Избираме най-значимото политическо събитие

Цялата седмица  до 7 януари зрителите имат възможност да гласуват и избират свое събитие.

Досегашните победители в предходните 4 категории са следните:

1. Военни успехи - Дойранската епопея, 1918 г.
2. Научни постижения - Шестият сърдечен тон
3. Културни събития - Българското оперно чудо
4. Революции в бита - чушкопекът

Десетте номинации в категорията „Политически събития" са:

1. Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.
Османски провинции, населени почти изцяло с българско население, в началото на 20 в. Македония и Одринска Тракия престават да се надяват на съмнителната милост на Великите сили и се хвърлят в една предварително обречена битка за свобода и лично достойнство. Свободна България е безсилна да помогне на своите братя, светът е състрадателно-равнодушен, а балканските съседи празнуват зловещото потушаване на въстанието, което отговаря на собствените им политически интереси. Събитията от 1903 г. са шамар върху европейския политически цинизъм, заплатен на твърде висока цена.

2. Независимостта на България 1908 г.
Обявяването на Независимостта от 22-ри септември 1908 г. и завръщането на Царство България върху картата на Европа е политически и морален връх в съвременната история на страната ни. Отхвърлянето на зависимостта е изключително сложна дипломатическа акция, проведена блестящо от българските държавници и владетеля Фердинанд І-ви, с която една малка страна заявява, че няма да остави други да решават историческата и съдба.

3. Балканската война 1912-1913 г.
България, Сърбия, Гърция и Черна гора тръгват на война срещу вековния поробител в името на една справедлива кауза, предварително опорочена от двусмислени спогодби и задкулисни игри, в които българската дипломация напълно се проваля. Армията ни показва на света как един народ се бори за национално избавление, заплащайки с кръв дилетантските грешки на дипломацията.

4. Първата световна война
България още ближе кървавите си рани от националната катастрофа, когато се оказва, че и предстои поредна битка с множество неизвестни. Възможността да остане неутрална е абсурдна, идеите за реванш и мъст са обсебили цялото общество, а поробените сънародници все още чакат своето спасение. Дипломатите сякаш са научили урока си и до последно изчакват избора на съюзници. През лятото на 1915 г. положението на Антантата предвещава близка катастрофа, а предложенията на Централните сили към правителството в София са значително по-сигурни и апетитни. България прави своя избор. И изборът и отново е погрешен. Следват изумителни бойни подвизи и ужасяващ краен провал. Участието на България в Първата световна война е една от най-големите трагедии в съвременната ни история.

5. България в Тристранния пакт 1941-1944 г.
Войната този път е Втората световна, а страната има по-малък избор от всякога. В края на 1940 г. все още неутрална България си е върнала по безкръвен път Южна Добруджа с помощта на Третия райх. Хитлер се готви да смаже гръцката съпротива, но за целта войските му трябва да минат през България. Алтернативите са две - заколение и сигурна окупация от Германия или обвързване с Оста. На 1-ви март 1941 г. Богдан Филов подписва съдбоносния протокол за присъединяване към Тристранния пакт. Вярно е, че България е единственият германски съюзник, който няма да участва в реални бойни действия, вярно е, че ще получи макар и за кратко Новите земи, но е вярно и също, че от 1941 г., бъдещето на страната ще бъде поставено под огромна, потискаща въпросителна.

6. Спасяването на българските евреи
През 1942 г. в Германия е изработен план за така нареченото „окончателно решение" на еврейския въпрос в цяла Европа. Срещу името на България е внесена цифрата 48 хил. евреи, които следва да бъдат депортирани в лагерите на смъртта. Въпреки че антисемитизмът е непозната за българското общество болест, все пак у нас започва да действа Закона за защита на нацията, а под германски натиск, тормозът срещу българските граждани от еврейски произход значително се засилва. Но, когато през пролетта на 1943 г. става ясно, че българските евреи наистина ще бъдат депортирани, става нещо нечувано. В защита на евреите се надигат политици, общественици, интелектуалци, висшето духовенство и обикновените хора, а ролята на цар Борис ІІІ-ти за щастливия изход е решаваща.

7. 09 септември 1944 г.
Единствен и неповторим сред държавните преврати в България е превратът от 9-ти септември 1944 г. България отново е сред губещите в поредната война. Ясно е, че отново ще бъде окупирана, както е и ясно, че властта трябва да премине в ръцете на антихитлеристката опозиция. Всъщност съдбата на българската държава отдавна е предрешена от едно невзрачно листче разменено между Сталин и Чърчил, в което за България е определено 75% съветско влияние. Деветосептемврийският преврат е осъществен от силите на Отечествения фронт, в пряка връзка с навлизането на съветските войски. От 9-ти септември България тръгва по един нов исторически път, прокаран от една от най-страшните тоталитарни системи в света.

8. Тоталитарните лагери
Характера на тоталитарната система у нас най-точно може да бъде разкрит с феномена Трудово-възпитателни общежития, или казано по-накратко, лагерите. Такива има и преди деветосептемврийския преврат, но те са невзрачно копие на системата за въдворяване на т.нар. „политически неудобни лица" след 1944 г. За да попаднеш в лагерите на новата власт може и да си виновен в нещо, но е достатъчно и да си разказал политически виц или да не си симпатичен на кварталния отговорник. Обвиненията се скалъпват набързо и дори не се документират, няма съд и присъда. Спомените на оцелелите лагерници разкриват смразяваща картина на садизъм от азиатски тип, която цели да пречупи не само физиката, но и психиката на свободния човек. И целта е постигната безусловно. Ловеч, Скравена, Белене са нарицателни имена за геноцид срещу собствения народ.

9. Възродителният процес 1984-1989 г.
Сред забележителните по своя размах и отблъскващост експерименти на социалистическа България е опитът за окончателна асимилация на българските турци през 80-те години, любопитно формулиран като Възродителен процес. Обединени от своята религия и традиции, турците у нас някак не се вписват в изграждането на единна социалистическа нация. Насилствената промяна на имената и драстичното ограничение на човешките им права през 1984-1985 г., както и последвалата Голяма екскурзия през лятото на 1989 г., са върховите моменти от един отблъскващ експеримент, който отклонява общественото внимание от същинските проблеми на държавата.

10. 10 ноември 1989 г.
Противниците на режима не са се надявали, а поддръжниците му не са очаквали, че ще доживеят рухването на Желязната завеса, което се случва почти едновременно във всички страни от Източния блок. У нас връщането към ценностите на демократичния свят ще бъде запомнено с театралния вътрешно-партиен преврат и унесено-празния поглед на сваления от власт генерален секретар. С надежда в едно по-смислено бъдеще. 10-ти ноември 1989 г. е началото на поредната коренна промяна в българската история.

В предаването ще бъдат обявени и номинациите в следващата категория "Спортните събития на ХХ век".