и полускъпоценни камъни – перли,  гранати и малахити, с общо тегло от 417 грама. Предполага се, че те са били ча част от по-голяма ценна колекция, принадлежала на високопоставена църковна или светска личност от Одесос. По неизвестни причини по-късно съкровището е било разделено на две, а след време предоставено от църквата или местната аристокрацията на варварите, вероятно аварите, в замяна на военнопленици.

Запазените  предмети от варненското съкровище са били изработени през 5-6 век в ателиетата на Одесос. При направата им местните майстори са използвали различни техники в ювелирното изкуство,  придавайки им особена естетика и красота. Няколко от изделията - колан, унакална диадема и едно златно колие, са били дело на ювелири от столицата Константинопол. Те обаче по нищо не превъзхождат накитите на майсторите от Одесос, смятат специалистите.

Не по-малко атрактивно е съкровището от Преслав. Изследователите го свързват с времето на Симеон и разцвета на столицата на Първото българско царство (9-10 век). Най-вероятно то е принадлежало на знатно семейство, което е било принудено да го скрие, когато киевският княз Светослав напада два пъти българската столица преди обсадата на Константинопол през 971 година.

Преславското съкровище съдържа фрагменти от съдове - чинии, подноси и други, накити и монети. Изработени са от злато, сребро и бронз, в комбинация с цветен емайл, скъпоценни камъни, перли и кристали. Някои от тях са украсени с растителни мотиви и геометрични фигури, образи от източната митология и изображения на птици,  характерни за християнската символика.

В изложбата е представена и един от най-добрите  обраци на ранновизантийската култура у нас – базиликата “Св. София”.



Тя е построенна върху основите на гробищна църква, обслужвала големия раннохристиянски източен некропол на Сердика. За нея се предполага, че на това място се е провел Сердикийският църковен събор през 343 г., насочен срещу арианството. Самият факт, че той  се е състоял  в Сердика, говори за близките отношение на античния град със столицата Константинопол.

Днешният храм е третата църква, построена в края на V век и посветена е на Исус Христос Софос – Мъдростта Божия. За нея съществува и народно поверие. Св. София, чието име означава Премъдрост Божия, имала три дъщери - Вяра, Надежда и Любов. Божията премъдрост, основана върху вярата, надеждата и любовта, е един от фундаменталните принципи на християнството. Изключително важното място, което е имала в историята на Сердика, е най-вероятната причина през 14 век градът да бъде наречен на нея – София, разказва Катя Меламед.

Именно тук, в “Св.София” са запазени едни от най-ранните представи и символи на  християнската религия. При разкопките на източния некропол са открити  десетки гробници – някои богато украсени със стенописи, и фрагменти, върху които са съхранени изображения на най-характерните  раннохристиянски символи.

Най-добър пример за това е мозайката от ІV век, украсявала апсидата на най-ранната църква под “Св. София”, изложена в експозицията на музея. Купата с клонка в нея символизира изначалната представа за рая, гълъби наоколо са човешките безсмъртни души, два кипариса - буйната растителност в Градината на Еден, а лозови вейки по края  - плодовете на вярата. Сред най-често срещаните символи са още гроздовете, които отговарят на думите от Евангелието: Всеки, който вярва, ще обере плодовете на вярата си, и  изображенията на пауни, чието нетленно тяло символизира безгрешната човешка душа, която се наслаждава на рая.

Провеждането на ХХ Международен конгрес по византинистика и многобройните съпътстващи го прояви – изложби, концент с православна и византийска музика, базар на книги и сувени, филателийни и фото изложби, рекламни каталози и проспекти, брошури и научни издания са необходими на България, която днес изживява един труден период в своята най-нова история. Подобни прояви могат само да дадат сили в духовен план на едно общество, не просто да оцелее, защото оцеляването е най-лошият модел на живот, а след него няма нищо.Те дават  надежда и възможност за едно духовно извисяване, без което в този комерсиализирал се свят не можем да живеем, казва проф. Аксиния Джурова, съпредседател на конгреса.