Реклама / Ads
20| 8739 |28.04.2009 АРТ ДЖУНГЛА

Доноси и клевети спарват въздуха в киното ни

.
Иглика Трифонова
Статията на режисьора Людмил Тодоров „Ченгетата пак поръчват музиката в киното” разбуни духовете във филмовите среди и не само в тях.
Frognews.bg дава думата и на режисьорката Иглика Трифонова с гледната й точка в лумналата полемика за бактериите, причиняващи загниването в киното ни.

Редовите зрители имат право да преценят дали са принципни или котерийни битките, които като цяло подкопават творческите импулси в едно скъпоструващо изкуство. В крайна сметка то зависи почти изцяло от джоба на данъкоплатеца. Защото киносубсидиите от порядъка на десетина милиона лева идват от бюджета и се разпределят според конкурсни правила, измислени от чиновници и администратори. Така е заради липсата на реални пазарни стимули за филмопроизводство.

Но въпросът не е само в средствата, които държавата все още свидливо и избирателно отпуска за снимане на филми. Киното навсякъде по света фокусира вниманието като мерило за национална идентичност и на художествена потентност.
Наравно с футбола то се счита за изразител на националния характер и за огледало на ценностните нагласи в едно общество. Ето защо Frognews.bg е готов да включи в спора не само професионалистите, но и публиката.

Иглика Трифонова*

Отвореното писмо на Людмил Тодоров до гилдията и до медиите по повод предстоящия избор на директор на Националния филмов център предизвика доста реакции и дискусии. Това е хубаво. Най-малкото действа като отваряне на прозорец в отдавна непроветрявана стая.

Поздравявам го за патоса и за вярата му, че нещо може и трябва да бъде променено...

Вчера в киносредите се завъртя друго едно отворено писмо, подписано с псевдонима Гойко Митич. Анонимен донос, представете си!

Ето текста, за да се убедите сами за какво ви говоря:

Случи се така, че през последните 20 години следих внимателно процесите в българското кино и с известна почуда установих, че все едни и същи лица в един и същ исторически момент надигат пророчески глас по-важни за националното и световното кино въпроси!

Ментори в родното кино, дал Господ! Но творец със самочувствието на месия като Людмил Тодоров (Л.Т.) няма. Обикновено неговите морални импулси се активират, когато наближава сесия и когато неговият пореден проект трябва да се пребори наравно с останалите простосмъртни за поредната филмова субсидия. Уважавам стремежа му към морален и професионален пуризъм, но ми се струва, че изпада в онази крайност, която е обект на изследване в други области.

Гойко Митич

За последните 20 години българската кинематография, „ръководена от сътрудници на ДС” (цитирам Л.Т.) отпуска на Людмил Тодоров субсидии за 4 игрални филма. Оценява някои от неговите филми с връчването на национални награди и приема с мълчание вестникарските памфлети на твореца. Започвам да се питам дали това е случайно?
В последните години от доста висока гледна точка се забелязва умението на Л.Т. и група хора да се държат конспиративно като истинска ремсистка група, да изопачават основната истина и с помощта на платени вестникари да манипулират общественото мнение.
Това поведение не е от вчера и ето няколко причини,
 които го формират:

Преди години Л.Т. и групата около него напуска демонстративно СБФД, обидена от противопоставянето на създаденото от Евгений Михайлов и неговата котерийна дружинка, РМД (Работническо-мениджърско дружество). За по-младите ще поясня, че това РМД имаше една единствена цел - приватизацията на „Бояна Филм”. Опитите им не успяха, защото Евгений Михайлов и приближените му откровено се опитаха да измамят всички останали в РМД-то и да заграбят лично за себе си лъвския пай от бившата държавна структура. Но сами попаднаха в клопката, която бяха приготвили за други. И така се стигна до продажбата на Киноцентъра...

Законотворческите напъни на отделни фигуранти от тази група доведоха до пълните недомислици в Закона за филмопроизводството и съответно в Правилника на НФЦ. Отново за младите ще поясня, че всички недоразумения, които миналата година се случиха и във връзка с дебютните проекти са плод именно на този Закон, от който самите автори, членове на групата, изненадващо се отрекоха!

Активните мероприятия в приятелски медии срещу НФЦ и Министерството на Културата имат една единствена цел – след като загубиха битката за „Бояна Филм” същата тази група се опитва да узурпира властта в тези институции и отново да командва процеса на филмопроизводството. Отново за младите ще поясня, че именно това поведение на групата доведе до разцепването на кинопространството и до създаването на няколко алтернативни асоциации.

Йезуитският популизъм, с който тази група третира темата за младите, а в същото време усвоява най-високите бюджети от НФЦ е меко казано, нагъл. Отново за младите ще припомня, че именно тази група допреди година-две не се и сещаше за младите и така стана причина няколко поколения млади по време на прехода да не успеят да направят своя дебют.

На всички е ясно, че с писанията, които сътворява, Л.Т. за пореден път се опитва да окаже давление на комисията, която скоро ще заседава и ще решава съдбата на неговия пореден филмов проект. Така беше преди две години, така е и сега!

Но все пак, нека му припомним, че не е единствен.
Нека да запази самообладание и да спре да сипе лъжи и нелепости.
Нека се опитаме отново да обединим пространството, а такива вълци единаци да изпратим в зоопарка!
От един заклет противник на италианската оперна музика /Справка: шедьовърът на Били Уайлдър „Някои го предпочитат горещо”/


И през ум не ми минава да анализирам неточностите и откровените лъжи в това писмо, защото ще се въвлека в нещо наистина долно.

Господин Гойко, това, че нямате достойнството да водите полемиката, открита от Людмил Тодоров, заставайки зад собственото си име, не ме изненадва.

Но защо, за Бога, нямате прозорливостта да си дадете сметка, че ползвайки чуждо име, възпроизвеждате матрицата на конспиративното, агентурното мислене, което цели не да спори , а да наказва. Всъщност, вие сте най- яркото доказателство, че Людмил е прав в тревогите си.

Абсурдно, крайно вехто и отблъскващо е да се застава така срещу един от най-талантливите и неспокойни автори в българското кино през последните години. От доноса ви ме побиха тръпки...

* Иглика Трифонова е режисьор на филмите „Писмо до Америка”, „Разследване” и др.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 17| 12083 |27.04.2009 Владимир Левчев: България е селище от градски тип - селяни се мислят за граждани . 23| 6513 |24.04.2009 Ченгетата пак поръчват музиката в киното . 6| 7461 |23.04.2009 Произведоха Станишев в „Рицар на книгата” . 9| 37326 |25.01.2013 Владимир Висоцки и любовите му
Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

Реклама / Ads